Тема Въведение в дисциплината икономически теории

Тема 5. Институционализъм.
2 различни варианти и чрез това се разкриват възгледите и представите на институционалистите за природата на противоречията, средствата за тяхното разрешаване и еволюцията на самите институти.
26
Т. Веблен и раждането на институциона лизма.
Най-видният представител и основоположник на институционализма е Т. Веблен (1857
- 1929). Той е американец от скандинавски произход, чиито изследвания оказват голямо влияние върху икономическите и политически среди в началото на XX век. В своите изследвания той превръща в предмет на остра критика класическата и неокласическа школи, най- вече заради принципите и духа на хедонизма, върху които те се изграждат. Отношението му и към подхода на историческата школа е негативно и поляризирайки я с марксизма, той отбелязва колко илюзорни са внушенията за историческата роля на пролетариата.
Икономическата теория, социологията и етиката му служат както за критика към неговите предшественици, така и за създаването на нова теоретична концепция. В това отношение внимание заслужават насоките на Веблен за реформиране на икономическата наука: 1. Тя трябва да бъде изчистена от присъствието на хедонизма. По такъв начин, според Веблен, тя ще е в състояние да обяснява адекватно онова, което стои в основата на човешкото поведение.
Според него чрез наблюдения се разкрива психологията на поведението на хората. 2.
Икономическата наука трябва да изследва възникването на обичаите, институтите, които са резултат от играта на интересите в обществото. 3. Тя трябва да изучава развитието на обичаите, институтите, икономическата активност в исторически план. Науката не може да предвижда събития, да прави прогнози, тя само регистрира онова, което е реалното.
Икономическите процеси според Веблен са производни на традицията. Неговата критика на частната собственост може да се определи като силно пристрастна, но в същото време много убедителна. Според критиката на всички предходни икономически идеи, които следват философията на класицизма, има само три фактора, мотивиращи човека за икономическа дейност. Те са: родителското чувство, което формира преданост към групата; майсторският инстинкт, изразен в отношението към добре свършената работа; любознателността, проявяваща се в стремежа към нови знания. Веблен отбелязва, че с появата на машинното производство и частната собственост тези фактори са загубили силата си да бъдат стимулатори на икономическото развитие.
Заставайки зад теорията за инстинктите, Веблен изгражда конструкция на общество, в което основният конфликт е между света на бизнеса и света на индустрията. В тези две институции всички участници се ръководят от различни инстинкти, което е основата за противоречия в обществото. Участниците в производството, работници и инженери представляват ценностите на индустрията. Техните усилия са насочени към повишаване на производителността, докато предприемачите и банкерите символизират света на бизнеса, който преследва печалба на всяка цена. Между двете институции възниква конфликт, като
Веблен не скрива своята симпатия към света на индустрията.
Своите основни идеи Веблен излага в книги като: „Мястото на науката в съвременната цивилизация", „Теория на безделната класа", „Трудовият институт", „Инженерите и системата на цените" и пр. Разбира се по-съществените характеристики и обобщения могат да бъдат

Тема 5. Институционализъм.
3 направени след запознаване с цялостното творчество на Веблен. В по-обобщен вид обаче могат да се изведат следните основни моменти:
Източник на стойността е способността на благата да принася в полза на обществото и личността. Следователно стойността е продукт на техническото умение, броя на населението и природните ресурси.
Разпределението и размяната са само паричен израз на производствения процес.
Техниката е най- важната предпоставка за стойността и следователно производственият подход е по-добър от паричния.
Носителите на промяната са инженери. 4. Инстинктите се променят под въздействието на изменящите се обществени институти. 5. Институтът е широко разпространен обичай, начин на мислене. 6. Самият факт на собствеността позволява на предприемаческата класа да присвоява най-голямата и най-добрата част от общественото производство. При това този процес не държи сметка за начина на придобиване на тази собственост „безделната класа". 7.
Дихотомията „производство - бизнес" стои в основата на машинната индустрия и затова промишленият цикъл е парично явление, свързано с институтите на кредита и капитализацията.
За времето си влиянието на Веблен е особено силно сред всички, които се самоопределят като институционалисти, но специално трябва да се подчертае ролята му върху изграждане на теоретичните възгледи на Роберт Хокеи и Джон Кларк.
Много от икономистите, които демонстрират научно пристрастие към идеите на институционализма, посочват водещата роля в това учение на Дж. Комънс. Той е съвременник на Веблен, човек с голяма управленска практика и прагматик в подходите. Основните му монографии са: „Правните основи на капитализма", „Икономика на колективните действия" .
Типично за неговия подход е, че той подменя понятието размяна със сделка. На такава основа той концентрира усилията си върху колективните институти и се налага като един от най- добрите познавачи на ролята и значението на профсъюзите. Комънс се интересува от техниките за преодоляване на конфликтите и противоречията и отдава голямо значение на сключването на колективни договори, като в тях вижда форма за преодоляване на противоречието между цените и работните заплати. Явява се защитник на съдебните институти и в буквален смисъл превъзнася ролята на съда. „Пътят от сблъсъка на интереси към приемливо за всички решения минава през съдебната процедура". Пазарната сила, колек- тивният институт и сделките са широко популярни като характеристики на икономическото поведение на хората в съвременното общество и ролята им в това отношение ние дължим на
Комънс. Ето защо той се определя и като водеща фигура на социално- правовия институционализъм.

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: