Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Теория за разпределението и рентата
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| Теория за разпределението и рентата. Централен пункт в теоретичната схема на Рикардо заема теорията за разпределението. Той разглежда законите на разпределението в непосредствена зависимост от законите на производството. Рикардо изгражда логична система за разпределението на доходите, свързана с трудовата теория за стойността и определя работната заплата със стойността на средствата за съществуване на работника и неговото семейство. Печалбата се определя като част от стойността, която е излишък над работната заплата. Рентата е излишък над работната заплата и печалбата и особен вид свръхпечалба, която се получава от вложения капитал в най-добрите и средните участъци земя. Д. Рикардо подробно анализира проблемите, свързани с диференциалната рента и я обяснява със закона за намаляващото плодородие на почвата. Разработките на Рикардо и досега са теоретичната основа за анализ на тези проблеми. Теорията за рентата е един от съществените приноси на Рикардо, възпроизвеждан в учебната и научна литература. С основание може да се твърди, че Рикардо е теоретик на диференциалната рента. Според него рентата е разликата между издръжката на производството и цената на продукта на земята, т.е. разликата между цена, по която се продават продуктите на най-лошата земя и цената на продуктите на най-добрата земя. В своята теория за рентата Рикардо изтъква две съществени обстоятелства: 1. Както в земеделието, така и в индустрията, природните сили участват заедно с човека при производството. В този смисъл рентата в селското стопанство не е резултат от действието на природните сили. 2. Рикардо Тема 2 . Английската класическа школа - въведение. 14 доказва, че плодородието на земята само по себе си не създава рента. По-конкретно рентата е резултат от култивирането на земята. В тази връзка той показва, че рентата се образува от свръх дохода, който се получава от земеделците, притежаващи по-плодородните земи. Рикардо стига до заключението, че рентата като особен вид доход на притежателите на земята е резултат от необходимостта да се преминава към обработването на все по-малко плодородни земи. Това става под натиска на увеличаване на населението и потребностите на хората и е свързано с развитието на индустрията. По такъв начин той развива тезата, че рентата е резултат на труда и в това негово виждане следва, че тя се заплаща от цялото общество. В по-конкретен план теорията на Рикардо за рентата се свежда до три основни положения: 1. С течение на времето хората са принудени да обработват все по-лоши и лоши земи. 2. Повишаването на рентата е възможно само при нарастване цената на житото и 3. Ако сумата на рентата в една страна нараства, това се обяснява с обработването на по-голямо количество относително по-лоша земя. От днешни позиции може да се твърди, че икономическата история влиза в противоречие с тези възгледи на Рикардо. Най-вече поради прогреса на науката и промишлеността, най- лошите участъци земя се оказват относително добри в сравнение с това, което по-рано се е смятало за лошо. Това може да се проследи с икономическото развитие на страните, но това вече е друга тема.18 Рикардо е продукт на своето време и за разлика от Кене и Адам Смит при него печалбата е основна форма на добавъчна стойност Поземлената рента е част от печалбата, един особен вид свръхпечалба, която фермерите отстъпват на земеделците по силата на монопола на частната собственост върху земята. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|