Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Кейнсианското разбиране за рецесията
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| Кейнсианското разбиране за рецесията. На основата на такива разсъждения кейнсианският модел за рецесиите би могъл да се представи по следния начин: Да си представим стопанство, което работи с пълно използване на производствените мощности (в действителност това е измислен свят). В това стопанство, наред с нормалното функциониране на производството, тече и равномерен финансов поток, тъй като фирмите получават доходи от продажбите, изплащат заплати и дивиденти, а домакинствата харчат полученото за нови покупки от фирмите. Ако предположим обаче, че по някаква причина (тези причини могат да бъдат много) всяко домакинство и фирма реши, че иска да задържи малко повече пари в брой, т.е. домакинствата и фирмите се опитват да увеличат парите си като ограничат разходите на принципа „полученото да е повече от изразходваното". Какво би се получило, ако всички едновременно се опитват да натрупат пари в брой? Очевидно доходът намалява заедно с разходите. И ако се погледне икономиката като цяло, това ще означава все по голямо ограничаване на разходите, закриване на фирми, освобождаване на работници и т.н. Процесът стига до края едва когато приходите толкова са се свили, че търсенето на пари в брой спада до наличното предлагане. Всъщност такова е тълкуванието на Кейнс и за рецесията. От него обаче следва, че кейнсианският анализ на рецесията не само обяснява защо стават рецесиите, но предлага и известни насоки какво да се направи, за да свършат. Ако продължим анализа на нашия модел, безспорно първата стъпка, която трябва да се предприеме, е да се даде възможност на хората без да намаляват разходите да задоволяват нуждата си от повече налични пари. Така ще се предотврати низходящата спирала на свиване на разходите и доходите. Това става просто с печатането на повече пари, които по някакъв начин се вкарват в обръщение. Неслучайно на Кейнс му хрумва да се скрият бутилки пълни с пари на места, където могат да ги намерят предприемчиви инвеститори. В такъв случай, според неговия анализ, развиващата се рецесия може да се излекува с разширяваща се монетарна политика като увеличава предлагането на пари. Централната банка може да накара фирмите и домакинствата да подновят плавния кръгооборот на разходите и производството, който осигурява на икономиката почти пълна заетост. Следователно обичайният, основен отговор на рецесиите е паричната експанзия. Но Кейнс се безпокои, че и това понякога може да се окаже недостатъчно, особено ако икономиката е изпаднала в дълбока депресия. Ситуацията, в която монетарната политика става неефективна, е известна под името „ликвиден капан". Кейнс смята, че американската и британска икономики през 30-те години на XX век са попаднали в такъв капан. Изходът от тази ситуация Кейнс свързва с държавата, т.е. държавата трябва да направи това, което частният сектор не би направил - да харчи. Когато паричната експанзия не дава очаквания резултат, мястото й трябва да се заеме от фискално регулиране - например програми за обществено строителство, финансиране чрез заеми. Тя може да прекъсне порочния кръг на ниски разходи и ниски доходи и отново да задвижи икономиката. И тук е мястото да се посочи, че това не е препоръка за универсална политика. Всъщност е стратегия на отчаянието, която се прилага само когато монетарната политика не дава резултат. Затова е обясним и фактът, че през 30-те години Кейнс и неговите поддръжници водят неуспешни кампании за крупни разходи за обществено строителство, които да измъкнат икономиката от голямата депресия. Желанията им никога не се изпълняват, защото всеки път се издигат всички възможни възражения. В действителност обаче краят на голямата депресия идва с войната. |