Тема Въведение в дисциплината икономически теории


Историческата школа в Германия - въведение



Pdf просмотр
страница20/86
Дата20.02.2023
Размер2.48 Mb.
#116661
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   86
Икономически теории
Историческата школа в Германия - въведение.
Развитието на икономическата теория в Германия е едно от най-ярките доказателства как обществено- икономическите условия се отразяват върху развитието на икономическата наука. Германия в разглеждания период, за разлика от Англия и Франция, е по- слабо икономически развита страна, разделена на малки държави. Това определя спецификите и особеностите на развитието на икономическата теория там. Немската политическа икономия се формира под влиянието на английските и френски теории и в частност под силното влияние на Малтус и Бастия. Като най- характерна нейна особеност трябва да се посочи обстоятелството, че тя не възприема идеята за единна икономическа теория за различните страни - въвежда се национална политическа икономия. Много голямо влияние върху нейното развитие оказват работите на Адам Мюлер (1799 - 1829), който разработва въпросите за взаимодействието на държавата и религията, етиката и държавата и пр.30
Основите на протекционистичната политика на немската държава са разработени от
Фридрих Лист. Той се обявява против учението на Смит и Рикардо и трудовата теория за стойността. В системата на Лист се съдържат идеи за превъзходство на немската нация над други народи и според някои изследователи те се явяват един от източниците на фашизма. За
Лист предметът на политическата икономия е по- скоро като на политиката, т.е. тя трябва да съдейства на нациите да достигнат прогрес в икономическото си развитие.
В първата половина на XIX век най-голяма известност в Германия придобива историческата школа, която наследява идеите на Мюлер и Лист и служи като основа за развитието на историческата школа в правото. Тя се представя от Вилхелм Рошер,
Бруно Хилдебрант и Карл Книс. В дадения случай ние говорим за така наречената стара историческа школа. Малко по-късно, но също в Германия възниква и т. нар. нова историческа школа. Характерно за историческата школа е обстоятелството, че въведения от немските икономисти исторически метод се характеризира с това, че процесите за развитието на обществото и на икономиката се представят във вид на количествени изменения.
Привържениците на този метод отричат качествените скокове в общественото развитие и стоят на еволюционни позиции. Подобно на Мюлер те извеждат на преден план държавата и нейната роля и значение, а също така и взаимодействието на морално-етическия фактор. В този смисъл политическата икономия практически се отъждествява с история на икономиката.
Затова говорят и някои от заглавията, явяващи се основни в рамките на историческата школа,


Тема 2 . Английската класическа школа - въведение.
22 например „Кратки основи на курса по политическа икономия от гледна точка на историческия метод" на Рошер, „Политическа икономия на настоящето и бъдещето" на Хилдебранд и
„Политическа икономия от гледна точка на историческия метод" на Книс. По подобие на популярния икономикс оценката за историческата школа е противоречива. Критикувайки я,
Маркс я нарича „Гроб на политическата икономия". Въпреки това, заставайки зад тезата за национална политическа икономия, предмета на който трябва да бъде развитието на определена нация, представителите на историческата школа твърде подробно развиват учението за ролята на частната собственост. Не случайно Хилдебранд отбелязва, че частната собственост способства за духовното и нравствено усъвършенстване на собственика и тя е приемлива във всяка епоха и във всяка страна извън времето и пространството. Години по- късно, особено в страните в Източна Европа, ролята и значението на частната собственост, макар и не напълно в духа на историческата школа, е преоткрита във връзка със прехода към пазарна икономика.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:
1.
Мечев, С., Основни етапи в историята на икономическата теория, С., 1993,
2.
Тошкова, С., Икономическите алтернативи, част I,
3.
Шумпетер, Й.; История на икономическия анализ, част 1, С., 1995 г.
4.
Икономически теории /прозрения и пристрастия на великите икономисти/, трето издание, Велико търново, 2000, отг. Редактор проф. М. Кънев;
5.
Бекярова, К., Пипев, И., Икономически теории, С. 2002 6.
Григоров, К. История на икономическите учения, шесто издание, С., 1982 7.
Икономически теории, първа и втора част под общата редакция на доц. д-р
В.Владимиров, В., 1999, 2001 г.
8.
Смит, А., Исследование о природе и причинах богатства народов, М., 1962,
9.
Кене, Смит, Рикардо. Избрани страници., С., 1947, отг. ред. К. Григоров.
10.
Рикардо, Д., За принципите на политическата икономия и данъчното облагане,
С., 1981.
ВЪПРОСИ ЗА САМОПОДГОТОВКА
1. Посочете особеното в методологията в учението на А.Смит
2. Сравнете разбирането на А.Смит и Д.Рикардо по отношение на трактовката на категорията стойност
3. Какви са основните следствия от така наречения „Закон на Сей“
4. Посочете особеностите в методологията на историческата школа в сравнение с класическата


1
Тема 3. Марксическа политическа икономия
В тази тема разглеждаме икономическото учение на Карл Маркс в контекста на развитието на икономическия анализ и влиянието му за развитието на съвременната радикална политическа икономия /тема която не се изучава в настоящия курс/. Разглеждаме икономическата теория на Маркс като един от елементите на обществената идеология на социалистическите страни с планова икономика и влиянието й върху икономическия и обществен живот в историята на човечеството. Това е и основанието икономическото учение на Маркс да се разглежда в самостоятелна тема.
Очаквани резултати. След края на тази тема ще можете да:
интерпретирате особеностите на подхода на К. Маркс към икономическата
система;
оцените приноса му към развитието на трудовата теория за стойността;
тълкувате теорията за принадената стойност.
Основни понятия: труд, капитал, производителни сили, производствени отношения,
двойноствен характер на труда, конкретен и абстрактен труд, принадена стойност,
експлоатация, работна сила.
Наблюдаваният след 1820 г. сблъсък на различни концепции за света измества на заден план обяснението на икономическата реалност. Историята става свидетел на небивал разцвет на всякакви „изми": интервенционизма на Сисмонди, индустриализма на Сен-Симои и неговите ученици, националната система за политическа икономия на Фредерик Лист (1840 г.), утопичните социализми на Фурие и Прудон, оптимистичния либерализъм на Бастия. Това е епохата на романтичната, сантиментална и дори страстна икономика. Шумпетер открива в нея 4 елемента: мистичен, национален, социален и исторически: „Всички тези критици изразяват дълбокото си презрение по отношение карикатурата на обществото, представена според тях от класиците, към системното преследване на печалбата, което (отново според тях) класиците са проповядвали, към пренебрегването на етичните съображения, както и спрямо атомизма, механицизма, индивидуализма и другите подобни тенденции."
33
В края на този период се откроява един човек -
Карл Маркс
(1818 - 1883 г.). През 1848 г. се появява „Манифест на комунистическата партия", който той сътворява заедно с Фр. Енгелс.
През 1859 г. Маркс публикува „Критика на политическата икономия", а през 1867 г. -
„Капиталът". В областта на икономическата наука той остава в традицията на английските класици: Маркс е преди всичко ученик на Рикардо и използва неговите инструменти за анализ.
От Кене той заимства идеята за
икономическата таблица
и я използва, за да обрисува своя модел за функциониране на капиталистическия процес (модел както на простото, така на разширеното възпроизводство).


Тема 2 . Английската класическа школа - въведение.
2


Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   86




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница