Тема 2 Причини за девиантно поведение- биологични, психологични и социални
Изтегляне 201.98 Kb. Pdf просмотр
|
Свързани:
elektronno-zapalvane-na-avtomobil, Тема 1 Основни концепции за девиантното поведение
| прилагане на методите за стимулиране и наказание. Лъжливият родителски авторитет на подкупа, макар и да е подкрепян от множество изследователи е по-скоро погрешен. Поощряването на децата, особено с материални придобивки би могло да доведе не само до злоупотреби спрямо родителите, но и до засилване на потребителските настроения на децата и формирането на един постоянен и само консуматорски стил на поведение. Както се вижда от множеството описани случаи на семейна дисхармония, трудно би могла да се очертае рязка граница между детето – престъпник и детето – жертва. В повечето случаи те корелират помежду си. Именно за това при извършване на евентуално престъпно деяние от страна на юноша е не просто желателно, а задължително и необходимо да се разкрият всички източници и мотиви за действията му от страна на компетентните органи. В противен случай, едни прибързани наказателни мерки биха били не само неефективни, но и деструктивно влияещи върху личността му. Училището като рисков фактор В пряка връзка със семейството, друг фактор, който оказва изключително силно влияние върху формирането и развитието на детската личност, е училището. В повечето случаи проблемите от едната среда – семейната или училищната пряко рефлектират върху другата и засилват и така съществуващият дисбаланс. Отношенията в класния колектив и взаимоотношенията, както между учител и ученик, така и между родител и учител са изключително важни за нормалното и ползотворно психическо развитие на детето. Основен мотив, който подтиква децата да работят добре е интереса проявяван от страна на родителите им към образованието, чувството за сигурност и степента на стабилност в семейството. Често училищните проблеми са явен индикатор за разстройство на юношеската личност в следствие от негативните взаимоотношения с родителите. Трудност и нерядко – мотив за прояви на девиантно поведение представлява проблема с адаптирането в ново училище. Ако възникнат трудности при интеграцията в класния колектив, то те пряко се отразяват на успеха в училище, на отношенията в семейството и на общото психическо състояние на детето. Благоприятното внедряване на юношата в тази нова микросреда зависи от правилното функциониране на системата “нов ученик – съученици - учители”. Приятелската среда като рисков фактор Известно е, че в началото на половото съзряване децата сформират т.нар. неформални юношески групи, които с течение на времето стават с все по- малък брой членове, но за сметка на това връзките се задълбочават и придобиват по-емоционална окраска. В този период контакта между детето и родителите все повече намалява и се насочва към приятелската група. Нормално за този процес е плавното му протичане. Ако той се осъществи рязко има опасност от натрапване на прекомерно влияние над юношата от страна на връстниците му. Често атмосферата в групата е неблагоприятна за развитието на детето, а тя бива подсилвана от стремежа към идентифициране с другите и доказване на определени качества, което често води до асоциални прояви. Нека не забравяме, че самото дете може и да не е бунтар по своята същност, но колективните групови прояви обикновено заемат застрашителни параметри. Това се провокира и от неиндивидуалната, а груповата ангажираност спрямо дадено действие. Тема 3 Диагностика на девиантно поведение В областта на поведенческите аномалии или девиациите в поведението, от няколко десетилетия се наблюдава процес на натрупване на адаптирани методи, създадени специално за целите на психодиагностиката. Прилаганите за диагностика методи се използват предимно за оценка на личността и състоянието на редица нейни важни структури, конструкти или качества, като се вземат от областта на психологичните или психопатологичните методи . Традиционно и в тази област се очертават два основни подхода. Първият от тях е свързан с логиката на клиничното изследване и се реализира в изучаването на личностните структури предимно в когнитивната и афективната сфери, и често експериментите се отнасят към открояването на психични явления. Втория подход отразява опитите за стандартизиране на диагностичната процедура в неясния поведенчески аспект чрез използването на добре подбрани, съответстващи на целта и апробирани в тази насока тестове. В съвременните представи за девиантното поведение или девиациите в поведението обикновено се търсят няколко групи фактори. На първо място сред тях се открояват детерминантите на отклоненото поведение, Изтегляне 201.98 Kb. Сподели с приятели:
|