Концепцията за мултипликатора

Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството
17
С включването на тази идея общата теория за заетостта, приела форма на теория за мултипликатора , се развива като теория за отношението между общата заетост, дохода и обема на инвестициите. Логиката на Кейнс е следната: всяко увеличаване на производството и заетостта неизбежно се съпровожда с разрив между съвкупното предлагане и търсене поради действието на основния психологически закон. За да се избегне поражданото от този разрив свръхпроизводство, са нужни стимули за инвестиции, които биха погълнали излишъка от съвкупното производство над това, което обществото желае да потребява при дадено равнище на заетост. За първи път идеята за мултипликатора беше издигната от Р. Кан като обяснение на зависимостта между инвестициите и заетостта. За разлика от него Кейнс разработва теорията за мултипликатора на инвестициите като чисто логическа теория, която установява терминологическото правило за употребата на два термина: пределна склонност към потребление и мултипликатор. С помощта на такава схема Кейнс иска „за установи общите принципи, посредством които би могло да се изчисли количественото съотношение между прираста на чистите инвестиции и предизвикания от тях прираст на съвкупната заетост". Тези принципи са представени във формата на уравнение както следва: пределната склонност към потребление е функция на дадено равнище на дохода и винаги е по-малка от единица. От тук следва, че прирастът от доходи ще се разделя на разходи за потребление и инвестиции, респективно спестявания. По такъв начин пределната склонност към потребление се разглежда като показател за това как поредното увеличение на продукцията ще бъде разделено между потреблението и инвестициите. Например, ако 9/10 от дохода отиват за потребление и само 1/10 се натрупва (спестява), то пределната склонност към потребление ще има значението на дробта 9/10 и всяко следващо изменение ще е в рамките на единицата и нулата.
Следователно мултипликаторът изпъква като множител, показващ кратното, с което нараства доходът в резултат на дадени инвестиции. Той се определя по формулата:
ДУ к = —
Д
1 •
Като се вземе предвид обаче, че
ДУ = ДС + Д1,
разгърнатият видна формулата придобива вида
ДУ1 к = ----------------------
Д У - Д С

1
- Д С .
Какво е практическото значение на тази логическа теория? Според нейните съвременни представители тя трябва да ни покаже какъв би бил ефектът от държавните разходи за обществени работи в перспектива и на тази основа да служи като инструмент за регулиране на стопанските процеси в духа на теорията за пълната заетост. Основната идея за него е, че държавните разходи ще предизвикат допълнителна заетост и прираст на доходи. Първичните получатели на тези доходи ще ги изразходват почти изцяло за лично потребление, тъй като това са доходи в рамките на минимума. Тези разходи биха стимулирали отраслите, произвеждащи предмети за потребление.
Така ще се сложи началото на един комулативен процес на разширяване, изразяващ се в поредица от последователни разходи (инвестиции), които създават вторични, третични и прочие доходи и заетост. Тази идея може да се реализира само ако допуснем „че няма отслабване на техния ефект, изразен в съкращаване на инвестициите в другите сфери, а така също, че няма изменения в склонността на обществото към потребление". Това означава, че държавните разходи не всякога довеждат до пряко увеличаване на чистите инвестиции, тъй като, когато са предназначени за обществени работи, могат да предизвикат свиване на частните инвестиции поради евентуалното повишаване на цените на материалите, работната сила и лихвения процент. От друга страна Кейнс се стреми да докаже с мултипликатора на инвестициите възможността от непрекъснат растеж чрез

Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството
18 заменяне на недостигащото платежоспособно търсене (недостига на ефективно търсене) чрез регулирано разширяване на производственото потребление.

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: