Та, а не в аптеката Александър Свияш Въведение
Изтегляне 0.84 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Храната стана вкусна, но вредна
| 3.3. Да си вземем прахчето Ако измислят лекарство, ще измислят и болест Александър Кумор Продължавайки темата за храненето, трябва да отбележим, че само по себе си умереното хранене не дава гаранция, че нашето тяло ще получи всички микроелементи, които ще са му необходими в процеса на възстановяване на клетките на тялото. Вече дадохме пример за това, каква къща може да се построи, ако строителите разполагат само с цимент. Така е и с нашия организъм. Ако го храним само с хляб и картофи, той няма да може да се възстанови по никакъв начин. Храната трябва да бъде разнообразна, в това твърдение няма нищо ново. Но дори и разнообразната храна не гарантира, че всичко ще ни бъде наред, че заедно с храната ще дадем на организма си цялата гама от необходимите му микроелементи. Това се касае особено за жителите на големите градове, които си купуват храната изцяло в магазините. Как и къде е отглеждана или произведена тази храна, можем само да гадаем. Храната стана вкусна, но вредна Не е тайна, че през последните сто години жизнената ни среда рязко се промени. Вдишваме вредни газове от колите или от заводите, пием вода със странен състав, обличаме дрехи от синтетични тъкани. Благодарение на развитието на химията заедно с храната поглъщаме множество вредни химически съединения (пестициди, хербициди, различни консерванти, овкусители, оцветители, ароматизатори и т.н.). А и самото качество на храната се е променило толкова значително, че организмът едвам успява да се нагоди към тези изменения. Мелничарите например започнаха да мелят брашното много ситно. От това брашно се пече мек и вкусен хляб, но за стомаха е много по-полезен предишният груб хляб. Хлябът от едро смляно брашно заедно с хранителната си функция изпълняваше също така и функцията на „метла" в червата. Запазената в него целулоза не се разтваряше в стомаха и изпълняваше функцията на метла, изчиствайки от червата всичко излишно. Днес ние рядко ядем каши, храним се само с хляб от фино брашно и в резултат на това в стомаха ни почти не попада целулоза и няма кой да го чисти по естествен начин. Производителите на олио се научиха да рафинират своя продукт, тоест да го подлагат на високотемпературна обработка. В резултат от това в него вече не попадат всички полезни примеси. То вече представлява жълтеникава слузеста течност, която спокойно може да бъде получена по химичен път от нефт. Също така пием стерилизирано мляко, тоест преминало през процес на високотемпературна обработка, при който в него се унищожава всичко живо. Такова мляко изсъхва, но не се вкисва - в него няма живи микроорганизми. Захарта ни също вече е рафинирана, тоест от нея са премахнати много полезни микроелементи, и така нататък. Иначе казано, съставът на храната в последно време е много променен, нейните природни свойства стават жертва на автоматизираните технологии или на кулинарните приумици. Пием стерилизирано мляко и готвим с пастьоризирано масло, в което не е останало нищо живо. Не след дълго и самите нас сигурно ще могат да ни стерилизират - като все още живи и склонни да се разболяваме. Това не означава, че искаме да ви направим поредното ментално внушение - виждате ли, нищо не трябва да се яде, всичко е химия и е безполезно. Не, може да се яде, и това е доста вкусно и хранително. Но трябва да осъзнавате, че при производството на полуфабрикати и готови ястия производителите се грижат преди всичко за технологията на приготвянето, сроковете на годност, външния вид и вкусовите качества на продуктите. Доколко е полезно това за стомаха ни, трябва да решим сами. Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|