Еволюцията на институционализма

Тема 5. Институционализъм.
4 икономиката и затова неслучайно в това време се наблюдава и бум на институционални из- следвания. Така броят на привържениците на институционалния подход като алтернатива на икономическата наука нараства не само в САЩ, но и в Европа.
Като резултат от развитието на конюнктурата, по силата на смяната на парадигмите в икономическата теория, 40-те - 50-те години на XX век са неблагоприятни за институционалистите. Идеите на
Кейнс навлизат в теоретичното пространство и до голяма степен стават оръжие за държавното регулиране. Следващите десетилетия от развитието на пазарната икономика в
САЩ и Западна Европа създават по-благоприятна атмосфера за интердисциплинарни изследвания и анализи. При такава среда трудовете на Джон Кенет Гълбрайт са само една от илюстрациите за настъпилия институционален бум.
27
Последните две десетилетия на XX век отварят нова страница на институционалната теория и теоретична практика. Преосмисляйки новите реалности в САЩ и съвременния свят, редица автори правят успешни опити в изграждането на образа на „отвореното общество" и широко прилагат институционалния под- ход. Така наред към името на Веблен се прибавят имената на Гълбрайт, Мюрдал, Хайлбронър,
Бел, Тофлър, Тинберген, Л. Търоу и др.
28
Новата институционална икономика.
След 70-те години на XX век се наблюдава процес на опити да се допълни институционализма за сметка на въвеждането в него на нови елементи и преосмисляне на остарели позиции. Появява се поредната форма на научен синтез върху икономическата теория. Но този път се предприемат опити да се съединят положения на институционализма с неокласическата теория. Ростоу например отбелязва, че е налице модел на цивилизационен синтез, предполагащ максималното използване на частното предприемачество и свободата на пазара в съчетание с административната и финансова поддръжка на инициативността от страна на държавата. В такива условия се формира и обосновава идеята за нова
институционална икономика. Този път предполага разширяване и засилване на методологическата и теоретична основа на институционализма, създаването на
„фундаментална икономическа концепция за институтите", която да бъде по-обоснована от класическия институционализъм. Интересно е да се отбележи, че привържениците на такова обновление се опират на идеите на Шумпетер и Хайек и широко използват еволюционната теория на Винер и Нилсън, както и правните концепции за собствеността. По такъв начин институционализмът не остава без изменение и в съвременната западна теория се явява най- подвижната система от възгледи, чиято еволюция протича твърде нагледно и ясно. Важно място в това отношение има споменатата вече нова институционална икономика „или неокласически институционализъм". Веднага трябва да се отбележи, че не бива наименованието да заблуждава за корените на това направление - то няма почти нищо общо със стария американски институционализъм на Веблен. Институционалните икономисти вероятно биха дефинирали себе си като учени, които изучават начина, по който човешките общества осигуряват съществуването си в течение на времето. Те се интересуват от всеки аспект на оцеляването, като се започне от семейството и се стигне до религията.
Институционалните модели в обществото се схващат преди всичко като социални модели и

Тема 5. Институционализъм.
5 оттук индивидът се възприема преди всичко като „социално животно". Новите институционалисти обаче са далеч от такова възприятие. Те прилагат неокласическия модел на рационалният избор към институционалната еволюция и изхождат от принципа на индивидуализма, който поставя центъра на изследването индивида, вземащ решение в изолация от другите. Възниква въпросът защо принципа на рационалността е толкова важен.
Главното течение в икономиката описва тази наука като наука за изборите, които индивидите правят между алтернативните употреби на ресурсите, намиращи се на тяхно разположение. От тук следва, че въпросът за рационалността на избора се явява централен. Шумпетер в своята книга „Капитализъм, социализъм и демокрация" описва принципа на рационалността чрез действията на търговеца, водещ двойно счетоводство. Той вписва приходите и разходите и калкулира крайния резултат от своето действие. Икономистите приемат, че всички човешки действия могат да се измерят със същия метод. За тях практически всяко индивидуално действие сякаш е извършено от едно търговско дружество. Ако това не е така, то лежи извън сферата на рационалното действие и следователно няма място в икономическия анализ. Допус- кането за рационализма, който максимизира личната изгода, като начало очевидно трябва да се търси по Адам Смит, но непосредствен стимул за внедряването на тази икономическа идея е разбирането на Гари Бекер за икономическия човек.
Бекер е една от главните фигури на новата институционална икономика и пръв аргументира идеята „че икономическият подход е уникално мощен, защото може да интегрира широк обхват от човешкото поведение" .
29
Според него цялото човешко поведение включва участници, които максимизират ползата за себе си при дадени стабилни предпочитания и натрупват определен обем информация и данни за пазара. Личната изгода е източникът на социалния ред. В същата рамка Бекер налага понятието за човешки капитал и предизвиква дискусията върху видовете капитал. Той разбира поведенческата икономика като разработва специални анализи на престъпността и наказанието, брака и децата, егоизма и пр. Бекер разпространява своите идеи и върху криминологията, етиката, правото и политологията.
Друг икономист, чието име много често се свързва с новата институционална икономика, е Оливър Уилямсън. Той е основоположник на теорията за трансакционните разходи и допринася за развитието на теорията за посредничество. Уилямсън разграничава три основни форми на организация: пазари, фирма, притежаваща йерархична структура и меж- динна форма на двустранна размяна, обозначена като „задължително пазарно договаряне"
Според него сделките се осъществяват при онази форма, която може да ги организира най- ефективно, т.е. с най- малко разходи. Всъщност Уилямсън възпроизвежда идеята на Коуз, че много трансакции биха могли да се организират по различен начин и затова формите на икономическа организация могат да се мислят като отговор на големите разходи за организиране на сделките. Според Уилямсън самото съществуване на фирмите може да се разглежда като средство, предпочитано пред оперирането на широкия пазар, защото е по- евтин начин да се организира икономическата дейност. Важно е да се разбере, че Уилямсън надхвърля традиционното разглеждане на фирмата като функция на производството, а се интересува от нея като структура на управление. Икономиката на трансакционните разходи поставя проблема за икономическата организация като проблем на договаряне. Именно изследвайки договора, Уилямсън се отнася скептично към две допускания, характерни за икономическата теория: че хората действат рационално и че преследват личния си интерес, спазвайки правилата. Затова той възприема две уговорки, а именно: поведението на хората е

Тема 5. Институционализъм.
6 рационално като замисъл, но в действителност е ограничено рационално 2. те действат, преследвайки личния си интерес, с измама. От тук и една от главните тези - как може ефективно да се контролира измамата или недобросъвестното поведение въобще от пазара и от йерархичната организация на фирмата.
30

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: