- Намерете, цитирайте и коментирайте доводите на дамата. /цитат/
Началото слага изборът на синонима „дама”. Портретът и подчертава нейното социално и езиково разноречие с действителността.
- В езиково отношение натрупването на коя съгласна е натоварено с особен смисъл?
Алитерацията на звука „р” и метафоричния аналог на поведението на дамата с природната стихия са достатъчно убедителни и красноречиви. Само човек, който яростно и сърдито прекъсва опонента си, нищо не знае и нищо не желае да чуе, може така самоуверено да заяви: „Аз мразя човека/ не струва той вашта защита.”
- С какви доводи я оборва опонентът- хуманист?
Лирическият герой използва идентичен, конкретен случай, за да докаже, че човекът по природа не е престъпник. Човешкият живот заслужава да бъде обхванат във всекидневието на неговото случване, защото хората живеят в реален свят, изпитват реален глад и реална жажда за по- добър живот. От споделената изповед става ясно, че именно бедността, недоимъка и мизерията са тези разрушителни сили, които са го подтикнали към убийство. Мъката на това безперспективно съществуване събужда демоните и чудовищата в човешката душа.
- Вапцаров оневинява ли своя лирически герой? Каква е вашата позиция? Може ли тези доводи да оневинят постъпката му? Очертайте възможните противоречия в собствената си възприемателска нагласа
Тази изстрадана истина не може докрай да оправдае престъплението. Но споделена с читателя, тя споделя вината между него и обществото, обричащо на бедност и жалко съществуване хиляди хора.
- Извадете от текста и подредете в две колонки негативните и позитивните характеристики на героя „преди” и „сега”. Какъв извод можем да направим?
Като най- важен проблем за човека от новото време Вапцаров вижда въпроса за търсенето на правилната посока. Този въпрос е тясно свързан с вярата, за която говорихме, но не съвпада напълно с него. Защото вярата е духовно състояние, настъпило след момента на просветлението, на осъзнаването. До настъпването на този момент човекът и човечеството трябва да извървят един дълъг и често пъти болезнен път. В случая в „Песен за човека” достигането до яснота минава през престъплението. Историята обаче не се изчерпва с логическата верига: мотивация, престъпление, разкриване, присъда и екзекуция. За твореца Вапцаров това е само началото на една истинска „песен за човека”.
В композиционно отношение се разграничават основни части, които се определят от двете основни тези.
4. Ниво на композиция- схемата е разказ в разказа
4.1. първа част- уводна- въвежда в ситуацията и поставя основната тема- това е спорът и темата му
4.2. втора част- изложение:
- тезата на дамата:”Аз мразя човека…”
- тезата на лирическия „аз”- историята на един убиец, който убива доброто в себе си и малко преди екзекуцията, преживял духовен катарзис, се превръща в истински човек
4.3. кулминация- това е моментът, в който говорителят заявява, че дамата греши; кулминация в спора
4.4. четвърта част- развръзка:”И тука започва развръзката значи…”; финалът на спора; лирическият герой е победител
5. Ролята на епилога- звучи разговорно, делнично и отново връща към полемиката, макар че концепциите вече са изложени. Чрез реакциите на дамата, поетът внушава безперспективността на нейната философия. Чрез натежалото от топлота и обич обръщение към читателя, което го превръща в съавтор и съмишленик, приобщава към спора своите съвременници, днешните и утрешните хора.
Реторично- разговорната полемика улеснява композиционното членение на текста.
Сподели с приятели: |
