Най-често разкриването на девиантността става чрез

Най-често разкриването на девиантността става чрез:
- Метода на наблюдението – при него психолога и други специалисти разкриват отклоняващата се форма на основата на знанията за общоприетите норми на поведение. Ние казваме: „Този човек е агресивен, конфликтен” тогава, когато имаме информация за неговото поведение или когато непосредствено наблюдаваме такова. Наблюдението предполага ситуативна оценка, която не се глобализира, а се обяснява само чрез ситуацията. Много често при практическия психолог „идва” т.нар. описание на случаите, в който се дава информация за поведението на даден човек чрез оценката на друг наблюдател.
- Интервю – при което психологът чрез предварително подготвени въпроси получава информация за социалния, възрастовия и правния статус на лицето, с което работи. По време на интервюто този статус дефинира извършителят на девиантни действия като: малолетен правонарушител, ако той е на възраст до 14 години; непълнолетен, ако е на възраст 14-18 години и възрастен, когато е над 18 години.
- Експеримент – в социалната психология отклоняващата се форма на поведение може да се установи и чрез използването на т. нар. естествен експеримент, в който участват две групи изследвани лица – 1 основна и 1 контролна. Чрез задачите, които се поставят относно формите на поведение, може да се установи интензитета на формиране на девиантността.
За разлика от други научни области в ПДП се срещат специфични изисквания относно процедурата на провеждане на изследването.
- Биографичен метод – когато се изследват лица с ДП е необходимо търсене на причинната обусловеност за актуалните девиантни прояви да се свърже с предходни житейски събития. Много често реализирането на девиантното поведение е плод на личностни промени, възприети социални модели на поведение още от детството. Така напр. една

акумулирана продължително време съхранявана обида може да провокира агресивни действия след продължителен период от време.;
- Изготвяне на психологически профил, включващ прилагането спрямо изследваното лице на батерия от методики, чрез които се установява спецификата на личностните му характеристики и черти на характера.
Обобщаването им предполага изготвянето на общ психологически профил, в който чрез получените резултати се търси причинната обусловеност на девиантната форма на поведение. Установено е, че лицата с девиантна форма на поведение са социално-адаптивни и обяснението за дезадаптацията им се отнася до спецификата на индивидуалните им способности и факторите, влияещи за проявата на една или друга форма на девиантност. /хората с устойчива форма на ДП реално оценяват ситуацията тук и сега, но перспективата липсва/
Когато се провеждат изследвания на лица с ДП, техните резултати се сравняват с лица без такова като вторите изпълняват функцията на съотнесена норма.