„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 3.2 Mb.
|
| БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Пълното издание на „Забранената археология" е в обем от 952 страници и най-вероятно представлява предизвикателство за мнозина читатели. По тази причина двамата с Ричард Л. Томпсън решихме да предложим на публиката „Тайната история на човешката цивилизация" - по-кратка, по-читаема и по-евтина версия на „Забранената археология". Въпреки това тази книга съдържа почти всички случаи, разгледани и в „Забранената археология". Това, което липсва, са библиографските бележки в текста и детайлизираните дискусии върху геологичните и анатомичните аспекти на много от находките. Например в „Тайната история на човешката цивилизация" можем да се задоволим с твърдението, че дадено находище се отнася към късния плиоцен. В „Забранената археология" тази проста информация е съпроводена с пространно изложение върху основанията за дати-ровка, подкрепено с многобройни позовавания на минали и настоящи геологични публикации. Тези читатели, които проявяват интерес към подобни детайли, могат да си поръчат „Забранената археология". Майкъл А. Кремо Пасифик Бийч, Калифорния 26 март, 1994 ВЪВЕДЕНИЕ И БЛАГОДАРНОСТИ През 1979 г. изследователите, работещи в Източна Африка - в местността Латоли (Танзания), - открили стъпки в пласт от вулканична пепел. Пластът бил с възраст над 3,6 млн. години. Според Мери Лики и останалите членове на екипа, следите били напълно неразличими от тези на съвременните хора. За учените това означавало само едно нещо - че далечните човешки предшественици, живели преди 3,6 млн. години, са имали удивително модерни ходила. Други изследователи обаче смятат иначе: Р. Тътъл - антрополог от Чикагския университет - твърди, че фосилните (вкаменелите) стъпални кости на австралопитеците (също отпреди 3,6 млн. години) показват определено маймунски крак. И следователно не могат да съответстват на следите от Латоли. В една своя статия за Начъръл Хистъри (от март 1990 г.) Тътъл признава, че „сме изправени пред някаква загадка". Това ни позволява да предложим още една възможност, която и Тътъл, и Лики пренебрегват: може би - в Африка отпреди 3,6 млн. години - са съществували същества, чиито напълно човешки тела са отговаряли на напълно човешките им крака. И, може би, точно както е показано на илюстрацията на съседната страница, те са съжителствали с по-маймунообразни видове. Колкото и да е интригуваща тази археологическа вероятност, настоящите представи за човешката еволюция я изключват напълно. Н о, както ще видите, в периода от 1984 до 1992 г. двамата с Ричард Томпсън, с помощта на изследователя Стивън Върнат, събрахме огромно количество доказателства, които поставят под въпрос сегашните теории за човешката еволюция. Някои от тези сведения, като например стъпките от Латоли, са относително скорошни. Много други обаче са споменати от учени от XIX и началото на XX в. Мнозина биха си помислили, без дори да си направят труда да погледнат, че в тази информация има нещо нередно - все пак учените са я отхвърлили много отдавна, и то не без основания. Двамата с Ричард сериозно задълбахме в проблема. Като резултат стигнахме до заключението, че качеството на тези противоречиви сведения в никакъв случай не е по-ниско от това на т. нар. „безспорни" факти, с които обикновено се аргументират съвременните мнения относно човешката еволюция. В Част I на „Тайната история на човешката цивилизация" правим детайлен анализ на огромното количество спорни сведения, които противоречат на настоящата представа за биологичното развитие на човека. Спираме се подробно на това, как те са били систематично потулвани, игнорирани и забравяни, макар да са качествено (и количествено) равностойни на доказателствата, подкрепящи общоприетите - понастоящем - възгледи за произхода на човешкия род. Когато говорим за потулване, нямаме предвид научна конспирация, чиято сатанинска цел е да измами обществеността. Напротив, става дума за един непрекъснат социален процес на филтриране на познанието, който изглежда безвреден, но има сериозен общ ефект. Някои категории факти просто биват пренебрегвани. Според нас това е неправомерно. Мотивът с потулването на информация е познат от много време. През 1880 г. Дж. Д. Уитни - геолог от щата Калифорния - публикува подробен доклад за усъвършенстваните каменни сечива, откривани в златните мини на щата. Тези оръдия, сред които има върхове на копия, хавани и чукала, са открити дълбоко в минните галерии, под дебели и непокътнати пластове лава, чиято възраст се изчислява на от 9 млн. до над 55 млн. години. У. X. Холмс от Института Смитсониън, който е един от най-отявлените критици на находките от Калифорния, написал следното: „Може би, ако проф. Уитни беше схванал същината на човешката еволюция, такава каквато си я представяме днес, той би се поколебал да обяви публично заключенията си [че в Северна Америка са съществували хора в една много древна епоха], независимо от впечатляващия арсенал свидетелства, с които се е сблъскал." С други думи, ако фактите не съответстват на подкрепяната теория, то тогава те - независимо от това, колко са впечатляващи - трябва да бъдат пренебрегнати. Този пример илюстрира основното съждение, което се опитваме да прокараме в „Тайната история на човешката цивилизация", а именно: в научната общност съществува филтър на познанието, който елиминира нежеланите факти. Процесът на пресяване на знанието продължава вече повече от век. Като допълнение към този общ маниер на филтриране на информация се появяват и случаи на много по-директно потулване. В началото на 50-те години на XX в. Томас Е. Лий от Националния музей на Канада открива много съвършени каменни сечива в ледникови наслаги в Шегуианда, на намиращия се в северното езеро Хурон остров Манитулин. Джон Санфорд - геолог от Университета на щата Уейн — изказал мнението, че най-старите артефакти от Шегуианда са най-малко на 65 000 години, като реалната им възраст би могла да достига и до 125 000 години. Всеки, който се придържа към стандартните възгледи за праисторическия период от историята на Северна Америка, би отхвърлил тези дати като неприемливи. Смята се, че първите хора са преминали — от Сибир в Северна Америка - едва преди около 12 000 години. По-късно Томас Лий ще се оплаче: „Откривателят беше изгонен от поста си в гражданските служби и дълго време остана безработен; публикациите бяха свалени от печат; редица видни изследователи представиха невярно информацията...; тонове находки изчезнаха в хранилищата на Националния музей на Канада; директорът на музея, който беше предложил да се издаде монография, посветена на обекта, и който отказа да уволни откривателя, сам беше уволнен и изпратен в изгнание; хора с могъщи и престижни длъжности упражниха натиск, за да овладеят шестте находки от Шегуианда, които не бяха прикрити навреме; обектът беше превърнат в курорт... Шегуианда щеше да повлече след себе си притеснителните признания, че „Брамините (високообразованите) не са знаели всичко". Резултатите от проучванията щяха да наложат пренаписването на почти всяка книга в областта. Те трябваше да бъдат задушени. И те бяха задушени." В Част II на „Тайната история на човешката цивилизация" разглеждаме общопризнатите доказателства, с които обикновено се аргументират доминиращите в момента идеи за човешката еволюция. Особено внимание е отделено на вида Australopithecus. Според повечето антрополози именно той е далечният човешки прародител - с маймунообразна глава, но с почти човешка структура на тялото, изправен стоеж и походка. Други изследователи обаче са предложили убедителни схващания, които дават съвсем различен поглед към Australopithecus. Според тях австралопитеците са били много подобни на маймуните, отчасти са живеели по дърветата и нямат пряка връзка с родословието на човека. Също в Част II разглеждаме възможното паралелно съществуване на примитивни хоминиди (прародители на човека) и съвременни от анатомична гледна точка хора - не само в далечното минало, но и в настоящето. През последното столетие учените постепенно са натрупали доказателства за това, че в различни необитаеми райони на света все още живеят създания, подобни на Gigantopithecus, Australopithecus, Homo erectus и неандерталците. В Северна Америка тези същества са известни под името Саскуоч, в Централна Азия - като Алмас. В Африка, Китай, Югоизточна Азия, Централна и Южна Америка те имат други имена. Някои изследователи са формулирали общата категория „диваци", за да ги обемат. Различни лекари и учени са описали случаи, в които са били видени живи диваци, умрели диваци или пък отпечатъци от стъпки. Каталогизирани са хиляди сведения от обикновени хора, както и подобни съобщения, запазени в историческите хроники. Някой може да се запита дали зад създаването на книга като „Тайната история на човешката цивилизация" не се крие някаква задна цел. И такава цел наистина има. Двамата с Ричард Томпсън сме членове на Института Бхактиведанта, клон на Международното общество за Кришна съзнание. Това общество се занимава с изследване на връзките между съвременното научно познание и светогледа, който е намерил израз в староин-дийската ведическа литература. Именно в нея се корени идеята, че човешката раса съществува от дълбока древност. За целите на едно систематично проучване върху наличната научна литература, посветена на ранните епохи от съществуването на човека, изразихме тази идея под формата на теория, че различни човекоподобни и маймунообразни същества са съществували в течение на дълги периоди от време. Фактът, че нашите теоретични отправни точки са извлечени от ведическата литература, не означава, че те трябва да бъдат автоматично пренебрегнати. Изборът на теории може да има най-различни източници - лични прозрения, по-ранни теории, разговор с приятел, филм и т. н. Това, което наистина е от значение, е не източникът на теорията, а способността й да обясни направените наблюдения. Поради ограничения обем в тази книга не съумяхме да обобщим идеите си в единна теория за произхода на човека, която да е алтернативна на общоприетата. По тази причина плановете ни включват втора книга, в която да се опитаме да свържем резултатите от продължителните си търсения с ведическите източници. Тук искам да кажа нещо относно сътрудничеството с Ричард Томпсън. Ричард има сериозна научна практика и е публикувал много статии върху проблеми на математическата биология, спътниковите наблюдения, геологията и физиката. Аз не съм учен. От 1977 г. насам се занимавам с писане и издаване на книги1 и списания за Литературния тръст Бхактиведанта. През 1984 г. Ричард помолил своя сътрудник Стивън Бърнат да започне събирането на материали за древната история и произхода на човека. По-късно - през 1986 г. - той ми предложи да взема събраното и да го систематизирам в книга. Това, което ме учуди, докато преглеждах материалите, предоставени ми от Стивън, беше изключително малкият брой на сведенията от периода между 1859 г. - когато Дарвин публикува „Произход на видовете" — и 1894 г., когато се появява студията на Йожен Дюбоа, посветена на човека от о. Ява. Любопитството ми ме подтикна да помоля Стивън да намери трудове по антропология, които да са от края на XIX или началото на XX в. В тези книги, сред които имаше и едно ранно издание на „Изкопаемите останки от хора" на Марселин Бул, открих много отрицателни отзиви за многобройни съобщения от въпросния период. По бележките успяхме да издирим няколко примера за подобни сведения. Повечето, писани от учени през XIX в., описват кости с нарези, каменни сечива и кости от съвременни хора, открити в необичайно древен геологичен контекст. Тези публикации са на много високо научно ниво, но търпят всевъзможни критики. Това ме окуражи да се впусна в едно по-систематично проучване. Откриването на подобни дълбоко погребани сведения отне още три години. Двамата със Стивън Бърнат издирихме редки алманаси и периодични издания от целия свят и заедно преведохме материалите на английски. Бяха необходими още няколко години, за да могат събраните сведения да бъдат оформени като ръкопис. През' цялото това време имах почти ежедневни дискусии с Ричард, засягащи значението на материала и най-доброто му представяне. Голяма част от материала за Глава 6 Стивън получи от Рон Кале, който беше така любезен да ни изпрати фотокопия на оригиналните статии от архива си. Също така Вирджиния Стийн-Макинтайър любезно ни предостави кореспонденцията си върху датировката на обекта Хуеятлако (Мексико). Искам да отбележа плодотворните дискусии върху каменните сечива, които имахме с Рут Д. Симпсън от Областния музей на Сан Бернардино, и върху следите от зъби на акула върху една кост - с Томас А. Демере от Музея по естествена история на Сан Диего. Книгата нямаше да бъде завършена без работата на Кристофър Бийтъл - компютърен специалист от Университета Браун, който се присъедини към Института Бхактиведанта в Сан Диего през 1988 г. Двамата с Ричард искаме да благодарим на Алистър Тейлър за оформлението на това съкратено издание. Оформлението на корицата е дело на Йамараджа даса. Илюстрацията в началото на въведението, както и илюстрация 12.8, са взети от прекрасната книга на Майлс Триплет. За създаването на книгата също така помогнаха Бевърли Саймс, Дейвид Смит, Сигалит Биниамини, Сюзан Фриц, Барбара Кантатор, Джоузеф Франклин и Майкъл Бест. Двамата с Ричард искаме да благодарим специално на бившите и настоящите международни попечители на Литературния тръст Бхактиведанта, които подпомогнаха щедро проучванията ни и написването и отпечатването на книгата. И, накрая, искаме да окуражим читателите да ни изпращат всякакви допълнителни сведения, които биха могли да представляват някакъв интерес. Те ще могат да бъдат включени в бъдещите пре-издания на книгата. Адресът ни за кореспонденция е: Govardhan Hill Publishing, P.O. Box 52, Badger, CA 93603. Майкъл А. Кремо Пасифик Бийч, Калифорния 26 март, 1994 Изтегляне 3.2 Mb. Сподели с приятели:
|