Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Кейнсианството - най-важен коректив на либералната идея.
| „Джон Меинард Кейнс, един от великите икономисти на двадесети век, предложи алтернативна теория. Кейнсианската революция не само заплени икономистите. Тя предложи и убедително оправдание, и рецепта за широкообхватна държавна намеса." М. Фридман В тази тема разглеждаме приноса на Дж. М. Кейнс в развитието на икономическата наука, извеждаме съдържанието на понятието „кейнсианска революция“ и подробно излагаме учението на Кейнс и неговото значение за съвременната макроикономическа теория. Спираме се на въпроса и за еволюцията на кейнсианството, като изследваме посткейнсианството и новото кейнсианство. Очаквани резултати. След края на тази тема ще можете да: Дискутирате съдържанието на кейнсианската революция и значението й за развитието на икономическата наука; Очертавате кейнсианския модел; Дискутирате новите взаимовръзки в икономиката и използвате кейнсиански инструментариум на анализ; Основни понятия: макроикономика, „ефективно търсене“, национален доход, заетост, концепция за муптипликатора, държавна намеса в икономиката. Кейнсианството - най-важен коректив на либералната идея. През 1936 година е публикувана книгата на английския икономист Дж.М. Кейнс „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“. Прието е , че именно с тази книга се поставя началото на т.нар. „кейнсианска революция“, която наред с маржиналистка революция се явяват най – значимите събития в историята на икономическия анализ през последните два века. Съвременните изследователи в областта на историята на икономическия анализ показват обаче, че за осъществяването на кейнсианската революция, значителна роля са изиграли и полския икономист М. Калетски и група немски икономисти наричани „немски кенсианци“. Всички те развиват някои от научните открития на Кейнс и затова наред с него могат да се разглеждат като творци на кейнсианската революция. Съдържанието на кейнсианската революция може да се разглежда в различни аспекти. От една страна, тази революция осигурява обособяването на самостоятелна дисциплина в икономическата наука – макроикономиката. Разбира се и класиците, и неокласиците имат идеи Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството 2 за функционирането на стопанството като цяло, даже и модели, но тези въпроси не са изведени като самостоятелен обект на анализ. Благодарение на кейнсианската революция анализът на макроикономическите проблеми започва да се осъществява независимо от изследванията на стойността, конкуренцията, поведението на потребителя и т.н. От друга страна, кейнсианската революция е реакция на недостатъците на неокласическия подход при анализа на икономическия живот. Това което се заражда с кейнсианската революция става методологическа и теоретична алтернатива на неокласическата школа, изразяващо се в: Отхвърляне принципа на оптимизацията и методологическия индивидуализъм в качеството им на задължителни предпоставки в извеждането на функции на икономически променливи и построяването на икономически модели. Макроикономическите функции извеждани от Кейнс и Калецки като правило се базират на навици, емоции и закономерности на груповото поведение, несвързани с оптимизационен избор. Кейнсианската революция внася фундаментално изменение в същностната икономическа теория правейки принципно нов анализ на макроикономически зависимости. Този анализ става възможен благодарение na отхвърлянето на закона на Сей, според който нормалното състояние на пазарната икономика се явява пълната заетост. Световната криза, 1929-1933 г., дава достатъчен емпиричен материал за несъстоятелността на подхода на Сей и най – вероятно е една от причините за кейнсианската революция. В хода на тази революция на преден план се извеждат елементите на съвкупното търсене и особено инвестициите в основен капитал. Тяхното изменение служи като причина за изменението на реалния национален доход и равнището на заетост. На такава основа се доказва че пазарната икономика се явява вътрешно нестабилна, а нейно нормалното състояние е принудителната безработица. Поради това възниква необходимост от активна намеса на държавата в макроикономическото функциониране на пазарното стопанство. Такава намеса се осъществява с дискреционна политика т.е. политика, която се провежда от правителството в зависимост от състоянието на икономическата конюнктура. Последното довежда до още един аспект на кейнсианската революция резюмиращ се в това, че тя довежда до изменение в икономическото мислене на широк кръг от представители на академичната общност и държавните длъжностни лица, в резултат на което господстващото мнение става разбирането, че безработицата и активната макроикономическа политика са сериозни и икономически проблеми. Кейнсианската революция в икономическата теория довежда до голям разрив между неокласическата микроикономика и кейнсианската макроикономика, които са построени на различни методологически предпоставки, съдържат различни и несъпоставими обекти на изследване и правещи противоположни оценки за пазарната икономика. В резултат на това по – нататъшното развитие на макроикономиката след Кейнс се развива по два пътя. От една страна болшинството макроикономисти се опитват да впишат кейнсианската макроикономика в неокласическите стандарти. Така се търси еволюция на традиционното кейнсианство в кейнсианско – неокласически синтез, където теорията на Кейнс се интерпретира като особен, частен случай на неокласическата теория. Впоследствие самите представители на неокласическите традиции отхвърлят кейнсианския подход и създават своя собствена макроикономика. В резултат на това се появяват такива школи като монетаризма и новата класическа школа. Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството 3 Като реакция на това някои кейнсианско мислещи икономисти създават нова интерпретация на учението на Кейнс, което получава названието ново кейнсианство, което продължава да се базира на оптимизацията и методологическия индивидуализъм. От друга страна, група икономисти се опитват да доразвият оригиналното учение на Кейнс и по - рязко да се противопоставят на неокласическия подход. Те се опират на тези елементи от теорията на Кейнс, които са „забравени“ в хода на еволюцията на традиционното кейнсианство. Тази школа получава названието „посткейнсианство“. Може да се твърди, че посткейнсианството на съвременния етап представлява единствената значима теоретична алтернатива в областта на макроикономическия анализ, както на новото кейнсианство, така и на школите от неокласическите традиции – монетаризъм и новата класическа школа. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|