Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Спестявания и икономически растеж
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| Спестявания и икономически растеж. Кейнс подчертава важността на своя подход при анализа на спестяванията и тяхната роля в икономиката. Според него натрупването на спестявания съвсем не се явява безусловно предимство, каквото е съществуващото дотогава мнение. Ако очакваният обем на инвестициите в икономиката спада, а хората се опитват да запазят предишната си норма на спестявания, потребителските разходи няма да могат в необходимата степен да компенсират съкращаването на съвкупното търсене. Резултатът от това вече е известен - нереализирани стоки, свиване на произ- водството и падането на доходите. Това състояние в икономиката ще продължава дотогава, докато падането на доходите не застави спестителите да съкращават своята норма на спестявания равнище, на което са готови да го използват инвеститорите. Но подобна теза е противоположна на основния постулат на класическата школа, че високата норма на спестявания е необходимо условие за висока норма на инвестиции. Дълго време един от фундаменталните принципи в икономическата теория е убеждението, че доходът и богатството на нацията растат приблизително със същия темп, както и натрупания капитал. Инвестициите способстват за натрупването на капитал и следователно колкото са по- големи инвестициите, толкова по-голям е и икономическият растеж. Но кое определя относителното равнище на инвестициите? Счита се, че обществото не може да произвежда капиталови блага, ако не вземе за това производство част от ресурсите, предназначени за произ- водството на потребителски блага. Ресурсите са ограничени (оскъдни) спрямо желанията на хората да потребяват. Въздържането от незабавно потребление е основа на спестявания (с които се купува капитал или се преотстъпва на други лица да го купят), без които не може да има инвестиции. Следователно стремежът към спестявания е главната причина за обществения прогрес и тази склонност трябва да се поддържа и стимулира. За Кейнс изтъкнатите аргументи са неприложими към страни, които са достигнали високата степен на икономически растеж. Изтъкват се две следствия от икономическия растеж, които превръщат спестяванията в съмнителна добродетел: в хода на натрупване на капитал всички най-изгодни възможности за инвестиране са вече използвани, а по-нататъшното натрупване на Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството 14 капитал се осъществява в проекти с по-ниска възвръщаемост и по-голям риск. От тук следва, че с икономическия растеж отслабват и мотивите за инвестиране, но пък растат стимулите към спестявания. Спестяванията за Кейнс зависят от дохода. С растежа му хората ще спестяват повече, като спестяваната част от дохода ще има тенденция да расте. Разискванията очертават схемата, че когато икономическият растеж увеличава дохода, той увеличава и дела от него, който хората са склонни да спестяват. На основа на такива разсъждения се формира изводът, че в богатите промишлени страни стремежът към спестявания винаги ще изпреварва стремежа към инвестиране. Но ако хората искат да спестяват повече, отколкото инвеститорите са склонни да инвестират, спестителите ще претърпят неуспех. Техните планове няма да се реализират, тъй като недостатъчното съвкупно търсене ще доведе до съкращаване на производството и увеличаване на безработицата. И този процес ще продължава до момента, докато падащите доходи на спестителите не ги принудят да приведат своите спестявания в съответствие с инвестиционните планове на бизнеса. За Кейнс причината е свързана с прекомерното предпочитание към ликвидност, намиращо израз в излишъка от спестявания. Тази тенденция от една страна отразява действието на психологическия закон, проявяващ се в стремежа да се изразходва относително все по-малка част от нарастващия доход, а от друга - несправедливото разпределение на богатството и доходите. От посоченото до тук става ясно, че главната причина за прекъсването на растежа е недостатъчната склонност към потребление, а не липсата на спестявания въобще. „Нашата теория ни довежда до извода, че в съвременните условия растежът на богатството не само не зависи от въздържането на богатите хора, но по-скоро се задържа от него. Едно от главните социални оправдания на голямото неравенство на богатството следователно отпада" 20 . Пределната склонност към потребление, отразяваща функционалната зависимост между прираста на дохода и прираста на потреблението е винаги по- голямо от 0, но по-малко от 1, тъй като хората не проявяват склонност да изразходват целия си доход. Кейнс обяснява изоставането на потреблението от производството с основния психологически закон, който ограничава рамките на ефективното съвкупно търсене и по такъв начин пречи за растежа на производството, тъй като все по-голяма част от дохода се спестява за сметка на съответното съкращаване на разходите за потребление. За Кейнс това неизбежно означава безработица. Оттук възниква централният пункт в неговия подход - проблемът за заетостта като обратна страна на проблема за ефективното търсене. Традиционното тълкуване на главните икономически проблеми е възродено в „теорията на съвкупното предлагане". В самия термин може още да се забележи и критика на кейнсианския подход. И двете концепции приемат, че повишаването на реалните доходи и заетостта зависят от равнището на инвестициите. С това съгласието се изчерпва. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|