„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Черепът от Калаверас
Челюстта от МирамарПрез 1921 г. М. А. Виняти съобщил за откриването - в късноп-лиоценската формация Чападмалалан при Мирамар, Аржентина -на човешка долна челюст, с два запазени кътни зъба. По-рано в същата формация били откривани каменни оръдия и кост от бозайник със забит в нея връх на стрела (Глава 5). Челюстта била намерена от Лоренцо Пароди - уредник към музея. Е. Боман съобщил, че Пароди открил челюстта и свързаните с нея зъби „загнездена в barranca, дълбоко в пластовете на Чападмалалан - близо до морското ниво". Това означава, че челюстта трябва да е била на 2-3 млн. години. Въпреки това Боман останал скептичен, Той заявил следното: „Вестниците поместиха бомбастични статии за „най-древните човешки останки в света", но всички, които се запознаха с моларите (големите кътници), установиха, че те са напълно идентични с тези на съвременните човешки същества." Боман приел a priori, че напълно човешкият характер на челюстта от Мирамар безспорно означава и късна дата. И все пак нищо казано от него не изключва възможността фосилът от Мирамар да е свидетелство за присъствието на напълно развити хора в плиоценс-ка Аржентина. Черепът от КалаверасВ пета глава се спряхме на многобройните каменни оръдия, открити в златоносните пластове на планините Сиера Невада в Калифорния. В чакълестите наслаги, чиято възраст варира между 9 и 55 млн. години, били намирани и човешки кости. През февруари 1866 г. господин Матисън - основният собственик на мината при Болд Хил, близо до Ейнджълс Крийк в окръг Калаверас - извадил череп от пласт чакъл, лежащ на дълбочина 130 фута (40 т). Пластът се намирал близо до материковата скала и над него имало няколко ясно различими вулканични нива. Вулка-ничната активност в този район започнала през олигоцена, продължила през целия миоцен и затихнала през плиоцена. Като се има предвид, че черепът бил намерен на дъното на редуващите се при Болд Хил пластове от чакъл и лава, може да се предположи, че чакълестия слой с черепа се е образувал преди плиоцена. Възможно е това да е станало дори много по-рано. След като открил черепа, Матисън го занесъл на господин Скриб-нър - агент на „Уелс, Фарго и ко. Експрес" в Ейнджълс. Чиновникът на господин Скрибнър - господин Матюс - отстранил малко от наслояванията, които покривали по-голямата част от фосила. Когато установил, че става дума за човешки череп, той го изпратил на д-р Джоунс, който живеел в близкото село Мърфис и бил запален колекционер на подобни неща. От своя страна д-р Джоунс писал до клона на Геологическия институт в Сан Франциско и след като получил отговор, им изпратил черепа. Там находката била проучена от местния геолог - Дж. Д. Уитни. Той веднага се отправил към Мърфис и Ейнджъл, където лично разпитал господин Матисън. Последният потвърдил разказа на д-р Джоунс. Уитни познавал лично и Скрибнър, и Джоунс и ги намирал за достойни за доверие. На 16 юли 1866 г. Уитни представил пред Калифорнийската академия на науките доклад за черепа от Калаверас и потвърдил, че той наистина е открит в пласт от плиоцена. Находката се превърнала в сензация. Според думите на Уитни „религиозната преса в Америка раздуха въпроса... и абсолютно единодушно обяви черепа от Калаверас за фалшификация". Освен това той отбелязва, че тези „фалшифика-торски" истории се появили чак след като откритието му било раз-духано от вестниците. Зад някои подобни обвинения стояли не вестникарите, а учени -например Уилям X. Холмс от Института Смитсониън. По време на посещението си в окръг Калверас, той събирал сведения от различни хора, които познавали господин Скрибнър и д-р Джоунс. Това, което научил от тях, породило съмнения, че проученият от Уитни череп не е автентичен терциерен фосил. Един от проблемите с версията за измама се състои в това, че има твърде много версии. Някои казвали, че религиозни миньори подхвърлили черепа, за да заблудят Уитни. Други смятали, че миньорите се опитали да излъжат свой колега. Трети твърдели, че Матисън намерил истински череп, но по-късно до Уитни стигнал друг. Четвърта версия разказвала, че приятели на Матисън от съседния, град просто решили да се пошегуват с него. Всички тези противоречия правят идеята за фалшификация много съмнителна. След посещението си в Калаверас Холмс проучил и самия череп, който се намирал в Музея Пийбоди в Кеймбридж, щата Масачузетс. Там той стигнал до заключението, че „черепът никога не е бил влачен от терциерни потоци, не е бил намерен в чакълестите пластове на мината на Матисън и по никакъв начин не е свидетелство за тер-циерен човешки вид". Част от сведенията, подкрепящи това заключение, били дадени от хората, които проучили леглото от пясък и речни камъчета, в което бил открит черепът. Д-р Ф. У. Пътнам от Музея за естествена история Пийбоди към университета Харвард заявил, че по черепа няма никакви следи от чакъла в мината. Уи-лям Синклер от Калифорнийския университет също проучил лично черепа. Според него полепналите по фосила материали не отговаряли на чакълестите пластове на златната мина. Те по-скоро съответствали на напластяванията, които можели да се открият в някои пещери, където индианците понякога оставяли своите мъртви. От друга страна, Холмс съобщава следното: „Д-р Д. X. Хол твърди, че когато през 1866 г. бил в Сан Франциско, той сравнил полепналите по черепа материали с мостри от чакълите в мината и стигнал до извода, че те са идентични по всички съществени характеристики." В една статия в „Америкън Начърълист", публикувана през 1882 г., У. 0. Айрис пише следното: „Видях и проучих внимателно черепа още по времето, когато той за първи път попадна в ръцете на проф. Уитни. Той не само че беше покрит с пясък и чакъл, но и всичките му кухини бяха пълни с подобни материали; по случайност те бяха от вид, който аз познавам много добре." Според Айрис ставало дума за златоносни чакъли, каквито се намирали в мините, а не за по-късни пещерни наслаги. Що се отнася до самия череп, Айрис казва следното: „Появиха се твърдения, че става дума за съвременен череп, който се е покрил с тази кора малко след заравянето. Никой, който познава добре района, не би заявил подобно нещо. Чакълът няма подобни свойства... а кухините на черепа бяха запълнени с плътен циментиран пясък, което би могло да се получи само при условие, че е попаднал в някаква полутечна маса. Тези чакълести пластове не са били в подобно състояние от момента на образуването си." В първоначалното описание на находката Уитни отбелязва, че тя била силно фосилизирала. Това определено свидетелства за голяма древност; въпреки това, както отбелязал Холмс, истина е и другото - възможно е кости да фосилизират само за неколкостотин или няколко хиляди години. През 1891 г. геологът Джордж Бекер пише следното: „Както става ясно, много квалифицирани учени са напълно убедени в автентичността на черепа от Калаверас. Всеки един от господата Кларънс Кинг, 0. К. Марш, Ф. У. Пътнам и У. X. Дол поотделно ме увери, че той е намерен на място в чакълестия пласт, под лавата." Бекер добавя, че прави това изявление с позволението на цитираните учени. Както сме споменавали и по-рано, Кларънс Кинг е бил известен геолог, работещ за Геологическия институт на САЩ. Палеонтологът O.K. Марш бил един от първите търсачи на фосили от динозаври и от 1883 г. до 1895 г. изпълнявал длъжността председател на Националната академия на науките. Както видяхме обаче, Ф. У. Пътнам от Музея Пийбоди в Харвард по-късно променил мнението си и заявил, че материалите по черепа са от пещерни наслаги. Можем ли да достигнем до стопроцентова сигурност по въпроса дали черепът от Калаверас е автентичен, или става дума за фалшификация? Различните сведения са толкова объркани и противоречиви, че макар да е възможно черепът да произхожда от индианска погребална пещера, бихме се отнесли със съмнение към всеки, който излезе с категорично мнение. Читателят може да спре за момент и да се замисли, какви точно стъпки трябва да се предприемат, за да се определи истинската възраст на черепа от Калаверас. Не трябва да забравяме обаче, че той не е изолирана находка. В околните пластове, които са със същата възраст, са открити многобройни каменни оръдия. А както ще видим, в същия район са откривани още човешки кости. В този контекст, черепът от Каладерас не може да бъде отхвърлен, преди да бъде подложен на подробен анализ. През 1928 г. сър Артър Кейт казва следното: „Не можем просто да подминем историята за черепа от Каладерас. Това е призрак, който преследва всички, които се занимават с ранните хора... и изправя пред огромни изпитания вярата на всеки специалист." Приятели на Матисън от съседния град просто решили да се пошегуват с него. Всички тези противоречия правят идеята за фалшификация много съмнителна. След посещението си в Калаверас Холмс проучил и самия череп, който се намирал в Музея Пийбоди в Кеймбридж, щата Масачузетс. Там той стигнал до заключението, че „черепът никога не е бил влачен от терциерни потоци, не е бил намерен в чакълестите пластове на мината на Матисън и по никакъв начин не е свидетелство за тер-циерен човешки вид". Част от сведенията, подкрепящи това заключение, били дадени от хората, които проучили леглото от пясък и речни камъчета, в което бил открит черепът. Д-р Ф. У. Пътнам от Музея за естествена история Пийбоди към университета Харвард заявил, че по черепа няма никакви следи от чакъла в мината. Уи-лям Синклер от Калифорнийския университет също проучил лично черепа. Според него полепналите по фосила материали не отговаряли на чакълестите пластове на златната мина. Те по-скоро съответствали на напластяванията, които можели да се открият в някои пещери, където индианците понякога оставяли своите мъртви. От друга страна, Холмс съобщава следното: „Д-р Д. X. Хол твърди, че когато през 1866 г. бил в Сан Франциско, той сравнил полепналите по черепа материали с мостри от чакълите в мината и стигнал до извода, че те са идентични по всички съществени характеристики." В една статия в „Америкън Начърълист", публикувана през 1882 г., У. 0. Айрис пише следното: „Видях и проучих внимателно черепа още по времето, когато той за първи път попадна в ръцете на проф. Уитни. Той не само че беше покрит с пясък и чакъл, но и всичките му кухини бяха пълни с подобни материали; по случайност те бяха от вид, който аз познавам много добре." Според Айрис ставало дума за златоносни чакъли, каквито се намирали в мините, а не за по-късни пещерни наслаги. Що се отнася до самия череп, Айрис казва следното: „Появиха се твърдения, че става дума за съвременен череп, който се е покрил с тази кора малко след заравянето. Никой, който познава добре района, не би заявил подобно нещо. Чакълът няма подобни свойства... а кухините на черепа бяха запълнени с плътен циментиран пясък, което би могло да се получи само при условие, че е попаднал в някаква полутечна маса. Тези чакълести пластове не са били в подобно състояние от момента на образуването си." В първоначалното описание на находката Уитни отбелязва, че тя била силно фосилизирала. Това определено свидетелства за голяма древност; въпреки това, както отбелязал Холмс, истина е и другото - възможно е кости да фосилизират само за неколкостотин или няколко хиляди години. През 1891 г. геологът Джордж Бекер пише следното: „Както става ясно, много квалифицирани учени са напълно убедени в автентичността на черепа от Калаверас. Всеки един от господата Кларънс Кинг, 0. К. Марш, Ф. У. Пътнам и У. X. Дол поотделно ме увери, че той е намерен на място в чакълестия пласт, под лавата." Бекер добавя, че прави това изявление с'позволението на цитираните учени. Както сме споменавали и по-рано, Кларънс Кинг е бил известен геолог, работещ за Геологическия институт на САЩ. Палеонтологът 0. К. Марш бил един от първите търсачи на фосили от динозаври и от 1883 г. до 1895 г. изпълнявал длъжността председател на Националната академия на науките. Както видяхме обаче, Ф. У. Пътнам от Музея Пийбоди в Харвард по-късно променил мнението си и заявил, че материалите по черепа са от пещерни наслаги. Можем ли да достигнем до стопроцентова сигурност по въпроса дали черепът от Калаверас е автентичен, или става дума за фалшификация? Различните сведения са толкова объркани и противоречиви, че макар да е възможно черепът да произхожда от индианска погребална пещера, бихме се отнесли със съмнение към всеки, който излезе с категорично мнение. Читателят може да спре за момент и да се замисли, какви точно стъпки трябва да се предприемат, за да се определи истинската възраст на черепа от Калаверас. Не трябва да забравяме обаче, че той не е изолирана находка. В околните пластове, които са със същата възраст, са открити многобройни каменни оръдия. А както ще видим, в същия район са откривани още човешки кости. В този контекст, черепът от Каладерас не може да бъде отхвърлен, преди да бъде подложен на подробен анализ. През 1928 г. сър Артър Кейт казва следното: „Не можем просто да подминем историята за черепа от Каладерас. Това е призрак, който преследва всички, които се занимават с ранните хора... и изправя пред огромни изпитания вярата на всеки специалист." Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|