Произходът на злото”

п-р Кр.Карев

“ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО”
Произходът и съществуването на злото е една голяма тайна.

Злото, грехът е натрапен и за него не може да се посочи причина. Той е тайнствен, необясним; да го извиняваме, означава да го защитаваме. Ако бихме могли да оправдаем някак появата или причината за съществуването му, би престанал да бъде грях. Единствената му дефиниция е дадена в Божието слово: той е “престъпване на закона”, действието на принцип, противопоставящ се на великия закон на любовта - основата на Божественото управление.

Кой е Дявола? Защо Бог е създал Дявола?

Въпреки, че възникването на греха е необяснимо и неоправдано, неговите корени могат да бъдат открити в гордостта на Люцифер. Когато бил сътворен Люцифер бил свят и непорочен. Във Вселената нямало зло. Не съществувал и един единствен повод за възникването на недоволство или бунт с/у Бога. Всички същества се радвали на Божията любов и мъдро управление и му отдавали своята почит, поради разумното оценяване на Божия характер и дело. Люцифер също използвал своите висши дарби в служба за благословението на останалите и за прослава на Бога. Той бе съвършен.

Библията ни представя истината, че в един определен момент от времето Люцифер е отказал да се задоволи с издигнатото положение, което Създателят му бе дал. Изпълнен с егоизъм, той се полакомил за равенство със самия Бог. Използвайки погрешно свободата си, този най- мощен ангел, най- съвършеното Божие творение се променил. Отдавайки се на желанието си за себевъздигане, Люцифер е започнал да използва всичките си превъзходни дарби и интелект за да спечели за себе си верността и службата на Божиите ангели.

Гордостта от собственото величие разпалвало желанието му за върховенство. Неговият бунт се насочил по- специално към втората Божествена личност- Синът, Исус Христос. Люцифер пожелал да заеме мястото на Исус – да стане Бог, един от Триединството. Така Люцифер се променил и станал противник, враг на Бога- Сатана. Станал и клеветник- Дявол.

В мъдростта Си Бог позволил на Сатана да продължи делото си, докато духът на недоволство назрее в открит бунт. Плановете му трябвало да бъдат развити напълно, та всички да видят истинската им природа.

Откр.12:7-9,4 Това било духовна война, битка м/у доброто и злото, м/у истината и заблудата, м/у Бог и Сатана. По- малката част от множеството на небесните ангели били подмамени и застанали с Люцифер във бунта срещу Бога. Тези ангели са наречени тъмни, зли ангели, демони.

Юда.6 Първата санкция, която Бог наложил над разбунтувалия се без причина херувим, била неговото насилствено изгонване от непосредственото Божие присъствие. Като изгонил Сатана от Небето, Бог изявил Своята справедливост и защитил честта на трона Си. В Своето третиране на греха Бог можел да прилага само правда и истина. А Сатана използвал недопустимото за Бога - лицемерието и измамата. Той се опитал да изопачи Божието слово и представил погрешно пред ангелите Божия план на управление. Затова на небесните жители, както и на жителите на всички светове трябвало да се посочи ясно, че Божието управление е справедливо и законът Му - съвършен.
Защо Бог не е унищожил Сатана веднага?

Бог веднага можел да унищожи Дявола. Това било толкова лесно за Бога, колкото е лесно за едно малко дете да хвърли едно камъче на земята. Но унищожавайки Люцифер проблемът със злото би останал. Би останало съмнението- Кой е прав? Бог или Люцифер? Затова Бог тръгнал по друг път. Сатана се бе представил, че действа за благото на вселената. Истинският характер и намеренията на този похитител трябвало да бъдат разбрани от всички. Ето защо било необходимо Бог му даде време и Люцифер да се изяви чрез своите дела, а разумните същества във Вселената да видят ясно последиците от това страшно противопоставяне на Божия закон. Целият Универс, всеки човек трябва да опознае естеството на греха, с неговите ужасни последствия, та никое разумно същество, никога вече да не пожелае бунта с/у Бога.

Историята на земята се изпълнила с войни и кръвопролития. Хората забравили вечността и Бога, и мислели само как да живеят щастливо тук на земята. В милостта Си Бог, за да ограничи злото, Бог забранил достъпа до “дървото на живота”, нанесъл всемирен потоп на земята, съкратил човешкият живот от 1000 на 120г., а по- късно на 70-80г. Това било необходимо, защото във всички области от своето съществувание човека достигнал до ужасни крайности и грехът се натрупвал все повече и повече. Така този процес на морална деградация продължава своя неумолим ход и до днес.

Разбира се, разумните същества във Вселената, наблюдавали всичко което става тук на земята. Те видели как Сатана би управлявал Вселената, ако му бъде гласувано доверие. Бог бил прав – Сатана се бил превърнал от съвършен херувим в жесток и бездушен убиец на човешки същества. Поданиците му, хората, заприличвали на него. Когато Исус им казал това, хората не му вярваха и искаха да го убият – Йоан.8:41-46

Бог се заел да помогне на човека, да го изтръгне от мощта на Сатана. За това имало само един начин – човек да разбере истината за нещата и да се съгласи да сътрудничи на Бога, проявявайки послушание на Божията воля.

За да се разкрие истината за Бога, за Сатана, за великата борба м/у доброто и злото, Бог избрал хора, които желаели да го слушат. На тях Той им разкривал истината, като ги учил какво да правят и как с живота си да бъдат пример за останалите. След това Бог сключил завет с Авраам и неговото потомство – израилтяните. Те станали народа на завета, носители на най- скъпоценните истини за хората по целия свят. Библията описва как Сатана постоянно искал да унищожи този народ, но Бог не допуснал това. Чрез избрани хора във вековете, наречени пророци, Бог давал напътствия и откривал светлината на истината за Своя характер. Тези откровения и пророчества са самата Библия- Божието откровение, Божието писмо до всеки човек.

Но макар, че били наставлявани от Бога, дори и хората от заветния народ не били послушни на Бога и живеели в грях, вършейки ужасни грехове. Заради истините, пророците били отхвърляни или дори убивани, Сатана успявал да изкривява разбирането за написаното в Библията. Самите свещеници представяли истината по погрешен начин. Така представата за Божия характер и истината била все повече изопачавана. Езическите народи не виждали нищо по- добро и по- желателно в характера и живота на Божиите люде.

Религиите на земята се рояли една след друга. Всяка от тях претендирала да е единствено права. Но къде можело да се открие истината? Как можело да се помогне на жителите на света да видят истината за Божията любов, истината за Божия характер и намерения. Кой можел да изяви Бога пред хората по един правилен начин?

Всички пророчества сочели, че само една личност можела да помогне на света, само Един можел да разкрие на света истината за Божия характер, справедливост, милост и любов. И това бил Божият помазаник, пратеният от Бога, Месията, Исус Христос. Йоан.1:18

Всеки човек е поканен да познае истината и да има вечен живот– Йоан.8:31-36