Тази книга не е ръководство за самолечение. Описаната в нея система на хранене можете да приложите след консултация с вашия лекар

нереалното" (всъщност последното е само една по-друга, не по-малко реална" реалности ги свързваме чрез универсалната връзка на желанието и любовта. С други думи, празникът е възстановяване на целостта чрез обединението, което може да постига любовта. В това снемане на его-границите, на нашите защити и тревоги и в обединението ни със света и всичко друго около нас, може да ни помогне и подтикне нашата храна. Затова няма нищо чудно, че в този следобеден час много от нас ще посегнат на сладкиша (вж. преди това рецептите, динамизиращ ни с бързоотделящата се енергия и разтоварващ по този начин нашата фантазия (а може би и проблемите ни, както и към вълшебството на кафето, пробуждащо скритите тайници на творческата ни мощ.
И в това в края на краищата няма нищо лошо. Ние сме човешки същества, с други думи ние сме едни малки вселени или вселени в миниатюра вселената, както се знае, за да е вселена,
трябва да включва всичко.
Такъв е смисълът и на празничната храна" - храната, която макари невидова и всъщност тъкмо поради това, може да ни свърже с другостта, с непознатото, с чуждото, даже и с враждебното, за да видим в последна сметка в неговата дълбина като в магично огледало същността на самите себе си. Тогава ние наистина така разширяваме нашите его граници, че се превръщаме в един безкрай...
В този смисъл в нашата система на хранене няма забранени" храни. Има само храни с различни последици, проявяващи се в нас и в този смисъл храни с различно житейско предназначение. Единствено важно е умело, осъзнато и интелигентно да балансираме с тях, да не
изпускаме от око целостта, за да не ни препратят те нежелано към единия или другия полюс, към едната или другата крайност, което „окрайностяване" на преживелищно ниво ще изпитаме като болест.
И така, всеки от нас ще усети своята потребности ще посегне към това, от което се нуждае.
И защото става дума все пак за здравословно хранене, ще кажем, че следобедната закуска е препоръчително да бъде поне два - два и половина часа следобеда. Не е желателно новата храна да се застъпва в стомаха заедно с все още недообработената от смилателните сокове стара храна.
След този интервал, ако сте приемали на обяда само човешка, видова храна, стомахът ни ще бъде отново празен. Ако сте консумирали друга, невидова храна, този интервал може да се окаже още по-дълъг, тъй като невидовата храна често е трудносмилаема и особено приета в неподходящи комбинации се задържа в стомаха поради тази причина за по-дълго време.
В заключение ще повторим, че най-добрата храна за следобедната ни закуска са плодовете
(включително и сушените).
***
И така, след тази следобедна интермедия" нека насочим вниманието си към

Изтегляне 1.35 Mb.

Сподели с приятели: