ТЕМА 4 . ПСИХОЛОГИЧЕСКИ РАЗЛИЧИЯ. ТЕОРИЯ ЗА ЧЕРТИТЕ. ДИСПОЗИЦИОННО НАПРАВЛЕНИЕ При цялото многообразие и концептуални различия за личността, не можем да отречем факта, че индивидуалните различия могат да се изследват само в нейния континуум. Макар, че характерните специфики се появяват още на ниво индивидуалност, те не са достатъчни, тъй като тъкмо в личността се проявяват онези неща, които я правят уникална и неповторима – Азът и жизненото дело.
Подходи на концептуализиране на личността.
Номотетична парадигма Същата приема, че индивидуалните различия могат да се опишат , обяснят и прогнозират от гл. точка на определени критерии или атрибути.
Идиографична парадигма. Приема, че всеки човек е уникален до такава степен, че не може да се опишат двама души с едни и същи термини или конструкти.-„идиос” от гр. лично. Той е характерен на психодинамичните теории като например психоанализата.
Има голям брой доказателства, че му хората съществуват психически сходства.Така че, разграничаването не е напълно „черно-бяло”.
Номотетичните изследователи признават, че личностните тестове не регистрират цялото многообразие на различия между хората. Личностните черти обясняват около 10% от вариациите на поведението /Мишел, 1968/. Те приемат, че хората са уникални в резултат на индивидуална комбинация на краен брой личностни черти, а не поради съществуването на безкраен брой личности.
Идеографичните надскачат фокусирането върху 1 човек и изследват сходствата /Фройд/.
Друго разграничение е между диспозиционния и ситуационния подходи.
Диспозиционният подход определя личността като състояние на неизменни /устойчиви/ диспопозиции /склонности или предразположености/. Той е номотетичен, описва отделните хора с едни и същи термини, които се разделят на типове и черти.Например: екстровертиран или интровентиран тип е категориално разграничение, а това колко е резултатът по ескро или интроверсията е ординарно колическтвено разграничение.
В нашия курс ще се фокусираме върху диспозиционните подходи към Л-ста ,които дават най-добра представа за индивидуалните различия през последните 50г. Освен това терминът Л все повече се използва за обозначаване тъкмо на личностни черти.Според Г.Олпорт поведението е винаги е резултат на една или друга конфигурация на личностни черти. И още, такива термини като характер и темперамент се използват като синоними на Личност. Г. Олпорт : характер е оценена личност, а Л е неоценен характер.
