Тайният дневник за съкровищата край Велико Търново

В НАЧАЛОТО ЦЪРКВАТА ВЪВ ВОЙНЕЖА НЯМАЛА НИТО КУБЕ, НИТО КАМБАНАРИЯ, А ПЪРВИЯТ Й СВЕЩЕНИК БИЛ ПОП ДИМО ОТ КИЛИФАРЕВО.Камбана забила в нея едва след освобождението.

Последният голям ремонт на храма “Св.Пророк Илия” е бил през далечната 1948 г.Огромни щети са нанесени на храма след миналогодишните дъждове.В момента обаче по различни програми и благодарение на кмета Боян Братоев “Св. Пророк Илия” е напълно обновен. Селският първенец създава през 2005 –та г.специален инициативен комитет и организира тържествена служба послучай 170-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.Тя е отслужена лично от Великотърновския Митрополит Григорий, който много ценял този храм.тогава се поставя началото и на благотворителна акция .хоръ от всички краища на България, свързани с Войнежа събират 1360 лв.Братоев осигурява още 50 хил. от фонд “Защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи” и по 2 хил.лв. от Комитета по вероизповеданията и фонд “13 века България”.ремонтът на църквата, която в момента е действаща е реализиран от местната фирма “МСД 98”.

С.НАЙДЕНОВ

писмено с ведение за Велчовата завера

ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИН ВЕК 81- ГОДИШЕН СВЕЩЕНИК ПРОУЧВА И СЪБИРА В РЪКОПИС ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ НА БАЛКАНСКИТЕ СЕЛА В РАЙОНА НА БАЛКАНА между Войнежа и Вонеща вода

Поп Пеньо местните хора твърдят, че е “живата енциклопедия” на този район.Възрастният мъж е събрал и изучил биграфиите на всички известни личности, които са живели в родния му край.Натрупал е богата информация за по-известните родове.По негови данни са издавани книги.Той е събрал и всички легенди и интересни истории, които са предавани от поколение на поколение.

Амбициозната му задача е всичко това да издаде в книга, която в момента подготвя.

Свещеникът е единственият у нас , който съхранява костите на строителя на църквата„Св.Пророк Илия”, в която служи.Няма човек, който да разполага с такава мащабна информация като него, събирана в продължение на 65 години.С натрупването й той се захваща още като постъпва в семинарията през 1941 г.Стари кондики, записки от овехтели тетрадки, приписки върху богуслужебни книги и разкази на очевидци, предавани от поколение на поколение, както и собствени проучвания и даже археологически находки са основните му източници.Дори и на тази достолепна възраст Поп Пеньо има изключително бистър ум и помни всички имена, събития и факти, а паметтта му е като компютър.

Свещеникът е откривател на първото писмено сведение за Велчовата завера.Натъква се на тайнствена приписка в църковен триод, по времето , в което е служил в църквата в Дебелец.Надписът е поставен в книгата през 1835 година от Поп Иван Плаковски.Десетина монаси преди Поп Пеньо са се докосвали до него без да предполагат каква стойност имат.Приписката дава информация, че турците са хванали четирима от бунтовниците в Плаковския манастир и ги обесили в Търново, един пък увиснал на въжето във Видин.Второто писмено сведение за заверата намираме едва петнайсетина години по-късно, когато самият Г.Раковски пуска статия за Велчовата завера във в. „Дунавски лебед”.

ПОП ПЕНЬО ПАЗИ ЛЕГЕНДИ ЗА

ТАЙНСТВЕНИ СЪКРОВИЩА

В момента останките на бележитият човек се съхарянавт в специална мраморен съркофаг, осигурена от спомоществуватели.Дядо Мильо е известен търговец от този кроай, който често пътува до Цариград.В тамошна тъмница се натъква на умиращ хайдутин, който му доверява тайната за заровено съкровище.Условието било обаче с парите да се направи мост и църква.

Наистина златото било открито на указаното място на брега на реката между Плаково и Средни колиби.Там Дядо Мильо прави мост.Строежът на църквата изисквал обаче много повече усилия и специален султански ферман.Заради комитския район обаче турците не искали да дадат документа за храма в махала Милевци, основана от Дядо Мильо, обяснява възрастния свещеник.Тогова той взима разрешително за друга махала Илевци, която е в съседство и го подправя, добавяйки буква преди името.Помогнал и рушвет, даден на местен управник.

„Чувал съм, че Хаджи Мильо е погребан в южната част в дясно от входа на църквата „Св.Пророк Илия”.За това ми е разказвал баща ми и дядо ми, той пък го е чувал от своя”, твърди свещеникът.През 1976 г. заедно с един работник той открива гроба на основателя на една от най-старите местни църкви и на жена му Вълкана.Според обичая на седмата година костите трябвало да се изровят и да се намажат със зехтин.Така станало и в този случай, но тези, които го направили установили, че тялото на Мильо било непокътнато.Според легендата даже от него потекла кръв.

Друго предание пък гласяло, че хаджията скрил имане в една от стените на църквата и на близки споделил, че даже и да я съборят турците пак щял да я вдигне.Тези данни звучели толкова достоверно, че даже бивш свещеник ....пробил зида, за да търси златото.”Не го е намерил, за съкровищата се знае, че ако сами не те потърсят няма да ги намериш”, казва Поп Пеньо.Все пак се смята, че местен човек открил имането и се изселил.Самият той и близките му обаче заболели и родът бил затрит.В двора на църквата се съхранява надгробната плоча на Хаджи Мильо.Точно до нея се намира пък гробът на избитото семейства.С него е свързана друга местна легенда.В миналото местните са били бедни хорица и непрекъснато са ходили на гурбет в чужди земи.Заради имане са затрити на Стефановден през 1973 г. от турците и семейството Стойко и Станка, Иван и Никула.Балканджиите заминават да аргатуват в района на Галиполи.Така е правил и Филип Тотю, преди да го ранят при обир, след което намразва турците.Там Стойко подслушва разговор между турци за съкровище, което изравя.Мюсюлманите го заподозират и го следят.Човекът не изтрайва и демонстрира благополучие.Една нощ бандити нахлуват у тях и избиват цялотому семейство, като оставят живо единствено двегодишно детенце, което е дадено за отглеждане в манастир.Като израства то прави паметник на избитите си родители и роднини.Той също е положен в двора на църквата наред с убити при Зли брод руски офицери и солдати.”Всичките тези истории започнах да събирам в семинарията защото ми бяха възложили домашно.Тогава се срещнах с бившия ми учител, който бе записал всичко в овехтялатетрадка.Аз я съхранявах и почти научих наизуст.По-късно тя бе предадена на друг учител, който загинал на фронта и тетрадката се изгуби”, обяснява Поп Пеньо.Той изучил биографиите на всички известни войводи от Балкана, начело с Филип Тотю.Баща му Топал Тодор/наричали го така защото е накуцвал/ е бивш кмет.През 1848 г. е основал първото местно килийно училище.От тук са Бойчо Войвода и Богдан Войвода, който събира чета по поръка на Георги Мамарчев.

Майстор димо донов правил

балканската железница!

Поп Пеньо е впечатлен от една не дотам позната на обществеността личност, който е расла в Балкана- майстор Димо Донов.

Изкусният строител бил сравняван със самия Колю Фичето.И до днес стои едно негово творение – Въглевския мост, който е дигнат без да се използва цимент.Димо прави истински подвиг и с ж.п-линията между Трявна и Дъбово.Той изгражда прочутата осморка и спасява трасето от провал.Свещеникът е изучил цялата информация около това.Френски и италиански инженери взели огромни пари от българското правителство, за да направят железницата.Първоначалните планове били линията да мине през Хаинбоаз, но стамболовисти от Дряново и Трявна я отклонили през техните градове.