текстове, която се прекъсва, ако принципите не са спазени“ (Searle, 1969: 27, мой превод),
биват добавени, отново по примера на Сърл, три регулативни принципа,
чиято
функция е не да дефинират, а да контролират комуникацията чрез текстове.
Трите регулативни принципа са: ефициентност, ефективност и съобразност (срв. дьо
Богранд и др., 1995: 23).
Ефициентността „зависи от възможно най-ниската степен на ангажимент и усилие от страна на участниците в комуникацията при употребата на текста“ (Searle, 1969, мой превод). Този принцип е съотносим със закона за езиковата икономия.
Ефективността измерва това дали текстът оставя силно впечатление, създавайки благоприятни условия за постигане на дадена цел.
Съобразността представлява „съответствието между (…)
съдържанието и начините,
по които биват удовлетворени условията за текстуалност“ (пак там, мой превод).
Вместо заключение могат да послужат мненията на М.-Е. Конте и на Е.
Добрева-Ив. Савова за посоките на развитие и за бъдещето на текстолингвистиката.
Според Мария-Елизабет Конте лингвистиката на текста, като част от теоретичната лингвистика, се е развила в три посоки. На първо място продължават дискусиите върху легитимността ѝѝ и върху спецификата на изследователския ѝѝ обект.
На второ място текстолингвистичните изследвания се разпростират върху текстовата типология и съответно върху критериите за диференциране на различните видове текстове. На
трето място, задълбочават се изследванията върху условията за текстуалност, тоест върху кохезията и кохерентността на текстовете, като тази посока е водеща в текстолингвистичните изследвания (Conte, 1993 6
). Според Добрева и
Савова текстолингвистиката заема ключово място сред всички социологически и лингвистично ориентирани дисциплини, които изследват езика и комуникацията (вж.
Добрева и Савова, 2000: 19). От тази ключова позиция произтичат и перспективите за по-нататъшно развитите на лингвистиката на текста в
интердисциплинарен план, „в активно взаимодействие и взаимно интегриране с останалите направления на текстуално и на социологически ориентираните анализи на дискурса.“ (пак там: 20).
Сподели с приятели: