През 1972 г. синът на Луис Лики - Ричард - открил при езерото Туркана в Кения раздробен череп от хоминид. Съпругата на Ричард - Мийви - била зоолог и се заела с реконструирането на черепа, който получил обозначението ER 1470. Мозъчният му обем бил над 810 сте3 - по-голям от този на робустните австралопитеци. В началото Ричард Лики се поколебал да определи черепа ER 1470 като отделен вид, но в крайна сметка се спрял на названието Homo habilis.
Черепът бил открит в пласт, залягащ под т. нар. Туф KBS - вул-каничен слой с калиево-аргонова дата от 2,6 млн. години. Възрастта на самия череп била определена на 2,9 млн. години - колкото тази на най-древните австралопитеци. По-късно датировката на Туф KBS била оспорена, като критиците предложили възраст от под 2 млн. години.
На известно разстояние от местонахождението на череп ER 1470, но на същото ниво, били намерени и две много подобни на човешки бедрени кости. Откритието било дело на Джон Харис - палеонтолог от Кенийския национален музей. Той извикал Ричард Лики, който по-късно съобщил, че „тези бедрени кости не приличат на тези на австралопитеците, а са изненадващо подобни на съвременните човешки". Други изследователи заключили, че те се различават от костите на Homo erectus.
Първата бедрена кост, към която имало и фрагменти от фибула и тибия (двете дълги кости на крака под коляното), била обозначена като ER 1481, а другата - като ER 1472. Бил намерен и още един фрагмент, описан като ER 1475. Всички били приписани наЯото habilis.
В материал за едно научно списание обаче Лики заявил, че тези кости „не могат да бъдат категорично разграничени от тези п&Ното sapiens, ако се вземат предвид вариативните граници на вида". По-късно - в една статия за „Нашънъл Джеографик" - той потвърдил това си становище, като заявил, че костите са „почти неразличими от тези на Homo sapiens". Неколцина други учени подкрепили заключенията на Лики. Б. А. Уд - анатом в Медицинското училище при болницата Черинг Крос в Лондон - заключил, че бедрените кости „принадлежат на същество от двигателната група на „човешкия вървеж".
Макар че това едва ли е хрумвало на повечето днешни учени, бихме могли да се замислим върху отнасянето на бедрените кости от Кооби Фора към хоминиди, които са били твърде подобни на съвременните хора, но са живели в Африка преди около 2 млн. години.
Бедрените кости ER 1472 и ER 1481 показват, че силно аномалните находки не са характерни единствено за XIX в. Те продължават да се появяват с учудваща честота и до наши дни. Те са, така да се каже, под носа ни, но почти никой не ги признава за това, което са всъщност^ Можем да направим доста впечатляващ списък дори само за територията на Африка: скелетът на Рек, челюстта от Ка-нам, черепите от Канжера, раменната кост от Канапой, раменната кост от Гомборе и бедрените кости от езерото Туркана. Всички те или директно са определени като останки от Homo sapiens, или са описани като много човекоподобни. Като изключим средноплейсто-ценските черепи от Канжера, всички останали произлизат от пластове от ранния плейстоцен или от плиоцена.