Тема Въведение в дисциплината икономически теории


Кейнсианската реакция - пост- кейнсианство и ново



Pdf просмотр
страница52/86
Дата20.02.2023
Размер2.48 Mb.
#116661
1   ...   48   49   50   51   52   53   54   55   ...   86
Икономически теории
Кейнсианската реакция - пост- кейнсианство и ново
кейнсианство.


Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството
21
В периода 70-те 80-те години на XX век кейнсианството и основаната на него макроикономическа политика се подложени на сериозни критики. Криза преживява т.нар.
„държава на благоденствието", т.е. широкото държавно регулиране на икономиката, опиращо се на социални приоритети и на широк спектър на държавно предприемачество; на растящите мащаби на преразпределение на НД в полза на държавата; прякото регламентиране на много сфери на частния бизнес. Кризата на кейнсианската школа е факт. Немаловажен обаче е въпросът, кое кейнсианство е в състояние на криза. Първоначалните идеи на Кейнс, така както са изложени в
Общата теория, или различните варианти на кейнсианството, създадени през 50- 60 те години от привърженици на Кейнс и получили названието „ортодоксално" или „христоматийно" кейнсианство (за него Джоан Робинсън твърди, че това е незаконно родено кейнсианство).
2
За да се разбере характерът и значението на този въпрос трябва, да се тръгне от постановката, че кейн- сианството представлява не защита на държавния сектор и държавната намеса въобще, а особена концепция за регулиране на пазарната икономика. Това е концепция за косвено макроикономическо регулиране със свои целеви приоритети (заетост и стабилен икономически растеж) и инструментариум - парична и кредитна политика. Затова, говорейки за криза в кейнсианството, трябва да се определи кое действително се отнася към идеите на Кейнс и кое просто се приписва на Кейнс поради незнание или злонамереност. Така както е изложено, ортодоксалното кейнсианство се отличава и в популярните учебници с две съществени черти. Това е версия и интерпретация на теорията на Кейнс за определяне на равнището на НД, в която някои тези или линии на анализа на Кейнс са разработени напълно - динамиката на ефективното търсене, функцията на потреблението и инвестициите, мултипликатора (реални възпроизводствени фактори). Други тези, отнасящи се до паричната сфера, се разглеждат като несъществени аспекти, в резултат на което се роди версия на кейнсианската теория без пари. А както се посочи, кейнсианската идея за рецесия е свързана с паричната експанзия.
Според втората особеност на ортодоксалното кейнсианство, то разглежда теорията за равнището на НД като теория за икономическото развитие в условията на непълна заетост. Това означава, че се обяснява само частен случай на икономическата система, с който се занимава
Маршал. С помощта на бюджетна и кредитно-парична политика за регулиране на съвкупното търсене се твърди, че може да се обезпечи такова общо равновесие в икономиката, само ако трудовите и производствени ресурси се използват напълно. Такова тълкуване на Кейнс послужи като основа за т.нар. неокласически синтез, т.е. формално съединяване на Кейнс и неокласическата теория, която е най-пълно развита в трудовете на Самуелсън.
3
Тук ще пропуснем критиката (от различни позиции) на кейнсианството. Ще посочим само, че истинското значение на консервативната критика поставя проблеми, свързани с анализа на границите на ефективното държавно вмешателство за съотношението между преки и косвени форми на регулиране. То послужи като основание за нови тенденции в развитието на кейнсианската теория. При- вържениците на Кейнс от старото поколение П. Самуелсън, Дж. Тобин, Р.Солоу, Л. Клайн, Ф.
Моди- лиани, както и тези преди тях, остават верни на неговите основни принципи, в които виждат фундамент на съвременната макроикономическа теория. Тобин писа, че кейнсианските идеи преживяват контрареволюция: „Този синтез, който ще възникне под тяхното влияние, ще бъде мисля по-приемлив теоретически, отколкото предишния неокласически синтез. Кризата обхващаща както микро-, така и макроикономиката и изходът е в преустройството на икономическата теория на невалрасова основа".
4
Такъв синтез, за който говори Тобин, е още далече, но съвременното кейнсианство се прегрупира под формата на две основни течения - посткейнсианство и ново кейнсианство.


Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството
22


Сподели с приятели:
1   ...   48   49   50   51   52   53   54   55   ...   86




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница