„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ОН 62: Да стане истинският Но mo habilisl
ТалусътЕ11813През 1974 г. Б. А. Уд описал един талус (глезенна кост), открит при езерото Туркана. Той бил намерен между Туф KBS и по-горния подобен пласт - Туф „Кооби Фора". Уд направил сравнителен анализ на костта, съпоставяйки я с глезенни кости от съвременен човек, горила, шимпанзе и други дървесни примати. Заключението било, че „фосилът отговаря на талус на съвременен човек". Човекоподобният талус ER 813 е на възраст между 1,5 и 2 млн. години, което го поставя в хронологичните граници на същества като Australopithecus robustus, Homo erectus и Homo habilis. В една по-късна публикация, Уд съобщава, че проведените от него тестове потвърдили „сходството на KNM-ER 813 със съвременни човешки кости" и не показала „особени разлики с глезенните кости на съвременните бушмени". При това положение можем да вземем предвид и възможността, глезенната кост KNM-ER 813 да е принадлежала на човек с модерна анатомия, живял през ранния плейстоцен или дори през късния плиоцен. Ако този талус наистина е от създание, което да е било много подобно на съвременните хора, то той се включва - заедно с бедрените кости ER 1481 и ER 1472 - в поредицата находки, които ни връщат милиони години назад. Това би елиминирало австралопите-ците, Homo habilis и Homo erectus като човешки предшественици. ОН 62: Да стане истинският Но mo habilislРазлични художници, работещи по фосили и по публикациите на палеоантрополози, са създали една много типична представа за Homo habilis. Те го изобразяват с едно по същество човешко тяло, но с глава, приличаща на маймунска (фиг. 12.7). Този силно спекулативен портрет на Homo habilis останал валиден до 1987 г., когато Тим Уайт и Дон Йохансон обявили, че са открили в дефилето Олдувай първия индивид Homo habilis (OH 62), при който костите на скелета били в явна взаимовръзка с черепа. Според скелетните останки създанието е било високо само 3,5 фута (1,07 т) и имало сравнително дълги ръце. Графичната реконструкция на новия Homo habilis (фиг. 12.7) е значително по-маймунопо-добна от по-раншните. Йохансон и неговите сътрудници заключили, че имало голяма вероятност учените неправилно да са приписали на Homo habilis много кости от крайници, открити преди 1987 г. Н аходката ОН 62 идва в подкрепа на нашето предположение, че бедрените кости от Кооби Фора -ER 1481 и ER 1472, описани като много подобни на такива от Homo sapiens - може да са принадлежали на хора със съвременна анатомия, които да са живели в Африка през късния плиоцен. Някои учени ги приписали на Homo habilis, но новата представа за този хоминид изключва една подобна характеристика. Възможно ли е бедрените кости да са от Homo erectus? Г. Е. Кенеди например приписал бедрената кост ER 1481 именно жНото erectus. Е. Тринкхаус обаче отбелязал, че основните мерки на тази кост - с едно-единствено изключение - са в обхвата на костите на съвременните хора. Откривателите на ОН 62 трябвало да се справят с еволюционното стъпало между новия - по-маймуноподобен - Homo habilis и Homo erectus. Двата вида са разделени само от около 200 000 години. Преходът между тях обаче предполага много съществени промени в морфологията, включително и сериозно увеличаване на размерите. Ричард Лики, служейки си с модела на израстване на съвременен човек, изчислил, че един подрастващ Homo erectus, открит през 1984 г. (KNM-WT 15000), е щял да достигне през зрелостта си ръст от над 6 фута (1,80 т). Зрелият ОН 62 бил висок само около 3,25 фута (1 т). Изглежда неправдоподобно еволюционният скок — от малкия маймуноподобен ОН 62 до големия по-човекоподобен KNM-WT 15 000 - да е отнел под 200 000 години. Защитниците на силно оспорвания пунктуационен модел на еволюцията обаче могат да приемат подобен преход без особени проблеми. За разлика от традиционните градуалисти, пуктуационалисти-те твърдят, че еволюцията е протичала на къси периоди на бързи промени и дълги периоди на застой. По този начин теорията може да подслони най-различни проблемни еволюционни аномалии, като например прехода от habilis към erectus. „Твърде малките телесни размери на индивида ОН 62 - заявяват неговите откриватели - свидетелстват за това, че представите за човешката еволюция, които постулират постъпателно увеличаване на размерите, с течение на времето най-вероятно се коренят в предразсъдъците на градуалистите, а не във фактите." Същото обаче може би е вярно и за възгледите на пунктуационалистите. Ако разгледаме палеоантропологичните факти в тяхната цялост, ще открием, че през целия плейстоцен, както и по-рано са съществували паралелно най-различни примитивни или човекоподобни създания, като някои от тях са приличали на съвременните хора. Общоприетата представа за Homo habilis била поставена под въпрос не само от нови материали, като например ОН 62. И по-рано били откривани различни фосилни материали, отнасящи се към Homo habilis, които в началото били определени като много човекоподобни, но впоследствие други учени охарактеризирали като изключително примитивни. Както отбелязахме по-рано, в пласт I на дефилето Олдувай било открито сравнително цяло стъпало, обозначено като ОН 8. Възрастта му била определена на 1,7 млн. години и то било приписано на Homo habilis. През 1964 г. М. X. Дей и Дж. Р. Нейпиър заявили, че стъпалото много прилича на такова от Homo sapiens, като по този начин допринесли за изграждането на човекоподобния образ на Homo habilis. По-късно обаче О. Дж. Люис - анатом към Медицинския колеж към болницата „Сейнт Бартоломю" в Лондон - демонстрирал, че стъпалото ОН 8 прилича повече на тези на горилите и шимпанзета-та. Той го характеризирал като „дървесно" - пригодено да живот по дърветата. Това поставя проблем. Публично представеният образ на един предполагаем човешки предшественик - какъвто е Homo habilis, — който да се катери по дърветата със специално пригодените му за това стъпала, определено не отговаря на пропагандните цели на еволюционистите; те по-скоро биха искали да го представят гордо крачещ из африканските савани. Когато човек чете изследването на Люис, посветено на стъпалото ОН 8, остава с впечатлението, че Homo habilis е бил много по-маймуноподобен, отколкото на повечето учени им се иска да вярват. Откриването на ОН 62 само подкрепя това усещане. Друго възможно решение: стъпалото ОН 8 не е принадлежало на Homo habilis, a на някой австралопитек. Именно на него се спрял и Люис. В течение на годините различни учени са описвали стъпалото ОН 8 като човекоподобно, маймуноподобно или преходно между май-мунско и човешко, като различаващо се и от човешките, и от май-мунските или като орангутаноподобно. Това идва да демонстрира още веднъж една от основните характеристики на палеоантропологичните факти - те често са предмет на многобройни и противоречиви интерпретации. Обикновено пристрастията определят кое конкретно становище ще надделее за даден момент. В дефилето Олдувай били намерени и кости от длан, обозначени като ОН 7; те също били определени като отнасящи се към Homo habilis. През 1962 г. Дж. Р. Нейпиър описал дланта като много човекоподобна, особено в някои отношения - върховете на пръстите, например. Както станало в случая със стъпалото ОН 8, последвалите изследвания показали, че ръката много прилича на маймунска, което поставило две алтернативи - или да се отрече отнасянето й към Homo habilis, или да се постави под съмнение общоприетия чове-коподобен образ на Homo habilis, за чието изграждане допринесла първоначалната й интерпретация. Маймунските характеристики на дланта накарали Рандъл Л. Съсман и Джак Т. Стърн да предположат, че тя е била използвана при „катерещо-висящ начин на живот". С други думи Homo habilis или което там създание е притежавало дланта ОН 7 трябва да е прекарвало много време, висейки на ръце по клоните на дърветата. Тази твърде маймунообразна представа определено се различава от изключително човекоподобните портрети яаНото habilis и на другите човешки предшественици, които човек може да открие в илюстрованите научнопопулярни книги и в телевизионните филми на Националното географско дружество. В светлината на противоречивите данни относно Homo habilis, някои учени формулирали становището, че на първо място, въобще не е имало основания за „създаването" на този вид. Но ако костите, които досега са били приписвани на Homo habilis, всъщност не принадлежат на този вид, то какво въобще представляват? Т. Дж. Робинсън излязъл с твърдението, че Homo habilis е грешка, кореняща се в смесването на скелетни останки от Australopithecus africanus шНото erectus. Други предположили, че всички кости са от австралопитеци. В крайна сметка се оказва, че Homo habilis има плътността на пустинен мираж - ту човекообразен, ту маймуноподобен, ту реален, ту измислен - според настроението на наблюдателя. Ако вземем предвид всички противоречиви възгледи, ще открием, че най-вероятно повечето от свързаните с Homo habilis материали всъщност принадлежат на няколко различни вида. Сред тях има малък дървесен австралопитек (ОН 62 и някои от находките от дефилето Олдувай), примитивен тип Homo (черепът ER 1470) и хора със съвременна анатомия (бедрените кости ER 1481 и ER 1472). Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|