Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| две направления. Първото акцентира предимно върху анализа на явлението в неговото описание. Този подход при пазарна икономика доминира над теорията, разкриваща същността на процеса. Второто направление е подчинено главно на разглеждане на същностните процеси. При него теоретичното им тълкуване доминира над анализа на външната страна на явленията. Това обстоятелство може да бъде проследено в редица от теориите предмет на настоящия курс. 3. Теорията изгражда терминология като една логически непротиворечива система, която се ползва от всички икономически дисциплини. Избързвайки напред, още тук можем да посочим, че исторически в икономическата теория се очертават като доминиращи два подхода. Условно те могат да бъдат наречени обективна и субективна школа в развитието на икономическата наука. И двете водят своето теоретично и логическо начало от бащата на икономическата теория Адам Смит. Обективната школа в икономическата теория, преминава през Рикардо и намира своето най- регламентирано изложение в трудовете на К. Маркс. Формирането на субективната школа става чрез приноса на редица икономисти и намира своята пълна логическа завършеност, в качеството й на системна теория, чрез трудовете на Алфред Маршал и развитието на австрийската субективна школа. През XX век най-съществен теоретичен принос в развитието на икономическата теория, както ще стане ясно по-нататък в това изложение, правят Кейнс и М. Фридман. Вододелът между двете школи се оформя през XX век, практически като противопоставяне на марксическата политическа икономия и икономикса, затова на този Тема 1. Въведение в дисциплината икономически теории. Меркантилизъм и физиократи. 3 въпрос ще се спрем малко по-подробно. Обективната теория изхожда от принципа, че икономическите отношения се създават независимо от желанието на отделните хора, че това е обективен процес, в който хората влизат независимо от своите цели и намерения. Субективната школа обратно, приема, че икономическото поведение на човек се определя от целите, които си поставя съобразно своите интереси и предпочитания. И двете школи се подчиняват на определени достижения на науката въобще и по-специално приемат като изходна позиция процеса на обмяната на веществата. Икономиксът още в края на XX век използва някои от постановките на физиката. Едно от най-съществените различия между икономикса и марксическата политическа икономия обаче е в отношението им към явленията и същността на икономическите процеси. Това произтича от различните цели, които преследват двете школи. Марксическата политическа икономия изгражда не само логическата система на понятийния си апарат, но и теорията като цяло върху постулата за стойността. Стойността на стоката няма нито грам вещественост, тя е обществено отношение. На такава основа почива определението за парите като всеобщ еквивалент и тяхното превръщане в капитал, постановката за работната сила като стока, създаването на принадената стойност и всичко останало. Затова, ако се оспори стойността в така дадената схема, цялата логика на таз и теория рухва. Икономиксът изгражда цялата си логична схема върху постулата за полезността. Полезността е отношение на субекта към дадена вещ, т.е. това е субективно отношение. Веднага възниква въпросът защо еднаквите стоки на пазара имат приблизително еднакви цени, докато полезността на всяка конкретна стока за отделния човек е различна. Това се обяснява с една допълнителна теория за пределната полезност и логическата схема се продължава, тъй като има съвпадение на величината на ценността с пределната полезност. По- нататък следва пределна производителност, пределни разходи, пределни доходи и т.н. Следователно, ако се обори достоверността на теорията за пределната полезност, пропада и цялата логика на икономикса като теоретична и терминологична система. Тези два примера са достатъчни още тук да се очертае и съдържанието, и акцента при изложението на всяка от разглежданите икономически теории. Как трябва да се чете този курс? Няма съмнение, че той е подчинен на определена логика, отразяваща разбирането на автора за значението на дисциплината в икономическото образование. Утвърдените в България курсове 7 прилагат различни подходи на излагане на материала. Историята на всяка наука никога не може да бъде адекватна без нейната периодизация. Критерият за периодизацията на историята на икономическите теории се явява различието в разбирането на предмета на икономическата теория в различни периоди от време. На базата на този критерий могат да се определят следните три периода в историята на икономическите теории. Първи период. 5-18 век Започвайки от древногръцките мислители /предложили самото понятие икономика/ до меркантилистите икономическата теория се разбира като част от моралната философия, т.е. етиката. В този период икономическата наука носи изключително Тема 1. Въведение в дисциплината икономически теории. Меркантилизъм и физиократи. 4 нормативен характер. Въпросите които я занимават са от типа „ каква цена се явява справедлива?“, „кои сфери на стопанската дейност се явяват положителни и кои не?“ и т.н. „ Втори период – края на 18 -19 век. В този период икономическата теория се разбира като наука за материалното богатство, за законите на производството и разпределението на материалните блага. Такова разбиране за икономическата наука е характерно за физиократите, представителите на класическата политическа икономия, а така също и за Карл Маркс и неговите последователи. Такова разбиране означава, че икономическата наука се възприема като наука за стопанството и по – точно производството на материални блага, което означава, че сферата на услугите се изключва от предмета на икономическата наука през този период. Трети период края на 19 век до днес Съгласно съвременната трактовка на икономическата теория – това е наука за особения тип поведение на хората – за рационалното поведение. Рационалното поведение на субекта се разбира от икономистите като стремеж към задоволяването на цели на субекта с отчитане на всички налични ограничения и възможности. Съгласно известното определение на Л. Робинс „икономическата наука – това е наука, изучаваща човешкото поведение от гледна точка съотношението между целите и ограничените средства, които могат да имат алтернативна употреба.“ Като правило, рационалното поведение предполага, че това поведение е оптимизационно. Субектът съпоставя всички възможни варианти на избор и намира оптималния вариант позволяващ му по най – добър начин да постигне поставените си цели. Така например всички основни икономически зависимости /функции/ в съвременната микро- и макроикономика са изведени на основа оптимизационното поведение /максимализация или минимизация/ на поведението на отделните стопански субекти. Този етап настъпва благодарение на т. нар. маржиналистка революция. Такова изменение в разбирането за предмета на икономическата наука има две последици. Първо – икономическата наука престава да бъде наука само за материалното богатство и в нейната сфера имат място вече теми за рационалното поведение на хората в това число такива като проблеми на брака, раждането на деца, престъпността и прочие. От друга страна, всички типове поведения които не се явяват рационални, например такива на базата на опита, културните традиции и прочие, излизат извън рамките на икономическата наука. Казано накратко „икономическото“ започва да се отъждествява с „рационалното“. В еволюцията на икономическите теории всяка школа може да се разглежда като ортодоксална или еретични в зависимост от това дали се вписва в разбирането на предмета на икономическата теория присъщ за този или друг период в нейното развитие. Така например в рамките на втория период класическата школа се явява ортодоксално направление, докато немската историческа школа е еретично направление, доколкото анализът на тази школа или за извън рамките на изучаването на производството и разпределението на материалните блага. Също така в рамките на третия период например монетаризма, теорията за рационалните очаквания могат да се отнесат към ортодоксалното направление, а посткенсианството – към еретичното направление В своите „Епохи" Шумпетер посочва, че политическата икономия има своите корени от една страна във философията, а от друга - в дискусиите върху проблемите на съвременността. Тема 1. Въведение в дисциплината икономически теории. Меркантилизъм и физиократи. 5 Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|