Тема 2 Причини за девиантно поведение- биологични, психологични и социални

представлява разглежданата същност. Социалнопозитивното, аномалното, аномното и девиантното поведение притежават качеството системност и по това се отличават от формите на случайни, спорадични, ситуативни и т.н. девиации. Това качество е съществено за определяне девиантното поведение, то възниква постепенно, конструира се чрез инфилтриране на девиациите и тяхното закрепване в личността, структурира се в нея и функционира като естествено за индивида поведение. Девиантното поведение се открива на определен етап от личностното развитие и се разпознава по това свое основно качество – системността.
Девиантното поведение се отличава от естественото за социума по най-значимия си диференциращ белег – своята анормативност.
Основните функции на нормата: регулативна, оценъчна, селективна и хомеостазисна. Могат да играят ролята на критерий за оценката на индивидуалното поведение. Само при системното деструктуриране на всяка от тези функции може да се твърди със сигурност, че е на лице отклонено поведение. Докато първите три имат сами по себе си субективен смисъл, то хомеостазисната функция на поведението фиксира значението на неговия резултат за социалния субект и социума като цяло. В този смисъл девиантното поведение е не само онова, което нарушава социалните норми, но преди всичко поведението, резултатите от което водят до деструктуриране на социалните отношения, до нарушаване на социалния хомеостазис и до разрушаване на социалните субекти: личността, семейството, групата, колектива. Подобно поведение може да варира от асоциално до противообществено, от индивидуално-полезно до разрушително, но то си остава поведение, чиито резултат е нарушаване на социалния хомеостазис.
Когато се говори за понятието девиантно поведение, следва да разбираме онази абстрактна общност на неговите основни белези. В конкретното поведение на социалния субект обаче едва ли могат да се открият само анорамативни форми и то разбира се е съвкупност от приемливи и отрицавани от социалните норми поведенчески актове.
Естествено възниква въпросът: кой е критерия за определяне на отклоненото поведение. Отговорът – социалните норми – не може да измести необходимостта от определяне на онази степен на системно отклоняване на поведението, над която то може да се отклони като девиантно.
2.Изследователски методи
Диференцират се в зависимост от тяхната съдържателна и целева същност като оценъчни, регистриращи, констатиращи, преобразуващи експериментално – диагностични и т.н.

Методите за оценка на девиантни лица са твърде разнообразни по своя характер и съдържание.
Основната насоченост на всяко предварително изследване е към откриването на такива обективни свойства на дадено лице, които валидизират причисляването му към групата на девиантните, т.е. целта на едно етопедично изследване е обективното доказване на налично отклонение в поведението и начина на живот или на личностни качества, които могат да детерминират такова поведение.
А. Психолого-педагогически методи
Към тази група методи се отнася значителна по обем и съдържание съвкупност от педагогически и психолого-педагогически ориентирани средства за взаимодействие с обекта на изследването.
Изследователски методи с педагогическа насоченост
В този кръг от методи са диференцирани два типа – анкетен и теоретико-практически.
Анкетно изследване:
-Анкетна карта е използвана за получаване на експертни оценки относно възможностите за трансформиращо взаимодействие с девиантните лица.
-Анкетна карта, насочена към частичното осветяване на проблема около социалния статус на девиантното лице, конкретните причини за възникване на девиациата и използваните средства за ресоциализация.
-Анкетна карта, чрез която с систематизират сведения за личността и особеностите на нейното поведение.
-Анкетна карта посветена изцяло на експертно отразяване на психолого-педагогическите аспекти на трансформиращото и ресоциализиращото взаимодействие на специално организираната среда и девиантните субекти.
Б.
Математико-статистически методи за обработка на изследователските резултати
Към основната част от този инструментариум се отнасят методи за преобразуване на и формализация на резултатите – изчисляване на средноаритметични величини, средноквадратични отклонения, t- критерий на Стюдън, корелационни коефициенти на Пирсон и Спирман, клъстарен контент и факторен анализ на получените в хода на изследванията данни.
В.
Теоретико-практически методи за изследване на ресоциализиращите парадигми
-литературен анализ и синтез на публикуван опит в сферата на социалната педагогика, етопедия, ресоциализация и трансформацията на девиантните субекти;

-оценка на основните направления в организацията и провеждането на ресоциализиращото взаимодействие с девиантните лица;
-оценка на ефективни форми на организация и на методи за осъществяване на трансформиращо девиантната личност взаимодействие с възпитателната среда;
-наблюдението върху практическата работа – предимно наблюдения на различни превъзпитателни форми и дейности в разнообразна среда и с голям брой конкретни цели, с последващ анализ на занятията и мероприятията, изводи и препоръки, както и данни относно резултативността на използваните ресоциализиращи средства.

Изтегляне 201.98 Kb.

Сподели с приятели: