Д.М.Кейнс и „Общата теория". През 30-те години икономистите преосмислят природата на икономическия спад. Един икономист изиграва в това отношение огромна роля и неговото име става неразривно свързано с възникването на „новата икономическа теория". Той е Джон Мейнард Кейнс (1883 - 1946 г.) Сега за него се говори преди всичко като за автора на „Общата теория за заетостта, лихвата и парите", издадена през 1936 г. Съдбата на тази книга е забележителна. Публикувана през 1936 г. тя предизвиква бурни научни дискусии. Независимо от големият брой изследвания, без да се намесваме в продължаващата дискусия, можем да кажем, чеглавните идеи в „Общата теория" се свеждат до: отхвърлянето на класическия подход на икономистите към спада, който подход според Кейнс игнорира самия проблем; тезата, че икономиката на съвременните промишлено развити страни не може автоматично да се придвижва към състояние на пълна заетост. Но идеите на Кейнс и самата книга се оказват трудни за разбиране. Тези трудности не са намалели и досега. Главните обстоятелства за това са свързани със следното: за Кейнс създаването на самата теория е начин за преодоляване на господстващия по това време начин на икономическо мислене и изложение 2 ; т.е смяна на научната парадигма. подходът на Кейнс е насочен към преодоляване на „класическата теория" за пълна заетост, т.е. това е подход, целящ вкарването на макроикономическата теория в реалната икономика, където равнището на заетостта и производството постоянно се изменят. Кейнс изгражда нова теоретична структура, която се обосновава с множество нови термини (склонност към спестяване, склонност към потребление, мултипликатор, съвкупно търсене, съвкупно предлагане и пр.). Това прави теорията на Кейнс сложна и трудна за разбиране. Кейнс прилага нов подход към въпроса за съотношението между спестявания и инвестиции. Този подход, заедно със значението, което в теорията на Кейнс се придава на категориите време, неопределеност, очаквания, парична работна заплата и др., са причина много от тях още да не са задълбочено изучени и коректно прилагани. 3