развивайки картина на различни дефицити. С бобовите култури приключваме и нашето условно трето плътно (изграждащо) блюдо от обедния ни хранителен рацион. Ще обобщим, че: Обедът, който предлагаме, илюстрира най-пълно видовото хранене на човека. Той се състои винаги от едно сурово блюдо, обикновено прясна сезонна салата, може да включва различни задушени без мазнина зеленчуци, както и изграждаща храна, състояща се от разнообразни зърнени и бобови култури, също и сурови ядки. Ще повторими едно от най-важните заключения в тази книга За да можем да осигурим на нашия организъм пълноценен белтъчен внос, гарантиращ ни добро тегло, хармонични функции и не на последно място имунен интегритет, трябва да преоткрием на нашата трапеза древната практика за комбиниране на няколко зърнени и бобови култури заедно. Това комбиниране осигурява осемте незаменими аминокиселини, възпрепятства блокиращия белтъчната ни синтеза ефектна лимитиращите аминокиселини и по този начин гарантира добро допълване на белтъчините, респ. едно доброи нормално белтъчно хранене на човека. Следващият ни приемна храна през деня е следобедната закуска Всъщност, за тези които не желаят, тя може и въобще да отсъства. За малко разочарованите обаче от финала" на нашия обед, който както видяхме, като чели остава малко незавършени не предлага десерт (захарите биха ферментирали цялата храна, тя може да се окаже една желана реабилитираща атракция. В този дневен антракт можем да си доставим (ако ни липсва, разбира се) малко сладко удоволствие. Самият инстинкт ще ни поведе (както вече знаем) от ЯН към ИН - от плътната храна на обеда към разреждащата (ас това и „леконравно" развличаща ни) сладка и лежерна храна. В най-добрия вариант това са плодовете. В случая вкусовото желание за свежо и сладко е само изразна нашата потребност от баланс. Така нашите системи и нашите функции ще се хармонизират. Соленият" обяд ще се уравновеси със „сладката" следобедна закуска (а може би и дрямка, ще внесе в нас пъстротата на това солено и сладко преживяване. И понеже животът е ритъм, който редува противоположностите (това е основният му архетип!), не е трудно да предположим, че следобедната закуска по някакъв начин ще се стреми да преповтаря сутрешната. Разбира се, това преповторение, както във всяко друго нещо, предполага някаква инвариация и тогава сигурно можем да си позволим и малко празнична храна. Както знаем вече, това е храната, която принципно погледнато не се вписва" в човешкия хранителен рацион, но която човекът в своята история и развитие е вмъкнал като мотив за моменти на радости безгрижие. Всъщност погледнати в един по-дълбок смисъл, това са моменти за
