осем аминокиселини се отнасят към общото количество аминокиселини в баланс 1:2,5.
Логично е, че и нашата храна трябва да има подобна пропорция и това наистина е така. Ако за по- дълъг период от време нашата храна не е балансирана като белтъчно съдържание, липсващите компоненти се изтеглят от резервите на самия организъм. Това, разбира се, може да бъде нещо много доброи полезно, както е при лечебното гладуване, защото по този начин организмът стапя и се освобождава от болните и нездрави тъкани, като ги самоизяжда и ги подменя снови. Така организмът стреля" едновременно два заека - хем се самоизхранва и си осигурява необходимото,
хем се самоочиства подобно на замърсена река. Този естествен принцип е крайъгълният камък на всяко възможно лечение. Другата страна на медала обаче е хроничното недохранване. В това е и диалектиката на природата – с един инструмент тя може да лекува ида дарява живот, със същият този инструмент тя може да убива ида сее смърт.
Всичко е въпросна доза, както още от древност е известно (сама дозата прави отровата!).
Лечебното гладуване от една страна и хроничното недохранване, от друга, са двете страни наедно и също явление - ЯН и ИН, слънчевата" и сенчестата" страна. И само умението на лекаря е това,
което ще дозира лекарството, за да не се превърне то в отрова. Затова гладът е така благославяни едновременно с това жестоко проклинан. От векове е възпяван в религии, въздържание и пости, от векове е и отричани заклеймяван като най-страшен враг на човечеството. Дори днес хора в третия свят умират от хронично недохранване. Но и днес, както в най-дълбока древност, гладът дарява младост, жизнености здраве - на тези, които са дозрели до мъдростта да го разберат и използват.
В тази двойственост е и ТАЙНАТА НА ПРИРОДАТА - ЦЯЛОТО МОЖЕ ДА СЕ СЪСТОИ
САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТ ДВЕ ВЗАИМООТРИЧАЩИ СЕ ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ!
Но нека се върнем към белтъчините. Както вече знаем, природата е дала на всяко живо същество определена храна, с която то да се храни. В този смисъли на човека се дават точно
определени белтъчини, а не каквито ида било белтъчини. Ако белтъчините от тъканите на зайчето идеално пасват на храносмилателните и жизнените нужди на лисицата, то за човека това вече не е така. Вие можете и зайчето да използвате за храна, разбира се, прикривайки се зад звучното имена някое екзотично ястие, например, но то ще е все едно да зареждате една кола с бензин, за чиято марка той не пасва. И, разбира се, така тя никога няма да бъде в изправност,
докато накрая съвсем спре, най-често по средата на житейския ни път. Човешката анатомия и
Сподели с приятели: |
