Текстолингвистиката като езиковедска
Фази на рецепция на текста
Изтегляне 161.57 Kb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 3.3 Критерии за текстуалност
| 3.2 Фази на рецепция на текста Що се отнася до рецепцията, дьо Богранд и Дреслер обособяват четири фази, които аналогично на предходните текстови граматики бележат прехода от повърхнинния текст към „дълбинните структури“ (съдържанието) – фаза на извикване на концепти, фаза на извикване на идеи, фаза на извикване на плана, разпознаване на плановете (срв. дьо Богранд и др., 1995: 50). 3.3 Критерии за текстуалност Според модела, разработен през Осемдесетте години на ХХ век от дьо Богранд и Дреслер, текстът представлява „комуникативно събитие, която удовлетворява седем критерия за текстуалност“ (вж. Добрева и Савова, 2000: 68). Ако някое от тези условия не е изпълнено, текстът няма комуникативна стойност, тоест превръща се в псевдотекст. Седемте критерия, които според авторите функционират като конститутивни принципи на комуникацията чрез текстове, са следните 4 – кохезия, кохерентност, интенционалност, акцептабилност (приемливост), информативност, ситуационалност (ситуативност), интертекстуалност. Кохезията се основава на граматични зависимости. Тя засяга начина, по който компонентите на повърхнинната структура, тоест думите които в действителност чуваме или виждаме, са свързани помежду си. Кохерентността засяга семантично-когнитивните аспекти на текстовете, тоест функциите, чрез които понятията и отношенията, лежащи в основата на повърхнинния текст, са взаимно достъпни и релевантни. Интенционалността се отнася към намерението на автора на текста, който се стреми да създаде кохезивен и кохерентен текст, който да изпълни намеренията на този, който го произвежда, т.е. да разпространи знание или да постигне поставена цел в даден план. Акцептабилността (приемливостта) представлява отношението на реципиента на текста в очакването му за кохезивен и кохерентен текст, който да бъде за него полезен или релевантен, напр. за получаването на знание или за осигуряването на съвместна работа в даден план. Информативността представлява степента на очакване, съответно на неочакване или познатост, съответно непознатост/неизвестност на предложените елементи на текста. Критерият ситуационалност (ситуативност) се отнася до факторите, които правят даден текст релевантен за дадена комуникативна ситуация. И накрая, интертекстуалността се отнася до онези фактори, които правят употребата на текста зависима от познанието на един или повече текстове, които вече съществуват. Изтегляне 161.57 Kb. Сподели с приятели:
|