Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Кратка характеристика на образователното дело през Възраждането
Изтегляне 439.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.Водещи педагози - хуманисти в Европа.
- Виторино да Фелтре
- Мишел Монтел е
- Еразъм Ротердамски
- Йезуитският орган
- „Целта оправдава средствата”
- Игнаций Лойола
| 2.Кратка характеристика на образователното дело през Възраждането.
Още в края на Средновековието, ХІІ- ХІІІ век, различните съсловия успяват да намерят различни форми и училища, за да може техните млади хора да се образоват подходящо. Така в Италия се откриват първите училища на търговците и занаятчиите, които дават освен начална грамотност и полезни, професионални знания. Тези училища се издържат от съсловия, по-късно редица градски управи виждат в тях възможност за създаване на единни училища за цялото градско население. Така наречените цехови и гилдииски училища се обединяват, минават на подчинение и финансова издръжка на градската управа и прерастват в т.н. градски или магистратски училища. Постепенно в тях се отхвърля дисциплинарния подход от училището през Средновековието. Вниманието към детето е вече като към развиващ се човек, но физическите наказания, въпреки идеите, ще останат още дълго в европейското училище. За разлика от Средновековието, религията започва да ограничава влиянието си над училището. Обществото в лицето на неговите водачи започва да ръководи образованието. 3.Водещи педагози - хуманисти в Европа. Идеите за възпитанието и образованието, създадени в епохата на Ренесанса, съставляват т.н. Хуманистична педагогика, а техните автори са наречени педагози-хуманисти. Сред тях има няколко водещи имена на философи, богослови и др., които разглеждат въпросите на възпитанието и образованието по един характерен за епохата начин. Този начин се задържа дълго и се налага като своеобразен стил на писане – нещо средно между науката и литературата. Ренесансовите педагози или писатели внушават своите педагогически идеи в контекста на съдържанието на произведението, чрез действията на главните герои. Техните съчинения не са научни монографии или учебници по педагогика, каквито познаваме днес. Известни педагози- хуманисти имат и своя практическа дейност като учители и възпитатели в богати семейства и така е до към края на ХІХ век, когато обществото дава възможност да се трупа опит и в обществените училища. Виторино да Фелтре е италиански философ-хуманист, който определят като пръв учител от нов тип. Създава „ Дом на радостта”и го превръща в място за живеене, за учене, за развитие. Франсоа Рабле е френски медик, но остава безсмъртен в света на идеите с романа си „Гаргантюа и Пантагюрел”. В него авторът умело рисува картината на тогавашното училище и върху нейния фон разиграва отношенията между учителя и ученика, остатък от средновековното училище. Тях авторът осмива със средства на сатирата. На това той противопоставя учителят от новата епоха и новите отношения в училището. Авторът застава открито на страната на новия учител и така внушава новото. Акцентите във възпитанието и образованието той поставя върху физическото и умственото възпитание, върху контактите с живата природа. Религията се запазва като здрава основа на нравственото възпитание. Мишел Монтел е френски хуманист философ, който разглежда и педагогически въпроси, прокарани чрез основното му съчинение ”Опити”. Той е предшественик на първите педагози класици на новото време Жан Жак Русо и Джон Лок. Еразъм Ротердамски е представител на холандската педагогическа мисъл от това време. Той написва сатирата си „Възхвала на глупостта”, с която осмива безпощадно средновековното училище и утвърждава идеите за реално образование. Ренесансът в Германия се забавя в сравнение с другите европейски държави. Той се характеризира с така нареченият период на Реформацията, като движение насочено към промяна на обществото, начело на което застава Мартин Лутер. Този период е характерен и със съществуването на Йезуитският орган, който въпреки лошата си слава през вековете като машина срещу всичко прогресивно, дава пример за добре уредени училища. За тях е характерна системната подготовка на учениците и сериозните изисквания към учителя. Девизът им е: „Целта оправдава средствата” и затова техните средства за контрол над личността - донос, подслушване, изповеди - са жестоко критикувани от всички прогресивни мислители. Създателят на ордена е Игнаций Лойола. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|