училищната пряко рефлектират върху другата и засилват и така съществуващият дисбаланс. Отношенията в класния колектив и взаимоотношенията,
както между учител и ученик, така и между родител и учител са изключително важни за нормалното и ползотворно психическо развитие на детето. Основен мотив, който подтиква децата да работят добре е интереса проявяван от страна на родителите им към образованието, чувството за сигурност и степента на стабилност в семейството. Често училищните проблеми са явен индикатор за разстройство на юношеската личност в следствие от негативните взаимоотношения с родителите.
Трудност и нерядко – мотив за прояви на девиантно поведение представлява проблема с адаптирането в ново училище. Ако възникнат трудности при интеграцията в класния колектив, то те пряко се
отразяват на успеха в училище, на отношенията в семейството и на общото психическо състояние на детето. Благоприятното внедряване на юношата в тази нова микросреда зависи от правилното функциониране на системата “нов ученик – съученици
- учители”.
Приятелската среда като рисков фактор
Известно е, че в началото на половото съзряване децата сформират т.нар. неформални юношески групи, които с течение на времето стават с
все по- малък брой членове, но за сметка на това връзките се задълбочават и придобиват по-емоционална окраска. В този период контакта между детето и родителите все повече намалява и се насочва към приятелската група.
Нормално за този процес е плавното му протичане. Ако той се осъществи рязко има опасност от натрапване на прекомерно влияние над юношата от страна на връстниците му. Често атмосферата в групата е неблагоприятна за развитието на детето, а тя бива подсилвана от стремежа към идентифициране с другите и доказване на определени качества, което често води до асоциални прояви. Нека не забравяме, че самото дете може и да не
е бунтар по своята същност, но колективните групови прояви обикновено заемат застрашителни параметри.
Това се провокира и от неиндивидуалната, а груповата ангажираност спрямо дадено действие.
Тема 3 Диагностика на девиантно поведение
В областта на поведенческите аномалии или девиациите в поведението, от няколко десетилетия се наблюдава процес на натрупване на
адаптирани методи, създадени специално за целите на психодиагностиката.
Прилаганите за диагностика методи се използват предимно за оценка на личността и състоянието на редица нейни важни структури, конструкти или качества, като се вземат от областта на психологичните или психопатологичните методи .
Традиционно и в тази област се очертават два основни подхода. Първият от тях е свързан с логиката на клиничното изследване и се реализира в изучаването на личностните структури предимно в когнитивната и афективната сфери, и често експериментите се отнасят към открояването на психични явления. Втория подход отразява опитите за стандартизиране на диагностичната процедура в неясния поведенчески аспект чрез
използването на добре подбрани, съответстващи на целта и апробирани в тази насока тестове.
В съвременните представи за девиантното поведение или девиациите в поведението обикновено се търсят няколко групи фактори. На първо място сред тях се открояват
детерминантите на отклоненото поведение
, Сподели с приятели: