Тема първа. Общуване в бизнеса

58 прибягваме до обиди. Трябва много да се внимава с това, макар че изобщо не бива да се прави.
За мъжете правилата се смекчават, тъй като те от повече време употребяват неприлични думи. Почти винаги им е позволено да ги използват помежду си, на техните събирания, вечери, на работното място.
Но един началник, който крещи и ругае, за да унижи даден служител, вместо авторитет, ще си спечели дискредитиране като човек. Личните обиди не са позволени в никой случай.
Не е прекалено шокиращо, ако се чуе мъж да казва по някоя неприлична дума от време навреме. Но е твърде неприятно, ако от четири негови думи три са такива. Така че е важно да се дозира тяхната употреба и това правило е валидно и за двата пола.

6.
Говоренето по телефона
Телефонът в днешно време е едно от най-важните средства за комуникация и разполага с многобройни варианти: интернет, факс, мобилни телефони. Основните правила за неговото използване изискват преди всичко здрав смисъл и уважение към другите хора. Не бива да се звъни в часовете за хранене и сън; също така по време на почивката след обяда или през неприкосновения час на централната емисия новини по телевизията. Ако се налага да се обадим на някого по телефона след единайсет часа през нощта, молим за извинение. В неудобно време звъним само по спешност. Трябва да избягваме да стряскаме напълно приятелите си като им звъним в необичайно време, особено в малките часове.
Ако знаем, че има малки деца в дома, в който се обаждаме, трябва да се стремим с нашето позвъняване по телефона да не съвпада с часовете за хранене, къпане или следобеден сън.
Не бива да безпокоим никого по телефона преди девет часа сутринта, а през почивните дни в края на седмицата избягваме да звъним преди единайсет часа.
Когато позвъним на някого и вдигнат телефона, незабавно казваме кои сме и никога не си играем на „познай кой ти се обажда”. Никога не бива

59 да използваме друго име или прякор, освен това, което използваме нормално. В никой случай не настояваме този, който е вдигнал слушалката да се идентифицира пред нас.
При вдигане на слушалката обичайното е да се каже „ало” или
„кажете”. Можем също така да използваме краткото „да?”. И когато лицето от другата страна на линията каже кой е, никога не го питаме какво иска.
Дори когато е някой, за който добре знаем, че се обажда само когато иска нещо от нас.
Ако сме сбъркали номера, молим за извинение и проверяваме набрания номер, тъй като понякога записваме погрешно телефоните и ако случаят е такъв, избягваме да безпокоим хората отново. Ако някой ни се обади по грешка, не бива да се държим невъзпитано, а да се опитаме да му помогнем. В случай че отново ни звъннат, не си изпускаме нервите, а можем да оставим телефона отворен за известно време, за да дава заето, като винаги предупреждаваме за това лицето, избрало номера погрешно, тъй като понякога телефонните линии се преплитат.
Когато някой ни звъни в неподходящ момент, за предпочитане е да му го кажем по дипломатичен, но ясен начин и да го помоли да се обади по-късно или да го уверим, че ще му се обадим ние, когато ни е възможно.
Ако при нашето обаждане се включи телефонен секретар, оставяме кратко и ясно съобщение, позволяващо да се разбере кой се е обадил.
Никога не звъним отново след това, защото дори да предполагаме с основание, че има някой в къщата, щом е включен телефонният секретар, значи този някой не иска да вдига телефона или е зает. Вероятно ще го обезпокоим.
След прослушване на съобщенията, записани от телефонния секретар, е задължително да се отговори на всички обаждания.
При запис на съобщения е за предпочитане да бъдем пестеливи на думи; не е нужно да оригиналничим и да остроумничим, за това човек трябва да има дарба.

Изтегляне 4.22 Mb.

Сподели с приятели: