Тема №3 Сегментация на аудиторията
Изтегляне 0.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Тема № 8 Международен обичай. Създаване. Неопределеност на обичая. Доказване.
| Териториално действие
Необходимо е да се уточнят пространствата, в които действат международните договори. Под изключителен държавен суверенитет се разбира сушата и нейните недра, водното пространство и сушата, лежаща под него, въздушното пространство над сушата и водното пространство. Това са съставните части на държавната територия. Територията и пространството могат да се разделят на два вида – държавни и територии за общо ползване (международни). Съществуващите международни договори действат в следните пространства: държавни – земни, водни, въздушни международни – земни, водни, въздушни, космически със смесен характер – земни и водни В международната практика има случаи, когато от сферата на прилагане на международните договори се изключва определена част от държавната територия и пространство. Регистрация Регистрацията и публикуването на международните договори не са пряко свързани с процеса на сключване, но имат важна връзка. Въпросът за регистрация на международния договор се решава от участващите в него страни. Страните по нерегистриран договор не могат да се позовават на него пред нито един орган на ООН. Договорите, влезли в сила между две или повече страни се регистрират от една от тях. В случаите, когато ООН е страна по международен договор или ООН е определена за депозитар, или в текста се посочва, че ООН се упълномощава да извърши регистрацията, ООН е задължена да регистрира договора. Тема № 8 Международен обичай. Създаване. Неопределеност на обичая. Доказване. В член 38 от Статута на Международния съд международният обичай се описва като доказателство за общата практика, призната от правото.Международният обичай е основен и много важен източник на МПП. Той е еднакво задължителен като всяка друга норма на правото. В съществуването и значението на международния обичай се състои и една от особеностите на международното право като правна система. Международният обичай е мълчаливо споразумение между субектите на международното право. Това определение е предварително и подчертава разликата му с договора. Обичаят се създава чрез пракитката на държавите, която се състои в действия или бездействия. Една държава може да изрази своето отношение и да участва в определено международно отношение както чрез активни действия, така и чрез въздържане от действия. Обикновено практиката предполага повтарящи се действия в еднородни международни отношения като свидетелство за еднообразно поведение на държавата, за определено намерение да се придържа към някакъв модел на поведение. С повторението възниква и необходимостта да се взема пред вид факторът време. Продължителността на периода има важно значение за констатиране на намерението на държавата да се придържа към установена относително устойчива практика. Не всяко повторение може да бъде насочено към създаване на международен обичай, повторението може да има за цел да установи норми, но не юридически. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|