- Как бихте я определили вие? Какви проблеми поставя и извежда стихотворението?
Това е една многопластова и многоетажна творба. Темата и идеята са пряко свързани с драмата на човека, търсещ своето място в живота. Лирическият герой прозира законите на битието, при което осъзнава собствената си съдба като „тежка, жестока, безока”, но все пак човешка. Поставен е проблемът за същността на човека, за способността му да открие себе си. Като разказва историята на едно нравствено прераждане, следващо логиката на християнския етичен цикъл/ грях- наказание- опрощение/, Вапцаровият лирически текст търси нравствените мотиви за човешкото поведение.
- Как може да формулирате основната тема на стихотворението?
Записва се първа точка от плана
1.Основна тема- Вапцаров сам я поставя- „Човекът в новото време”.
Погледът на Вапцаров към човека го открива в неговата промяна и движение, в неговото развитие. Човекът изстрадва своята съдба, достига до нейното дъно- отчаянието, безсилието, за да се обърне след това към нравственото и силата у себе си.
2. Идеен заряд- прекрасното, героичното, подвигът се раждат от живота. Прекрасна е онази идеология, която прави хората човеци.
- Какви проблеми се открояват в текста? Те са колкото обобщени, съпътстващи всяко човешко съществуване, толкова и конкретни.
3. Проблеми, поставени в лирическия текст
-доброто и злото в човешката същност
-вярата и невярата
- връзката между престъпление и наказание
-духовната сила на катарзиса
Допишете и други.
Темата за човека е разгледана през позицията на два светогледа. В творбата се преплитат две оси, две антагонистични гледни точки.
- Открийте ги и цитирайте.
Тезата на дамата: „Аз мразя човека…”. За героинята човекът е низ от слабости и грешки. Най- страшната от тези грешки, най- ужасното престъпление е убийството.Нейната присъда звучи категорично и безмилостно.
Тезата на лирическия „аз”- зло и добро са в равновесие и самият живот изкарва наяве едно от двете. Смисълът на човешкия живот е в това, че може съзнателно да избере доброто или злото. Другата част от тезата е отношението на лирическия герой към наказанието като справедливо последствие за извършеното от него престъпление.
Двете тези- на афишираното човеконенавистничество и хуманистичната теза, която твърди, че престъплението е плод на конкретна действителност, са различно защитени от опонентите си.
Сподели с приятели: |
