„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Черепът от Буенос АйресЕдно много сериозно доказателство за съществуването на физически модерни хора в много ранни епохи е открито в Аржентина. През 1896 г. работниците, които копаели основа за сух док в Буенос Айрес, намерили човешки череп (фиг. 7.1). Те го извадили от първоначалното му място на дъното на изкопа, като преди това били преминали през един пласт от твърд, подобен на варовик материал, наречен tosca. Черепът бил намерен на 22 т под нивото на р. Ла Плата. Работниците, които открили черепа, го дали на своя надзирател - господин Хунор - който бил старши член на секцията за обществени строежи към пристанището на Буенос Айрес. Един от инженерите от компанията, която се била наела с изкопните работи по пристанището - Едуард Марщ Симпсън, - информирал за откритието аржентинския антрополог Флорентино Амегино. Според Амегино черепът принадлежал на плиоценски предшественик на Homo sapiens. Той го нарекъл Diprot-homo platensis. Според Алес Хръдлика от Института Смитсониън обаче черепът бил идентичен се тези на съвременните хора. Алес Хръдлика нарекъл контекста, в който била направена находката, „най-горната част на Мреденсенедейския пласт". Според съвременните геологични представи, този Мреденсенедейски пласт трябва да е най-малко на 1-1,5 млн. години. Дори да става дума само за 1 млн. години, присъствието на напълно човешки череп от това време би било неочаквано където и да е по света — да не говорим за Южна Америка. Ръководителят на работниците - господин Дж. Е. Кларк - заявил, че е „напълно сигурен в това, че черепът бил намерен на първоначалното му място и под tosca". Геологът Бейли У и лис, който придружавал Хръдлика при една негова експедиция в Аржентина, разпитал господин Хунор и съобщил следното: „Фрагментът от черепа бил изваден от шахтата [т. е. от първоначалното му място]. И макар това твърдение да се основава на казаното от бригадира, който пък се позовава на казаното от работниците, изглежда, че точно тази част от историята на откритието не подлежи на сериозни съмнения." По-нататък Уилис се впуска в неясни и необосновани спекулации по въпроса, как точно черепът се е оказал на това място. От своя страна Хръдлика разглеждал съвременната форма на черепа като достатъчна причина за това, да не може да му се припише голяма древност. През 1912 г. той включил в книгата си следния пасаж, в който много ясно личи неговата предубеденост: „Всички скелетни останки, които не демонстрират изявени разлики с тези на съвременните хора, би трябвало да са с незначителна геологична древност и най-вероятно трябва да се отнесат към модерните, все още незавършени геологични формации. До това заключение може да се достигне въз основа морфологичните им характеристики." Тук имаме случай на ясна формулировка на съмнителните морфологични принципи на датиране. Homo erectus в Южна Америка? Преди да продължим нататък, нека се спрем на още една южноамериканска находка, която може да има объркващо въздействие върху настоящите общи представи за човешката еволюция и в частност за заселването на Новия свят. През 1970 г. канадският археолог Алън Лайъл Брайън открил в един бразилски музей фосилен черепен свод, който имал много дебели стени и изключително масивни надочни дъги, силно напомнящи на Homo erectus. Фрагментът бил намерен в една пещера в Бразилия, в областта Лагоа Санта. Когато Брайън показал снимка на черепа на неколцина американски физически антрополози, те не могли да повярват, че тя произхожда от Америките. Те предположили, че или става дума за фалшификат, или за находка от Стария свят, която по някакъв начин е попаднала в бразилската колекция, проучвана от Брайън. Брайън обаче отговорил, че двамата със съпругата му, която също видяла черепния свод, имали голям опит с фосилни човешки кости. И двамата били сигурни, че костта не може да е фалшификат - това бил автентичен и напълно фосилизирал човешки черепен свод. Според Брайн той се различавал по няколко важни показателя от известните от Стария свят черепи, което можело да се разглежда като доказателство за това, че находката от Лагоа Санта не е фосил, който е попаднал в бразилската сбирка случайно. Какво е значението на черепа от Лагоа Санта? Присъствието в Бразилия на хоминиди с характеристиките на Homo erectus е силно аномално, независимо от това към коя епоха се отнася. Придържащите се към стандартните възгледи палеоантрополози смятат, че в Америките е проникнал единствено модерният тип човек. Методологията на науката позволява промяна на възгледите, но приемането на присъствието на Homo erectus в Новия свят би било революционна промяна. След като бил проучен от Брайън, черепният свод от Лагоа Санта изчезнал по мистериозен начин. Същото се случило и с един скелет, открит от Ханс Рек в дефилето Олдувай. В тези два случая поне сме имали шанса да научим нещо за находките, преди те да изчезнат. Можем да предположим обаче, че други фосили също са останали извън нашето внимание само защото са били загубени в музеите, а може би и преднамерено потулени. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|