Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Тема шеста: Жан Жак Русо – идеолог на свободното възпитание
Изтегляне 439.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Педагогически възгледи на Русо.
- „ всичко от опита”
| Тема шеста: Жан Жак Русо – идеолог на свободното възпитание
1.Кратки биографични данни. Русо е роден през 1712 година в семейство на дребен швейцарски буржоа и не получава системно образование, а става това което е чрез самообразование. Става философ и педагог, благодарение на огромната си амбиция, любознателност и благоприятната среда в Париж, където той влиза. Това са средите на парижкият интелектуален и културен елит, който приема Русо като равен, след като 37 годишният швейцарец печели конкурса на Академията в град Дижон, посветен на проблема за развитието на обществото. Рефератът на Русо доказва, че колкото и да напредва науката, нравствеността запада. Тази негова констатация, защитена аргументирано, му печели популярност. Най-известното съчинение на Русо е „Обществен договор”, написано през 1762 година. В него той обхваща въпроса за уредбата на доброто общество, което сключва договор с управляващите и ако те не изпълняват поетите договорености, обществото може да ги отзове, свали. Във философски аспект Русо е твърд привърженик на „естественото право” на човека да бъде свободен, а хората да са равни помежду си. Ето защо той става автор на лозунга на френската революция „ Свобода, братство, равенство!” Тези дълбоко философски и социални възгледи слагат своя отпечатък и върху педагогическите му възгледи. За разлика от Джон Лок, Русо не е бил никога възпитател, а преди всичко - общественик, писател, публична личност. Педагогически възгледи на Русо. За педагогическите възгледи на жан жак Русо свидетелства неговото съчинение „ Емил или за възпитанието”. Пише го в зряла възраст, когато е събрал и впечатления, и житейска мъдрост, за да покаже своята представа за правилно възпитание, основано върху свободата на детската личност. Свободата във възпитанието на детето е толкова необходима, колкото и свободата за човека въобще. Съчинението се определя в жанрово отношение като полуроман, полутрактат и в него Русо показва по художествен начин, как трябва да се възпитава едно дете от раждането му до зрелостта. За детството най- важен е принципът „ всичко от опита”. Русо е за пълна свобода на детето, а родителите са тези, които трябва да пазят неговото здраве и живот с подходящи средства. Началото е възпитанието на сетивата, тъй като самият живот започва с възприемането на света. Физическото възпитание предполага много движения на открито и контакти с природата. Нравственото възпитание трябва да се раздели на два важни периода: в детството и ранния пубертет детето трябва да живее далеч от града, тъй като града е място на поквара и разврат и трябва да се спестят на детето, а когато то стане достатъчно голямо, за да разпознава доброто и лошото, трябва да се върне в града, за да може да се социализира и да се формира като гражданин с активна обществена позиция. Русо подлежи на критика за възгледите си по отношение на умственото възпитание на детето, което според него трябва да започне едва на 12 години и да включва малко, но основно изучавани предмети. Като идеолог на свободното възпитание, и на възпитание съобразно „ детската природа” – единство от психика и физика. От тук е и съдържанието на принципа за природосъобразност на Русо – съобразност с природата на детето. Русо проповядва основните дидактически принципи: нагледност, самодейност, активност. И най-важният принцип е свободата на детето. Обръща внимание и върху значението на труда за възпитанието. Русо прави периодизации на детската възраст от раждането до зрелостта, която е неправилна и не отговаря реално на етапите в човешкото развитие. Освен като идеолог на свободното възпитание Русо поставя началото на въпросите за възпитанието на гражданина, за който днес особено се говори. Гражданинът е човек, който обича родината си, народа си, познава неговата история и география, запознат е и със законите на страната си. Тази част от неговите социални и педагогически възгледи и „ обществения договор”, правят Русо идеолог на френската революция. Въпреки немалко противоречия във възгледите на Русо за възпитанието и образованието, мястото му сред педагозите-класици е оправдано от историята и времето. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|