А. Маршал и развитието на икономичес ката теория

Тема 4. Неокласическо направление в развитието на икономическата наука
20 за разпределение на факторите за производство и на теорията за ценообразуването на фирмено или отраслово равнище. Той използва категории като цена на търсенето и цена на предлагането, първични и допълнителни производствени разходи и т.н. но за разлика от Маршал, който разглежда типичното състояние на икономическата система при пълна заетост на ресурсите, у
Кейнс такова състояние е равновесието при непълна заетост. Дългът към Маршал, както и към
Пигу, освен Кейнс признават и видни представители на лявото кейнсианство, като например
Джоан Робин- сън при разработване на теориите за несъвършената конкуренция и икономическия растеж. Връщането към наследството на Маршал е момент, който съответства на следвоенната еволюция на икономическата мисъл. Това особено ярко се проявява като тенденция в САЩ в опита за по-адекватна интерпретация на кейнснанското икономическо учение от автори като Клаудер и
Леонхувуд .
Използването на идеите на Маршал може да бъде намерено и при разработването на монетаристките концепции. В този смисъл и монетаристката контра- революция дължи немалко на основоположника на кеймбриджката школа. Паричният анализ на М. Фридман не се основава върху разработената от Фишер версия на количествената теория, а върху кеймбриджкия й вариант.
Той почива върху подхода за наличните парични остатъци, чиято основа беше положена от
Маршал. За отбелязване е също, че Фридман се придържа към маршаловите методологически подходи, тъй като предпочита като аналитичен апарат частичното пред общото равновесие и взаимства неговото разграничаване на краткосрочни и дългосрочни периоди. Този аспект
(завръщането към Маршал) се постави на дневен ред отново през 70-те година на XX век с формирането на новата класическа макроикономия (Р.Лукас и Т. Сърджънт). Според редица изследователи Фридман се различава от новите класици от фундаментална гледна точка на методологията: той е маршалианец, а те са валрасианци.
Реална тенденция в развитието на икономическата теория е опитът на синтез и извличане на всичко позитивно на базата на преосмисляне на ценностите на икономическата наука. Големите икономисти играят в този процес решаваща роля, като така надживяват епохата си. Интересът на съвременниците към техните идеи не трябва да води към механично пренасяне на едни или други положения към корен- но различната стопанска действителност, а по-скоро до използване на рационалното в техните подходи. До голяма степен съзвучието на Маршал със съвременността се дължи на способността му да отразява стопанския живот в неговата многоаспектност и многомерност, да не допуска установяване на строги ограничителни линии между явленията. Така например той посочва и съзидателната, и разрушителната страна на конкуренцията. За него свободата на производството и предприемачеството или икономическата свобода е по-важен фактор от конкуренцията. Маршал подчертава нарастването на ролята както на процесите на диференциация (разделението на труда, специализацията, машините), така и на процесите на интеграция (повишаване надеждността на търговския кредит, на значението на транспорта и съобщенията). Той изтъква преимуществата и неизгодите и едрите и на дребните предприятия, опасността от бюрократизиране в държавните и в частните акционерни компании, появата на признаци на монополи и възможностите някои от тези явления да бъдат избегнати чрез създаването на кооперативни асоциации. Маршал не свежда човешката дейност само до материални мотиви, тъй като свързва повишаване на жизненото равнище на населението не само с използването на работното, но и на свободното време. Последната идея до голяма степен го прави предшественик на модерните концепции за човешкия капитал. По отношение на самата икономическа наука Маршал е противник на подчиняването й на тесния практицизъм, тъй като в това вижда опасност в нейното развитие. „Научните изследвания трябва да се изграждат не с оглед на практически цели, за постигането на които те способстват, а в съответствие със съдържанието

Тема 4. Неокласическо направление в развитието на икономическата наука
21 на самия предмет, на който те са посветени"
24
. Като първа цел на икономическата наука той посочва придобиването на знания за самата нея, а като втора - пръскането на светлина върху практически въпроси.
Неокласическата теория, във вида в който възниква в края на XIX началото на XX век, не разглежда такива последствия на пазарното стопанство като кризите, безработицата, инфлацията и прочие. Светът на съвършената конкуренция, създаден от неокласическата школа, очертава картина на общественото производство извън историческото време.
Неокласическата школа постави в центъра на икономическата теория проблеми от субективен, личностен характер . Човечеството, възпитано в духа на идеята за безграничните възможности, скоро се сблъска с проблема за границите на икономическото поведение. Именно неокласическата школа проявява засилен интерес към изследване условията за рационално стопанисване и стимулиране. Широко развитие получиха разработването на механизмите на пазарното ценообразуване и конкуренцията. Те поставиха в центъра на икономическите проучвания концепцията за икономическия човек и анализираха как той действа в условията ограниченост на ресурсите. Опитаха се да изведат вечните логически категории на стопанската дейност.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Кочеврин, Н., Неокласическая теория производства и разпределения, МЗ и МО,
1987,
2. кн. 10,
3. Чемберлин, 3., Теория монополистической конкуренции, М., 1996 4. Демостенов, С.С., цит. съч.
5. Тошкова, С., Икономически алтернативи, част П, С., 1993 6. Маршалл, А., Принципи политической зкономии, М., 1983.
7. Леонидов, А., А. Маршал и съвремеността, сп. Икономическа мисъл, 1990, кн.
12, с. 67-79.
ВЪПРОСИ ЗА САМОПОДГОТОВКА
1. Посочете основните моменти в методологията на неокласиците
2. Кои са основните характеристики на методологията на Австрийската субективна школа
3. Характеризирайте съдържанието на основните икономически категории според субективистите
4. Посочете основните предпоставки на анализа на А.Маршал за пазарната цена
5. Сравнете основните черти на класическата школа и маржинализма, разгледан в тесен смисъл

1
Тема 5. Институционализъм
В тази тема разглеждаме институционализма – направлението в икономическата мисъл, което поставя акцента върху анализа на институциите. Обръщаме внимание на разнообразието на възгледите на представителите му, като проследяваме „стария“ институционализъм, еволюцията на институционализма и новата институционална икономика.
Очаквани резултати. След края на тази тема ще можете да:
Дискутирате приноса на Т. Веблен в развитието на институционализма;
Очертавате основните направления в еволюцията на институционализма;
Дискутирате новата институционална икономика;
Основни понятия: институция, психология, право и икономика, обществен контрол над производството, противоречието между бизнеса и индустрията.
Институционализмът възниква в началото на XX век в САЩ, като най-видни негови представители са ТорнстейнВеблен, ДжонКомънс, Уесли Митчел.
25
Методологията на институционалистите предполага:
1. широко използване на статистическия метод;
2. историко-генетически метод;
3. залагането на изходно начало на изследванията в категорията институт, разбирана като съвкупност от правни норми, обичаи, привички и пр.

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: