деликатес и в никакъв случай като храна от биологична необходимост.
Относно птичето месо, най-подходящо за ползване е домашното, осигурено от хигиенно гарантиран източник. На второ място е дивечовото. Конвейрно отглежданите бройлери,
задължително приемат с храната си антибиотици, изкуствено стимулиращи добавки и най-важ- ното - невидова за птиците храна, като рибено брашно и др. Тези отрови, както и подменената видова храна, израждат животните и после приети като храна от човека причиняват непредвидими дългосрочни увреждания в генотипа на клетките.
Трябва да подчертаем основното правило, валидно при избора на всички меса, а именно, че е изключително важно как е живяло и с какво сее хранило животното. Така например заболяването луда крава" бе причинено от добавянето на костно-мускулно брашно към фуража на животните. Изкуственото превръщане наедно тревопасно животно в хищник не остана безнаказано. И това е само един от многото примери. Живо същество, отглеждано при пълно обездвижване, подложено на непрекъснат стрес, отделено от родната си екологична среда,
хранено с невидова за него храна и стимулирано с анаболни стероидни хормони, е вече едно тежко болно животно Просто и близко до ума е да разберем, че когато се храним с болни мъртви животни, единственото, което можем да получим от техните трупове, е болести смърт!
От птичите меса, както казахме, за предпочитане е пилето, както и дивечовите птичи меса. На заден план остават по-тлъстите меса като пуешко и патешко.
Заешкото месо, особено дивечовото, е със сравнително добри хранителни характеристики и се подрежда успоредно е екологично отгледаното домашно пиле.
На следващо място условно можем да поставим телешкото и говеждото, следвано от овчето
и свинското. Последното е особено натоварващо поради високото си мастно съдържание, както и поради факта, че прасето, селектирано и отглеждано от човека, е едно вече изродено животно с намалени защитни сили и е изключително податливо на заболявания.
Сподели с приятели: |
