Тема теория на издръжливостта
Изтегляне 229.39 Kb. Pdf просмотр
|
| Специална издръжливост, която характеризира продължителността и ефективността на специфичната работа в избрания вид спорт /дисциплина/. Специалната издръжливост може да се характеризира по-пълно, като се конкретизират компонентите на интензивността – скорост и величина на съпротивлението. Когато специфичната работоспособност е свързана с високи изисквания към скоростните възможности на спортиста се определя като скоростна издръжливост. Тази специфична работоспособност, която се характеризира с преодоляването на значително съпротивление (собствено тегло, противник и т.н.) се определя като силова издръжливост, а когато интензивността на специфичното натоварване в някои спортове и дисциплини се определя от еднаквите значения на съпротивлението и скоростта тази специфична работоспособност е скоростно-силова 3 издръжливост. Особена разновидност на скоростно-силовата издръжливост е т.нар. скокова издръжливост типична за спортните игри. Скоростната издръжливост е специфична за: 200,400, 800, 1500 m в леката атлетика, плуване – 200, 400, 800 m; кънки бягания – 1000 m; спортни игри – баскетбол, футбол, хокей на лед, хандбал, водна топка; спортните единоборства и др. Силовата издръжливост е специфична за: гребане, спортна гимнастика, ски бягане, спортни единоборства – борба, кану-каяк, плуване. Скоростно-силовата издръжливост е специфични за спортните игри, колоездене, кънки бягания, спринтови бягания в леката атлетика, хвърлянията в леката атлетика. Скоковата издръжливост е характерна за волейбола, баскетбол, хандбал и др. Каква е специалната издръжливост във Вашия спорт /дисциплина/! Задачата е да се търси оптимален работен режим за усъвършенстване на специфичната работоспособност на спортиста. За тази цел се използват различни класификации на физическата дейност. Според В.С. Фарфел (1949) като критерий /показател/ служи пределната продължителност за изпълняване на дадено физическо натоварване в зависимост от неговата мощност: t=f(v). Тази зависимост се изразява в четири зони на относителна мощност: Ì зона на максимална мощност – с пределно време на работа до 20 s; Ì зона на субмаксимална мощност – от 20 s до 5 min; Ì зона на голяма мощност – от 5 до 30 min; Ì зона на умерена мощност – над 30 min. В последните години водещ критерий се явява не поддържането на мощността, а параметрите на доминиращия за съответната зона източник на енергия, който осигурява физическата дейност. За тази цел най-удобни са цикличните, количествено измерими спортове. Интересна класификация по зони на енергетично осигуряване прави В.Е.Борилкевич (1982). Той определя пет зони на енергично осигуряване /примерите са в леката атлетика/: Ì зона на анаеробно (алактатно) осигуряване – 100 и 200 m; Ì зона на анаеробно (гликолитично) осигуряване – 400 m; Ì зона на смесено (анаеробно-аеробно) осигуряване – 800 и 1500 m; Ì зона на смесено (аеробно-анаеробно) осигуряване – 3000, 5000, 10000 m; Ì зона на аеробно осигуряване (свръхдълги разстояния) – 42,195 m. 4 |