Тема 2 Причини за девиантно поведение- биологични, психологични и социални
Изтегляне 201.98 Kb. Pdf просмотр
|
Свързани:
elektronno-zapalvane-na-avtomobil, Тема 1 Основни концепции за девиантното поведение
| Други фактори, оказващи влияние за развитието на девиантно поведение са: Ранна депривация и травма. - родителска депривация – отнася се до отсъствието на адекватно внимание и взаимодействие с родителите през периода на формиране. Последствията могат да се интерпретират от няколко психо-социални гледни точки. - институционализация – отнася се към недостига на топлина и физически контакт, като емоционална, интелектуална и социална стимулация. - депривация и злоупотреба в дома – свързва се с неадекватни грижи в домашната среда. Това може да включва физическо пренебрегване, липса на любов и привързаност, липса на интерес към дейностите на детето, важни за него, противоречиви и непоследователни наказания, неуважение към правата и чувствата на детето. Ефектите могат да се аранжират от проява на агресивно и маниакално поведение до трудности в развитието на речта и взаимоотношенията, емоционални проблеми. - травма в детството – терминът се използва, за да опише всяко преживяване, което причинява сериозен психологически ущърб на индивидите. Травмите оставят психологически рани, които могат да не “зараснат” никога. Депривация във възпитанието Често депресията в детска възраст се свързва с дисфункционални семейства и неадекватни взаимоотношения с връстниците. Дори при отсъствието на сериозна депривация или травма, отклоненията във възпитанието могат да имат дълбок ефект относно последващата способност на детето да се справя с проблемни ситуации. Стилът на възпитание също може да стане причина за дефекти в поведението на детето. Например родители с авторитарен стил, като завишен контрол и липса на топлота имат деца, при които са налице тенденции да се намират в противоречие, стават раздразнителни и капризни. Ако са използвани физически наказания, резултатът е склонност към агресивно поведение, при част от подрастващите. Патогенна структура на семейството - Съществен рисков фактор, който увеличава уязвимостта на индивида към стресови ситуации и напрежение. Примери за патогенна семейна структура са: - семейни конфликти – конфликтите между брачните партньори държи атмосферата в семейството в постоянно напрежение. - Развод в семейството – разводът почти винаги е травма за детето. Стремежът да бъде лоялно към двамата родители носи постоянно напрежение за детето. Неадекватни отношения с връстниците- възможен резултат е отклонение в поведението и множество проблеми, като чувство на тревожност, ниска самооценка, агресивност и други. Личностовата идентичност като рисков фактор В структурата на отклоняващото се поведение се откриват първични и вторични характеристики. Първичните характеристики се свързват с особеностите на преживяванията и настроенията. Емоционално-волевата сфера се характеризира с подчертана лабилност и слаба целенасоченост, което води до неадекватно отношение към социалната среда. Вторичните характеристики се изразяват на нивото на висшите психични и социални сфери на личността –промени в структурата и функциите на “Аз-а”, трудно оценяване и анализиране на социалните явления, трудно възприемане на обществените норми и изисквания, нездрави убеждения и мироглед, ниска самооценка. Източник на вътрешния конфликт и девиантното поведение е разминаването между реалната и идеалната самооценка. Несъответствието между реалното “Аз” и идеалното “Аз” е причина за нарушение на поведението и социално-психологическата адаптация, а също и поражда голямо напрежение. Семейството като рисков фактор Човек се ражда и развива в семейна среда. Едва по-късно влиза в контакт с училището и различни по същността си формални и неформални групи. Въпреки съществуващите спорове относно този проблем, несъмнено в семейството детето не само изгражда определена ценностна система и стил на поведение, но то ги моделира в много голяма степен чрез идентифициране с родителите и възприемането на техните ориентации и възгледи. Това е и основната причина за процедурата, извършвана от право охранителните органи при установено закононарушение от юноша. Те задължително установяват неговият произход и средата, в която расте и се развива, защото тя може да е основна предпоставка за формирането на девиантно поведение. Това е така тъй като семейството представлява цялостна система от взаимодействащи си елементи и ако съществуват различни негативни тенденции, то те по един или друг начин се отразяват и върху децата. |