Тайният дневник за съкровищата край Велико Търново
Вампирски погребения до “Св. 40 мъченици” много преди созополските. Кости на обезглавени и разчленени хора със забити колове в гърдите разкрили археолози
Изтегляне 394.42 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Разгадаха десетвековна тайна на Килифаревската крепост
Вампирски погребения до “Св. 40 мъченици” много преди созополските. Кости на обезглавени и разчленени хора със забити колове в гърдите разкрили археолозиВАМПИРСКИ ПОГРЕБЕНИЯ СА СРЕД ПОСЛЕДНИТЕ НАЙ-ЕКЗОТИЧНИ ОТКРИТИЯ КРАЙ ЦЪРКВАТА “СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ” във В. Търново много преди на бял свят да се появят такива находки в Созопол. Археолозите са попаднали в района на южното крило на Великата лавра на няколко разчленени скелета с отрязани и положени до тях крайници, затиснати с камъни и прободени с колове, датирани от 11-13 век, разбра “Борба”. Това са все ритуали, изпълнявани при съмнения за вампирясване. „Едни от най-големите ужаси за древността са свързани с вампирите и вампирясването. Хората са тръпнели при мисълта, че някой техен близък или познат може да им се явява непрекъснато, и са предприемали действия срещу това”, обясни археологът Мирко Робов, един от откривателите на тайнствените погребения. Според него в миналото не е съществувало понятие “клинична смърт” и много често някой, който е мислен за починал, е “възкръсвал” от ковчега. Тогава за обществото човекът се превръща във вампир. Той моментално е доубиван с подострени колове, а за по-голяма сигурност крайниците му са отрязвани, за да не може да обикаля и да се явява нощем. Затискането с камък се прави поради същата причина, обобщи още д-р Робов. В подобни пози са намерени няколко скелета, които са щателно документирани от археолозите за архива на Българската академия на науките. „Последното тяло, на което попаднахме, е с прерязани китки и поставени до трупа. Глезените също са отрязани и поставени до тялото. Върху него имаше и огромен камък. ИМА ДАННИ, ЧЕ В НЯКОИ СЛУЧАИ ГРОБОВЕТЕ СА ОТВАРЯНИ ДОПЪЛНИТЕЛНО, ЗАЩОТО СЕ Е СМЯТАЛО, ЧЕ ТАМ ИМА ВАМПИР, И ТОЙ Е ПРОБОЖДАН С КОЛ. До тази операция се прибягва единствено тогава, когато не помагат традиционните подходи с прикадяване на гроба, допълва още Мирко Робов. Според археолозите около църквата “Св. 40 мъченици” са откривани и други странни неща. В района на комплекса при разкопки неотдавна са били намерени и няколко погребения на кучета. Става въпрос навярно за царските хрътки. Една от мистериите, свързани с археологическите открития, е тайнствена глава, на която учените се натъкват преди месец. Находката е намерена в една от септичните ями - череп без други кости. С отлични зъби, с нехарактерни скули и конструкция на главата. Явно това е част от тялото на благородник, който е живял в охолство, но защо е била отрязана главата му и за какво провинение е била хвърлена точно там, можем само да гадаем, обясни Робов. Тогава някой от екипа археолози припомнил фактите около гибелта на солунския крал Бонифаций Монферадски. Когато осолената му глава е донесена в дар на Калоян, българският цар възкликнал, че това е най-хубавият подарък, който са му правили, след което я хвърлил в една отпадъчна яма. Дали това наистина е главата на солунския владетел обаче, не може да се твърди със сигурност. Стилян НАЙДЕНОВ Една от големите исторически мистерии вече е разгадана, пише в днешния си брой великотърновският вестник "Борба". Иманяр случайно открива тайния проход и водохранилището на прочутия Килифаревски манастир и крепост, информираха от създаденото преди броени дни сдружение „Килифарево минало и бъдеще”. Проходът е бил разкрит преди седмица, след като с години са били проучвани местни легенди и предания и са събирани данни и различни белези за местонахождението му, разказа археологът доц. д-р Мирко Робов, който също е член на сдружението. В структурата му влизат още братът на шефа на телевизия СКАТ инж. Александър Балевски, доц. Пламен Павлов, Цани Иванов, Петър Йовчев, Пламен Петров и др. За пръв път пред „Борба” д-р Робов показа входа на тайния проход. Разочарован, че няма ценности, иманярят решава да сигнализира представители на сдружението, които пък решават да не съобщават името му. Тайният проход е с дължина около 200 метра. Той започва от коритото на река Веселина западно от село Нацовци. Досега при разкопките на тайнствения манастир, където е имало и крепост, отбранявала подстъпите към Търново, не е разкриван нито кладенец, нито какъвто и да било друг източник за питейна вода, водохранилище или таен вход. Входът на тайния тунел е запазен почти изцяло. Той е разположен в подножието на пътя след перилото на Нацовци. До него се стига през малка просека, която е прокарана наскоро. Входът на тунела е маскиран под няколко огромни дънера и скални отломки. При разчистването му обаче личи сухата зидария, с която е оформен. От него липсват единствено няколко камъка от свода, които са паднали при разкопаването, убеди се наш екип на място. Тунелът започва от самия речен бряг. Откривателят му е обходил надлъж и нашир реката, докато установи точното място, откъдето започва. Тайният проход към Килифаревската крепост, на чието място през XIV век е вдигнат манастирът, е с височина около метър и половина. Той преминава през гората в посока северната порта на светата обител и стига до вътрешността на стените й. Тунелът има две основни функции, смята доц. Робов. Едната е да бъде подсигурен начин за безопасно напускане в случай на обсада. Той е служел и за снабдяване с храни и продукти, също във време на бойни действия. Специалистите прогнозират, че голяма част от прохода минава по повърхността на земята, заради което е маскирана с насипи и изкуствено оформени възвишения. Тайният проход е оформен почти изцяло от дялан камък. До самия му вход е направен филтрационен кладенец. Съоръжението е издълбано под нивото на реката и в него блика естествено пречистена от земните недра вода. Според археолога предстоят сондажи в района, за да бъде датиран точно обектът. Подобен таен проход е открит и в района на църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Той отвежда от крепостта Царевец в подножието на светата обител, където тече Янтра. Такъв е разкрит и в крепостта край Червен. Килифаревският манастир е един от най-интересните местни културни паметници, които обаче не са експонирани и популяризирани в достатъчна степен. Именно затова тук не идват и много туристи. Според друга популярна легенда някъде тук, увити във восък са и свитъците от библиотеката на книжовната школа, която е изнесена насам след падането на Царевец. Самият Петко Славейков споменава за библиотеката и прогнозира, че тя се съхранява на тайно място в района на манастира или край Беляковец. В началото на 70-те години по следите на свитъците тръгва даже научна експедиция, ръководена от покойния проф. Йордан Андреев. Тя обаче няма успех. Светата обител, която се намира на около половин километър над настоящия Килифаревски манастир, е светая светих и за иманярите. Наш екип се натъкна на множество изкопи още през лятото на миналата година. Хълмът до светата обител е буквално на решето, а по черния път, който отвежда през гората към него, са пръснати останки от керамика. Според местните тук даже и посред бял ден се чували взривове, с които иманярите търсели ценности в недрата на земята. За да се популяризира Килифаревският манастир като туристическа дестинация, е създадено и сдружението "Килифарево- минало и бъдеще". Освен че ще кандидатства по различни проекти за експониране на местните старини, то ще провежда и широки разяснителни кампании, свързани с историята на Килифаревския манастир. Както „Борба” наскоро съобщи, вече има изготвен и специален проект, с който ще се търси финансиране за старата света обител. Смята се, че в първоначалния си вид Килифаревският манастир е построен между 1348 и 1350 г. Основател е видният български духовник Теодосий Търновски, който с помощта на тогавашния владетел цар Иван Александър превръща светата обител в едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина. За кратко време се формира Килифаревската книжовна школа, в която през 1360 година вече се обучават 460 ученици, най-известният от които е бъдещият български патриарх Евтимий Търновски. Манастирът е бил обграден с дебели крепостни стени. В средата на двора внушително се е издигала неколкоетажна кула, служеща за наблюдение на пътя към Хаинбоазкия проход. Това не е попречило малко след османското нашествие по българските земи Килифаревската крепост да бъде разрушена, а голямото книжовно средище – напълно унищожено. Векове след това, през 1718 г., манастирът е възстановен, но на днешното си място. В края на XVIII в. отново е неколкократно опустошаван от кърджалиите и впоследствие възобновяван.
Руски офицери искали да ги погребват във Велико Търново Гробове на военачалници разкриват в „Св. 40 мъченици” Руски военни дотолкова са обичали освободената от тях България, че впоследствие са пожелали да бъдат погребани именно във Велико Търново. За това свидетелстват няколко интересни погребения, разкрити при разкопки на Великата лавра, разказа археологът доц. д-р Мирко Робов. Едното от погребенията е символично, тъй като в земята е положен единствено мундирът на офицера. Явно в завещанието си той е посочил, че иска униформата му да бъде погребана специално в старата българска столица. По знаците и самите одежди може да се съди, че става дума за останки на представители на 17-а артилерийска бригада, 19-а конно-артилерийска батарея или Донска конна батарея, разкриват от Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа” по повод запитване на търновския учен, който се заема да изучава находките. Гробовете са открити съвсем случайно при сондаж на дълбочина три метра в северния двор на Великата лавра. Според документи църквата „Св. 40 мъченици” започва да се преустройва след 1879 година, след като до тогава на негово място е действала джамия. По-късно светата обител е заведена като военен храм към Търновския гарнизон. В наши дни при разкопките на гроб N 508 археолозите се натъкват на останки от руски офицер. В много добро състояние е била част от униформата с ляв и десен еполет, върху които е изписана цифрата 19. Именно оттук съдим за принадлежността към конкретна войскова част, обяснява доц. Робов. Според него това е 19-и Костромски полк, който дава осем жертви. Тъй като гробовете им са известни, археологът прави извода, че вероятно останките в емблематичната църква са на единствения неизвестен - подполковник Валерий Дяконов. Доказателство за това са и украшенията по самите еполети, които се давали само на висши чинове. Освен това полагането на тленните останки именно на това свято място се е считало за привилегия. Още по-интересни са фактите около втория гроб - N 509. За разлика от предходното погребение, където останките са били пренесени и препогребани, тук скелетът е на място, както и пълната униформа на руски военачалник. На нея е открит знак с цифрата 17. В областта на гръдния кош са запазени останки от акселбанти, а на краката има ботуши. 
Единствената жителка на Бойчовци пази тайната на 250-годишна прокълната къща и златото на турската хазна
Историята на прочутото имане започва преди повече от 200 години, разказва родената през 1923 г.старица.Тя е чувала десетки разкази за това от по-възрастните си близки, които пък я научили от техните. Просека в дере отвежда до руините на няколко постройки само на стотина метра от къщата й.Според легендата тук някога задружно живели две вдовици.Турци изклали мъжете им и ги оставили с невръстни деца в тогавашните размирни години.Един ден през Бойчовци минал ескортът на турската хазна на път за Цариград.Уморени войниците се отбиват у вдовиците.Двете жени намерили удобен момент да отмъстят за затритите си съпрузи.Извадили богата вечеря и люта ракия.Турците бързо се напили и изпозаспали.Тогава вдовиците нагорещили пчелен мед и още врящ го изсипали в очите и гърлата им.Това е най-сигурната смърт,спомня си почти ежедневните разкази на свекъра си Баба Пенка.Телата на охранителите на хазната били закопани в ров между две крушови дървета, посочва точното място възрастната жена.И досега никой не дръзвал да припарва до него.Двете вдовици взели всичкото злато и скъпоценности и ги скрили на тайно място покрай къщата, от която сега са останали само стени и приземието, сочи Недялкова.Стотици хора от тогава са идвали в този район, за да търсят имането. Тогава започнало да се изпълнява и проклятието на 250-годишната къща.За него единствената обитателка на Бойчовци научила от сина на една от вдовиците- Дядо Иван Радославов, който отдавна не е между живите. На проклятието Дядо Иван и съпругата му Цана отдават смъртта на синовете си Стефан и Славчо.Двете момчета са погребани един до друг в древното гробище в махалата.Стефан умира при мистериозни обстоятелства ден преди да се уволни от казармата.Няколко години същата участ сполетява и брат му Славчо.Никой не могъл да обясни от какво точно са починали по едно и също време точно в нощта преди да се уволнят.”Всички в селото са убедени, че това е резултат от проклятието, което има на къщата още от времето на вдовиците.Сега един мъж купи имота. Не сме му казвали да не се откаже и да си тръгне.Но наистина целият род бе затрит по този начин. Като починаха момчетата Дядо Иван и Баба Цана си осиновиха момиченце.То се ожени за моя брат.И двамата не са между живите.Златото е виновно.Никой не знае откъде идва проклятието”, смята баба Пенка Недялкова.Като малка тя често идвала тук от съседното селце, откъдето е родом, за да наблюдава тайнствената къща, в която се смята, че има съкровище. В момента от сградата почти непокътнати стоят кирпичените стени, в които не е сложен нито един гвоздей.Единствено плоченият покрив се е сринал върху древната сграда.През всичките тези години никой не е посмял да пипне прокълнатата къща. Не се е намерил и смелчага да пренощува в нея. В съседство й се издига „новопостроена” поне 150 годишна сграда, където дядо Иван и Баба Цана отглеждали синовете си Стефан и Славчо, обяснява възрастната жена. Почти цялото Бойчовци, кръстено на основателя си Бойчо, напомня на Архитектурен музей от Възраждането. Тук сякаш времето е спряло, а единствената екстра на съвременния свят е електричеството.Болшинството къщи са на повече от век.Тук там се издигат и плевници, които някога обитателите са дигали на височини, за да ги духа вятъра, тъй като не са разполагали с вършачки, обяснява единствената обитателка. БАБА ПЕНКА НЕДЯЛКОВА СЛИЗА ВЕДНЪЖ СЕДМИЧНО НА 7-8 КИЛОМЕТРА ДО ВОНЕЩА ВОДА, ЗА ДА СИ НАБАВИ ХЛЯБ.Вода няма.Носи си я от кладенеца в центъра на махалата.Единственото забавление и връзка с останалия свят на възрастната женица е допотопен телевизор „Мизия”, който хващал само първа програма.От него тя научава подробности за любимите си политици- Президентът Първанов и Премиерът Станишев.Тя си спомня и точната година, когато Бойчовци е електрифицирано- 1958-ма. Старицата почти не е напускала махалата си.Последният път, когато го направила „щяла да се отрови” от чуждия въздух, тъй като дробовете й били свикнали само с балканския дъх на Бойчовци. Иначе денят й започва съвсем еднообразно.Ляга си към 7,30-8 часа вечерта , а сутрин става около 5-5,30 , за да се грижи за овцете.Чувства се доста самотна от 17 години насам, когато починал съпругът й.”Усещам се немощна, не ми се прави нищо.По-рано си капвах по една ракийка вечер, но сега и това не ми се прави”, споделя 84-годишната Баба Пенка. Един от най-големите проблеми на възрастната жена е това , че три пъти обирали казанът за ракия, който има в Бойчовци.Със скромната си пенсийка и с помощта на неколцина обитатели, които идвали тук от време на време тя възстановявала щетите. Независимо, че живее като отшелник Пенка Недялкова не би сменила махаличката си с нищо друго.Надява се тук да започнат да идват повече хора, включително и англичани, които наскоро купили имоти, но никога не стъпвали в тях. Стилян НАЙДЕНОВ Снимка Валентин РУСАНОВ
указ от 18 век, направили църквата във Войнежа Честваха 171 години на обновения храм “Св. Пророк Илия”. Споделена тайна за заровено имане и клетва половината от него да бъде използвано за градежа на църква положили основите на храма “Свети пророк Илия” във Войнежа.Фактите около строителството му ,проучил наскоро в малкото останали стари документи и кондиките кметът Боян Братоев. Според него първият ктитор на храма бил някой си дядо Мильо.Той се заселва в балканското село в края на 18 –ти век.по това време Мильо често ходел по търговски дела в Цариград.При едно от пътуванията си се срещнал с българин, който умирал в тамошния затвор, разказва интересната история около създаването на храма кметът. Дядо Мильо попаднал на много болен затворник, който му доверил много голяма тайна за заровено съкровище.Осъденият му казал къде е заровено имането, но го заклел с половината пари да направи мост над река Елешница, а с другата половина от парите да вдигне църква.Златото се оказало на уреченото място.През 1830 година същият дядо Мильо като Граф Монте Кристо, изпълнил молбата на умиращия затворник с триста зора успява да издейства от Цариград Султански ферман за порстояването на църква във Войнежа.Муестни жители също помогнали за дигането й в Балканското селце, което е с над 600-годишна история.Знае се , че основоположник на селото е Воняг и неговото семейство, които се заселват тук. След това се появават постепенно прилежащите махали Продановци, Илевци, Кладни дял, Тодоровци, Суха река и Поповци. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 394.42 Kb. Сподели с приятели:
| ||||