Тема индивид, индивидуалност, личност /философско –антропологически аспекти
ТЕМА 7. ЛИЧНА ЦЕННОСТ /САМООЦЕНКА/
Изтегляне 226.62 Kb.
|
Свързани:
изпитна задача ПО
| ТЕМА 7.
ЛИЧНА ЦЕННОСТ /САМООЦЕНКА/ Личната ценност е пример за високорангов постулат, стоящ в центъра на концептуалната система на личността. Тя се отнася до убеждението за Аза като добър, достоен за любов, ценен, компетентен, морален и силен или обратно, незначителен, недостоен, некомпетентен, неморален и слаб В психологическата литература често се използва и терминът „самооценка”. Самооценката може да се разглежда като глобално чувство за лична ценност или като набор от специфични оценки за лични качества и постижения в области от възприемана важност. Глобалното чувство за лична ценност се формира чрез обобщаване на по-специфични оценки за отделни качества на личността и на свой ред участва в тяхното формиране. Глобалната лична ценност и специфичните самооценки взаимодействат: хората с ниско глобално чувство за лична ценност разчитат до голяма степен на отделни свои способности и компетентности, за да поддържат по-общо положително отношение към себе си, докато тези с високо ниво на лична ценност са по-малко зависими от специфичните самооценки. Консистентното чувство за компетентност и успех в специфични сфери поддържа глобалната лична ценност и има важно регулативно значение. Основните фактори, които способстват за формиране и поддържане на чувството за лична ценност, са обратната връзка от другите за собствената значимост и перцепциите на личността за нейната компетентност и постижения (Величков, 2001). Решаващо значение за развитието на позитивно отношение към себе си има емоционалният климат и качеството на междуличностните отношения в семейството. Приемането и топлотата, авторитетният родителски стил и сигурната привързаност участват във формирането на позитивна самооценка. Обратно, като последствие от лош междуличностен контекст в семейството, дефицит на любов и приемане от майката, негативни родителски практики и негативна обратна връзка по отношение на компетентността, е вероятно да се развива негативна самооценка. Резултатите от огромен брой изследвания свързват самооценката с емоционалното и социалното развитие, възприеманото качество на живота и психологичното благополучие при деца, юноши и възрастни. Ниската самооценка е свързана с множество негативни психични състояния, влошена адаптация и неоптимално осъществяване на личния потенциал. Не толкова ясни и непротиворечиви обаче са ефектите на високата самооценка. Наличието на незадоволителни и противоречиви данни налагат преосмисляне на ролята й в оптималното функциониране Основната причина за това е, че самооценката е хетерогенен конструкт. Различни психологични процеси стоят в основата на високата и на ниската самооценка: високата самооценка може да отразява реалистични перцепции на изследваните лица, но може също така да бъде защитна или нарцистична; ниската самооценка може да отразява умереност в оценяването на себе си, но и емоционална лабилност, екстернален локус на контрола, ниска Аз-ефикасност, депресивни тенденции към себеомаловажаване Въпреки че установените връзки между високата самооценка и множество позитивни последствия, както и между ниската самооценка и негативни последствия са убедителни, поради корелационния характер на изследванията не може да се заключи, че самооценката е причина за щастието. Например при юноши ниската самооценка предсказва висока емоционална и социална самота, но и обратната каузална посока е възможна: неуспехът в междуличностните отношения и липсата на приятели да е причина за ниската самооценка. Според Баумайстър и съавтори „възможно е професионални, академични или междуличностни успехи да причиняват както щастие, така и висока самоценка, както и съответните неуспехи да причиняват както нещастие, така и ниска самооценка. Дори е възможно щастието, разбирано като темперамент или диспозиция, да причинява висока самооценка”). Ниската самооценка е един от ключовите рискови фактори за агресия и делинквентно поведение (установено е, че самооценката временно се повишава след осъществяването на такива поведения). Високата самооценка е свързана с по-ниска склонност към насилие, но същевременно и с високи тенденции към гняв и агресия, когато е екстремно преувеличена . Тъй като и ниската, и високата самооценка могат да са свързани с насилие, агресия и антисоциални тенденции, според Баумайстър, Бушман и Кембъл (Baumeister, Bushman & Campbell, 2000) по-полезни за прогнозирането на агресията са нарцисизмът и нестабилността на самооценката. В теорията за заплашения еготизъм Баумайстър определя агресията като начин за защита на силно отклонена позитивна, но нестабилна представа за себе си срещу опити за нейното дискредитиране. Изследване показва, че има силна връзка между ниската самооценка и екстернализираните проблеми при различни възрастови групи, националности и методи за оценяване, а също и при контрол на намесващи се променливи. Изследването потвърждава и допускането, че нарцистичната самооценка е по-силен предиктор на агресията от ниската самооценка Много изследователи считат, че самооценката играе значима роля в развитието на разнообразни интернализирани психологични проблеми. В лонгитюдни изследвания ниската самооценка в детството, юношеството и ранната зрялост е идентифицирана като решаващ предиктор на депресията по-късно в живота. Данни от национално изследване на физическото и психично здраве в Канада показват, че юноши с ниска или нестабилна самооценка са в по-висок риск от депресия, лошо възприемано здраве и затлъстяване шест години по-късно Но корелационните данни, показващи значима отрицателна връзка между самооценката и депресията, не дават отговор на въпроса за каузалната посока. Обикновено се приема, че самооценката е причина за преживяването на депресивен афект, но според някои изследвания обратната посока на каузалността е не по-малко вероятна. В изследване на различните възможни пътища към депресията и връзката й със самооценката се проучва мнението на юноши за първенството на преживяване на депресия и негативно чувство за лична ценност. Приблизително 40 % от изследваните лица съобщават, че ниската лична ценност предхожда депресивния афект, докато 60 % съобщават, че първо преживяват депресивен афект, следван от ниска лична ценност. Тези, които смятат, че ниската лична ценност предхожда депресивните преживявания, посочват неудовлетвореност от себе си, срам и вина, докато тези, които преживяват първо депресивен афект, следван от понижаване на чувството за лична ценност, преживяват повече гняв към другите Безспорно доказаните ползи се отнасят до позитивната самооценка, когато е основана върху реалистични перцепции за ценност и компетентност на Аза. Те са свързани с по-висока инициативност и настойчивост в постигането на целите, основани на доверието в себе си, и преживяване на повече психологично благополучие. Изтегляне 226.62 Kb. Сподели с приятели:
|