Нови сведения за Мулен Киньон
Наскоро открихме още информация, която създава по-добра представа за челюстта от Мулен Киньон. Дори и след заглъхването на дебатите, Буше дьо Перт продължил да поддържа автентичността на откритията си. За да докаже правотата си, той провел разкопки при Мулен Киньон, които били извършени под много строг контрол и в присъствието на опитни научни надзорници. По време на работата, били открити още много кости от съвременни хора, както и костни фрагменти и зъби. Находките, които не получили почти никакво внимание от страна на англоговорящия свят, са важно доказателство за съществуването на хора в Европа през средния плейстоцен преди повече от 300 000 години. Те също така потвърждават автентичността на челюстта от Мулен Киньон. Тези важни открития, които тук споменаваме бегло, ще бъдат разгледани в една бъдеща книга на Майкъл Кремо.
Скелетът от Клиши
През 1868 г. Южен Бертран съобщил пред Антроположкото общество в Париж, че открил части от човешки череп, бедрена кост, тибия (пищялна кост) и кости от стъпало. Това станало в камено-ломна на Авеню дьо Клиши. Костите били открити на 5,25 т под повърхността. Според сър Артър Кейт пластът с човешките кости от Клиши бил с възрастта на този със скелета от Гали Хил. От това би трябвало да заключим, че костите от Клиши са на около 330 000 години. Голямата дълбочина, на която е направено откритието, говори срещу едно по-късно погребение.
Обаче Габриел дьо Мортийе заявил, че един от работниците в каменоломната му казал, че той хвърлил скелета в изкопа.
Дори и след като чули разказа на Дьо Мортийе за това как работникът събрал костите от скелета от Клиши, голям брой учени продължили да вярват в достоверността на откритието на Бертран. Например, ето какво казал проф. Е. Т. Хами: „Струва ми се, че находките на господин Бертран не би трябвало да са толкова оспорвани, като се има предвид, че на Авеню дьо Клиши и по-рано са правени подобни открития. И наистина, нашият уважаван колега - господин Ребу - е открил на същото място и приблизително на същата дълбочина (4,20 т) човешки кости, които ми предаде за обработка."
Кейт съобщава, че първоначално почти всички френски авторитети повярвали в това, че скелетът от Клиши е с възрастта на пласта, в който бил открит (според Бертран). По-късно обаче след прие- . мането на неандерталците като плейстоценски предшественици на съвременните хора, френските антрополози го изключили от списъка на bona fides (сериозните) открития, тъй като се оказал по-ранен от самите неандерталци. Не било възможно да е съществувал представител на съвременния човешки вид, който да е предшествал предполагаемите си предшественици. Смята се, че неандерталците са съществували в периода от преди 150 000 до преди 30 000 години. Скелетът от Клиши обаче би трябвало да е на повече от 300 000 години.
В бележките си до Антроположкото общество Бертран дал и допълнителни доказателства за голямата древност на скелета от Клиши. Той заявил, че в пласта, съдържащ останалите човешки кости, открил и човешка лакътна кост. Лакътната кост е по-голямата от двете дълги кости на предмишницата. Когато Бертран се опитал да я извади, тя се разпаднала на прах. Това трябвало да послужи като доказателство за това, че човешкият скелет от Клиши е бил оригинална част от пласта, в който бил открит. Очевидно било, заключил Бертран, че кости с крехкостта на прогнилата лакътна кост не могат да са извадени от по-горен пласт на кариерата и да са нахвърляни от работниците в по-долните - там, където били открити. Подобни действия би трябвало да са ги унищожили. Този факт свидетелствал в полза на това, че лакътната кост е принадлежала изначално към пласта, в който я открил Бертран. Това, от своя страна, следвало да е валидно и за останалите човешки кости.
Сподели с приятели: |