Трудовата теория за стойността

Тема 2 . Английската класическа школа - въведение.
10 и свободата на стопанската дейност, извеждайки я от свободата на собствеността. В схемата на класиците самата свобода на човека е свързана с неговата лична собственост, което е първото основание на всички негови права. Насочвайки анализа на икономическия живот към сферата на производството, класическата школа поставя в центъра на изследването труда и процесите свързани с него. В техния възглед за обществото и стопанството трудът е естествения източник на богатство. Очертава се следната схема: разделението на труда създава условия за увеличаване на производството, тласка към технически прогрес на обществото и към натрупване на капитал и богатство; разделението на труда задължително изисква размяна, а тя от своя страна се определя от широчината и специализацията на пазарните отношения.
Размяната е породена от личния интерес на човека, който произвежда за чуждо потребление и затова се нуждае от себеподобните си, за да задоволи чрез размяна собствените си потребности. Според класиците в размяната хората разменят равно количество труд, въплътен в разменящите се стоки. Такава е логиката, по силата на която класическата теория поставя основите на трудовата теория за стойността. Това е теория, на чиято основа по-късно се градят и всички останали теории - за работната заплата, печалбата, рентата и капитала. Трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че в цялостното развитие на историята на икономическите теории, именно трудовата теория за стойността, става основа на едно от двете големи направления разделяйки най-общо и съвременната икономическа теория. Става дума за класическия възглед за трудовия характер на стойността, защитаван от Пети, Смит, Рикардо и Маркс, и теориите за пазарните цени, които възникват в процеса на търсенето и предлагането и се основават на извънтрудови фактори - разходи за производство, субективна ценност и други.
Смит издига в цялостна системна теория трудовия възглед за стойността. Но в типичния за него дуализъм, той дава различни определения на тази категорията. На първо място Смит определя стойността като резултат от количеството труд изразходван за производството на стоки. Анализирайки обаче процесите на размяната и стоковите отношения от гледна точка на външното им описание, той дава и второ определение, като определя стойността на стоката като равна на количеството труд, което човек може да купи срещу нея на пазара или да получи на свое разпореждане (концепция за купуваемия доход). Анализирайки съставните части на стойността Смит дава и трето определение, според което стойността се образува от трите дохода - работна заплата, печалба и рента. Трябва да се разбере, че дуализмът в икономическата система на Смит е негова характерна особеност, т.е. представянето по двойствен начин на повечето от икономическите категории и даването на противоречиви за тях тълкувания.
Интересно е да проследим, как Смит достига до своята забележителна теория за стойността. Започвайки своите разсъждения с въпроса: „Как се регулира производството?", той изтъква, че при разделението на труда нищо не се дава даром - изразходваните и вложени в стоките стойностите трябва да бъдат върнати на производителите чрез еквивалент при размяна. От тук Смит развива и теорията за стойността и цената. При разработването на този важен проблем той разграничава две основни понятия в стойността: потребителна и разменна стойност. Според него потребителната стойност на стоките се изгражда изключително върху тяхната полезност. Такава стойност имат всички стоки, които имат способността да

Тема 2 . Английската класическа школа - въведение.
11 задоволяват потребностите на хората. Разменната стойност на продуктите, които циркулират на пазара и се разменят с пари, е два вида: 1. Разменната стойност на реалните стоки, чието количество не може да се увеличават произволно. Смит има предвид редките картини, скъпи стоки и други, и 2. Разменната стойност на стоки, количеството на които могат да се увеличават произволно. Това са тъй наречените икономически стоки, които се произвеждат регулярно и се разменят на пазара. От тази позиция Смит твърди, че стойността на редките стоки се определя от размера на тяхното търсене и от стремежа на купувача да ги притежава.
Освен това тя зависи и от степента на тяхната рядкост (оскъдност). Стойността на икономическите стоки има две прояви - като естествена стойност и като пазарна стойност.
Следва изводът, че ако търсенето на стоките надвишава тяхното предлагане, пазарната стойност се повишава и обратно, ако предлагането е по-голямо от търсенето, пазарната стойност намалява. Но пазарната стойност на стоките никога не се отклонява задълго от естествената или нормалната им стойност. Тя е основа на разменната стойност. Според Смит на практика пазарната стойност съвпада с естествената, но дори и при отклонение от нея, има тенденция да се доближава до нормалната или да съвпада с нея. От тук той определя стойността на стоките като изразходван труд за тяхното производство и с това прави огромен научен принос при разработването на трудовата теория за стойността. Но за подхода на Смит е характерен дуализма. Ето защо той определя стойността на стоките и с купуваемия труд. В тази втора дефиниция на стойността той посочва, че тя зависи и от количеството купен труд, т.е. от количеството чужд труд, с който се разпорежда неговият собственик. И накрая Смит дава отговор на въпроса за автоматичното приспособяване на производството към нуждите на потреблението. Той обосновава тази теория, изхождайки от личния егоистичен интерес на хората. И макар да има изключения, Смит смята това за икономически закон.14

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: