Тема индивид, индивидуалност, личност /философско –антропологически аспекти
Self-Esteem. Изследване на самочувствието, самомнението
Изтегляне 226.62 Kb.
|
Свързани:
изпитна задача ПО
| Self-Esteem. Изследване на самочувствието, самомнението.
Много изследвания проучват самооценката и свързаната с нея лична ценност. Изследвания в САЩ последователно показват, че при севроамериканците има широкоразпространена тенденция да се поддържа чувството за самооценка и лична ценност. Конструкти като обслужващи Аза отклонения, защитни атрибуции и илюзорен оптимизъм са открити като механизми за себевъзвеличаване при севроамериканците. Такива себевъзвеличаващи механизми обикновено не се откриват при други групи, особено при азиатците. Някои изследователи дори твърдят, че азиатци като китайците и особено японците са по-склонни дори към негативни, отколкото към позитивни отклонения, както в публичен, така и в личен аспект Кроскултурните изследвания оказват подкрепа на тези различия в самооценката между културите. Wood, Hillman и Sawilowsky (1995) например откриват, че американските юноши имат значително по-висока самооценка от индийските. Също така американците имат по-висока самооценка и от японците и китайците. Изследвания с деца също откриват различия в самооценката в страни от Европа и Азия. Изследване на Chan (2000) с 1303 деца сравнява английски и китайски деца в Англия и китайски деца в Хонг Конг. Както се предполага, той открива, че китайските деца от Хонг Конг имат значимо по-ниски нива на самооценка в сравнение с английските деца. Интересно е, че китайските деца от Англия имат по-високи нива на самооценка от тези в Хонг Конг, и не се различават в нивата на самооценка от английските си връстници, показвайки акултурацията към по-индивидуалистичните норми на британската култура. Обратно, няколко изследвания в Северна Америка намират, че азиатските американци все още имат по-ниска самооценка от европейските американци сравнявайки самооценката, свързана с вземането на решения при австралийски и японски студенти, намират, че австралийците имат по-висока самооценка от японците. По-високите нива на самооценка на английските деца в сравнение с хонгконгските и на австралийците в сравнение с японците показват, че самооценката може да е свързана с индивидуализма, а не че е специфична за американската култура. Ако самооценката е свързана с индивидуализъм и колективизъм, тогава вероятно индивидуализмът насърчава определен тип самооценка – тази, която е често измервана в психологичните изследвания, докато колективизмът насърчава различен тип самооценка. Tafarodi и Swann (1996) тестват тази хипотеза при китайски и американски студенти. Те предполагат, че силно колективистичните култури ще подпомагат развитието на глобална самооценка, която се отразява в генерализирано харесване на себе си, докато същевремнно затруднява развитието на друга дименсия на самооценката, която се изразява в генерализирана Аз-компетентност; индивидуалистичните култури биха насърчавали противоположни тенденции. В съответствие с хипотезите авторите откриват, че китайците имат по-ниски нива на Аз-компетентност, но по-високи по себехаресване в сравнение с американците. Тези данни подкрепят идеята, че самооценката може да има много аспекти и че различните културни среди подкрепят или затрудняват развитието на едни или други аспекти. Тази идея получава известна подкрепа и от изследване на Kitayama и Karasawa (1997). Това е изследване на имплицитната, а не на експлицитната самооценка в извадка от японски индивиди чрез проучване на техните предпочитания към определени букви от японската азбука и числа. Резултатите показват, че буквите, които се съдържат в името на респондентите и цифрите, съответстващи на рождената им дата са значително по-харесвани от други букви и цифри. На основата на тези данни авторите твърдят, че съществува дименсия на самооценката, която може да бъде насърчавана и в колективистична културна среда, а не непременно в индивидуалистична. Тези изследвания показват важността на очертаването на различни аспекти на самооценката и тогава да се проучва как различните културни рамки насърчават или затрудняват развитието на тези различни аспекти. Тази линия на изследвания повдига въпроса за възможността потребността от самооценка да е универсална за хората, но че тя изисква поведенчески и психологични проявления, които могат да се различават в зависимост от културния контекст. Има голямо поле за работа за бъдещи изследвания, които да разработят тези идеи. Изтегляне 226.62 Kb. Сподели с приятели:
|