"Икономиката е история на човешката трудова дейност." Маршал



Дата23.07.2016
Размер274.4 Kb.
“Икономиката е история на човешката трудова дейност.” Маршал

“Икономиката – човек поставя цели в живота си и всичко, което прави за осъществяването им – всичко това е икономическата теория.” Д.Фрийман

“Сегашната икономическа система (пазарната) е оцеляла не заради възможността от правене на правилни икономически прогнози, а поради изключителната способност на тези хора да правят грешки.”

“Икономическите системи представляват постоянно и тясно свързан продукт на тяхното собствено време и място. Те не могат да се разглеждат отделно от света, който описват и тъй като този свят се изменя те също трябва да се изменят, за да се запази реалното съответсвие към света, който интерпретират.”


Икономиката се занимава с два основни въпроса:

  • теория на стойността;

  • теория на разпределението.

Стойността, по Адам Смит и др., главно отговаря на вложения човешки труд. Има два вида стойност:

  • потребителска;

  • разменна (пазарна) стойност.

Те могат да са много различни. Например водата – огромна потребителска стойност (жизненоважен продукт), а много ниска разменна стойност в Европа например, но ако се намираме в пустинята е друго. Диаманта – нулева потребителска стойност, но в обществото има огромна стойност, докато в същата тази пустиня той не струва нищо в сравнение с водата.
Теория на разпределение на дохода – трупат се материални блага, които трябва да се разпределят. То е ставало различно в различни времена и епохи. В наши дни:

  • за заплати на наемните работници;

  • за лихва – за капитала, който сме използвали и съответно връщане на заема

за да започне някаква икономическа дейност ни е нужно: място на провеждане, машини, заплати, материали, транспортни разходи и т.н. за това са нужни парични средства. Тези парични средства са обществен труд, който ни се предоставя и ние трябва да го платим. Това е капиталът. Този, който ни предоставя капитала ни иска лихва, като компенсация за липсата на блага, който може да си създаде от капитала си. Лихвата е обусловена и от времевата стойност на парите, която може с времето да девалвира, т.е. лихвата е нещо като застраховка срещу евентуална загуба при девалвацията.

  • за печалба на предприемача;

  • за рента;

рента – това, което трябва да се заплаща за плодородието на земята, която ни е нужна. Т.е. счита се че собственика на земята притежава естествената и плодородност, от която ние се възползваме

  • за данъци и такси нужни за издръжка на обществените служби. За хора, които са заети с обществени дейности и по друг начин не могат да си набавят средства за съществуване.

В основата на икономиката стои мотивацията от личния интерес – “не от добродушие месаря предлага своите стоки, а от това че преследва личния интерес и от естествената склонност на човека към размяна” – Адам Смит.

В исторически аспект разпределението е много дускутирано. До Адам Смит икономиката се е считала за етика.

Други въпроси, с които се занимава икономиката: кое е добре и кое зле за икономиката? Един от първите възникнали въпроси: какво подобрява търговията( търговията – естествената склонност към размяна).

Търговията стимулира икономическия растеж. А икономическия растеж е важен, защото се увеличават благата, увеличава се търсенето на работна ръка, а това обуславя растежа на работните заплати (т.е. “примамката” за наемните работници). Интересите на обществото, което е разделено на класи, расте повсеместно (когато има икономически растеж печалбата за предприемача намалява). Когато икономическия растеж е в спад печалбата е по-голяма, защото риска расте, а най –големи са печалбите когато едно общество е в деструкция. Тогава печалбата е в стотици проценти. За пример България се 1989г.

В различните периоди от развитието на човечеството различни неща са били важни за икономиката:



  • през XIXв. Търсенето и предлагането на стоките;

  • в наши дни въпросът за заетостта;

  • институциите, които да се занимават с икономиката (включва първите два въпроса). Това са предприятията, банките.

  • въпросът за собствеността;

  • въпросът за парите

парите са възникнали като идея за обозначаване на вложен труд. Първоначално за парични единици са били използвани медни пластини (Египет), в последствие монети от ценен метал. Първите книжни пари са се появили в Китай. През 1974г. във Франция се “родиха електронните карти, т.е. парите вече са нещо въображаемо.

“Войната е икономика с други средства.”

Счита се че свободното предприемачество е много важно, също така и свободен пазар.

Парите са доверие – когато едно време държавата е била слаба, парите са били от ценни материали и така стойността им е била регламентирана. През 1944г. се премахва златното покритие върху парите и сега те са обезпечени със стоки. Това е смисълът на институциите.

Идеята за именни, а не анонимни пари, се е появила още в древна Гърция.

Смисълът на именните пари добре се илюстрира със следния исторически случай. В началото на XVIв. Във всички европейски държави начало са силно монарси. Бащата на Карл I е херцог в Гент. Те са фламандци, но католици. Майка му е дъщеря на основателите на Испания (Мария Лудата). Седем велики владетели избират император на остатъка от Римската империя. Те трябва да бъдат подкупени. Всички млади силни монарси искат да са императори. Карл I няма тези пари, но той им издава полици, че ще им плати ако стане император (парите взема от Аалсбург – фамилия Фугер). Това е победа на именните пари.

Библията – първата книга с икономически идеи – “създанията принадлежат на създателя си” (там хората на бог). III в.п.н.е. в Александрия е преведена на гръцки. В германия Мартин Лутер за птъв път я превежда през XVI в. На английски е преведена XVIв. В България е преведена през IX в. от братята Кирил и Методий. Египетските пирамиди са били строени от хора, работещи на ангария. Робството е било открито по-късно. Пирамидите са били строени от грандомания, но и по икономически причини – имало е много нахранени хора и чрез ангарията тези хора биват заангажирани. Паричната идея започва да действа – сикли (шекери). XVII в.п.н.е. Египет е завзета от азиатски племена, част от тези племена са евреите. Появяват се робите – деление по икономически статус. Законодателството е взето от древна Месопотамия – икономически закони (от Хонорапи XVIII в.п.н.е.). първите златни монети са били изсечени от Крез Ладийски.

Полезни изкопаеми – такова минерално натрупване, което по своите качества е изгодно да бъде експлоатирано и технически е възможно да бъде добито.

Меркантилизъм – епоха на търговския капитализъм, господствал в Европа XV – XVIII в. Съществували са монополи – изключителни права за стопанска дейност. Такива монополи са съществували за почти всичко. В градовете мнонополисти са били различните гилдии, в които се преминава през различни ъерархични стъпала. На пръв поглед тези гилдии са се грижели за качеството, но всъщност те са монополисти, защото определят цените. Монополи са съществували както за територия, така и за определена икономическа дейност. Националните мита се защитават с митнически мита и акцизи. Монополът расте с растежът на държавата. Поради тази причина много характерни по това време са били войните (“парите са мускулите на войната”). Тогава се образуват големи европейски държави. В международен план монополът се развива чрез колониите – Източноиндийската Компания (има английска, френска и холандска). Първите развити колониални държави са Португалия и след нея Испания. Португалия достига чак до Китай и Япония, испанците отиват в Америка, Филипините и Молукските острови (острова на подправките, а те са били много скъпи).

Акта за навигация на Кронуел: търговията с Англия може да се извършва само с английски кораби. Фландрия измества Португалия, а впоследствие бива изместена от Англия. Погрешно са били считани тогава за важни среброто и златото и са били трупани, а всъщност най-ценното е било монополът.

Последствия от меркантилизма: образуването на национални държави, образуването на колонии, бурно развитие на търговията и много войни за надмощие. Америка е била френска, англичаните я завземат от тях.

Преди Испания да почне да докарва евтино злато от Америка, златото в Европа е било много скъпо, но все пак 95% от стойността на товарите докарвани от Америка се е падало на среброто. Настъпва страшна за онова време инфлация в Европа – за 100г. 500% (XVIв.), откриват се прочутите сребърни рудници в Перу и Мексико. В Испания е съществувал закон, който гласял, че от Испания среброто може да се изнася само под формата на монети изсечени в Испания.

Появяват се първите борси – Брюж (Брусе) 1383г. така се елиминират многото прекупвачи. Появяват се и банките. Най-известната е Фугер (в Аасбург), преди това във Флоренция (Медичите). Освен това в Ханза. От първите в Италия – Монако, Болоня, Падуа, Генуа, Венеция, Ломбардия. Натрупването на капитали става от тъкачеството (Фугер, Флоренция). Боята за платове също е била монопол (стипцата). Италия се развива поради важните пътища, които минават през нея – към Изток, търговията с арабите, кръстоносните походи (много важни за развитието на Генуа, Флоренция), връзката и с Византия.


В средата на XVIIIв. във Франция се появява специфично движение, което се стреми да приспособи монархията към реалностите. В това движение се включват Далбер, Русо, Волтер, Дидро, Кандорсе, икономистите – Кене, Трюго, Дюпон). Дюпон издава списание – “Икономист”, самите те се наричат “икономистите”, защото списват в това списание. В науката са известни като физиократите. Отдават главно значение на земята и нейната плодовитост. За тях Адам Смит казва: абсолютната монархия води до фалит на държавата за сметка на забогатяването на някои хора.

Меркантилизъм – “продуктът на земята е най-важен и към него трябва да се съсредоточим. Всички професии, които работят с него не бива да донадат стойност. Всички останали са консуматори. Така че не трябва да се облагат с данъци (първите)”. Обществото се поделя на три съсловия:



  • земевладелци – сновен доход: рентата;

  • пряко заети с обработката на земята – земеделците. Те заедно с земевладелците са производителната класа;

  • непроизводителното съсловие – всички промишленици, занаятчии и прочее консуматори, които консумират продуктите на земята.

Революцията във Франция се прави от третото съсловие.

Основно положение в тяхната система е, че в рамките на естествените закони всеки може да прави каквото си иска. Този принцоп сега действа в пазарната икономика. Т.е. нещата да вървят по естествения си еволюционен ход.

Английската аристокрация се приспособява към новите икономически положения, а френската – не.

Франсоа Кене започва да се занимава с икономика на 62 години, преди това е бил придворен лекар. Неговата огромна заслуга за икономиката е, че предлага икономическите таблици. Кене публикува в “Икономист”. Основна идея в тези таблици е, че всичко в икономиката е взаимносвързано. Икономическите таблици са били забравени за дълго време и чак през 70те години на XXв. Василий Леонтиев ги “изравя” и получава Нобелова награда за това. Самият той е роден в Петербург, Русия. Признат е и в социалистическата икономика.


Адам Смит – роден е в Единбург, син на митничар. Първоначално учи там, а в последствие в университета на Глазгоу, за кратко в Оксфорд. Става преподавател, дори професор в Глазгоу по морална философия. Около 40 годишен става частен учител на син на херцог и тръгва с него на обиколка из Европа. По време на това пътуване се запознава с физиократите. Посещава Италия, Холандия и др. По това време се систематизират познанията му. На магаре пише прословутата си книга (“библията на икономиката”). През 1766г. излиза първото издание. Приживе я издава още два пъти. През 1790г. почива като преди това е назначен за началник на митниците в Единбург. В последствие книгата е издадена в цял свят. На френски се издава и популяризира от Сей.

“Причините за повишението на призводителността са в специализацията (разделението на труда), която става възможна при добре развит пазар.”

“Как ще се разпределят благата?”

“Заплатата, която получава работникка, трябва да е достатъчна за изхранването и доволното му битуване съобразно съвременното ниво на задоволяване. Работната заплата не зависи от богатството на държавата, а от това дали икономиката е в прогрес или регрес. Например Китай по това време е била най-богатата страна, но поради това че икономиката е в застой работната заплата е под жизнения минимум (дори по това време поради лошите икономически условия е съществувала професия “убивач на дете”), а от друга страна САЩ – бедна страна, но икономиката е в огромен прогрес и заплатите са големи”.

“Функциите на сувренната държава са да събира средства за нуждите на трите задължения, които трябва да съблюдава – да пази държавата, да пази всеки член на държавата, да регулира вътрешнодържавните взаимоотношения (законите).”

“Косвените данъци по някога са много по удачни. Пример за това е пътния данък да влиза в цената на бензина.”


Сей – един от най-добрите интерпретатори на Адам Смит. Преподава в Колеж д’Франс. Той подрежда и опростява идеите на Адам Смит. Обосновава решаващата роля на предприемача. Основен принцип на Сей е закона за пазарите (“закон на Сей”): от цената и от продажбата на всеки един продукт идва възвръщаемост на средствата, които се разпределят сред слоевете на населението и този доход е достатъчен за закупуването на този продукт. Т.е. производството на един продукт обуславя купуването му. Това значи, че икономически кризи са невъзможни.

За пръв път за икономически кризи говори Карл Маркс. Наричат го “критикът”.

Първата по-сериозна икономическа криза настъпва след I Световна Война. Следва вече огромната икономическа кроза през 1929-‘33г. , наречена “Голямата Депресия” – има призведен продукт, който няма кой да го купи. До тогава закона на Сей е бил валиден.
Маус – “Принципите на политическата икономия”. Те гласят: населението се увеличава в геометрична прогресия, а производството на храни в аритметична. От това следва, че ще настъпи криза и населението няма да може да се изхрани. Той предлага проблемът да се разреши с по късното встъпване в брак. Той пръв допуска възможността за икономическа криза, но на Маркс се дължи доразвиването на тази идея.
Дейвид Рикардо – холандски евреин, които избягва в Англия. Там е депутат и законодател. Разработва проблема за потреблението и пазара. Един от критиците на адам Смит. След Рикардо икономическата мисъл се разделя на три, в зависимост от икономическите реалности в отделните страни: американска, френска, немска. Във Великобритания се развива устойчива тенденция за морализация на класическата капиталистическа система. Силно реакционните икономически теории на Рикардо (“заплатите да осигуряват само жизмения минимум”) са остро критикувани от Маркс. В Германия Бисмарк въвежда доста социални придобивки.
Кейнс – доста интересен икономист, англичанин. Преподава в Оксфорд. Неговата теория намира реализация в Америка – “държавата трябва да поеме грижи за обществото, да му осигурява работата, т.е. да е отговорна за заетостта на населението”. По време на Великата депресия започва да се прилагат неговите идеи (от Рузвелт) – държавата осигурява много работни места за строежи на пътища и т.н. благодарение на тези мерки САЩ излиза от кризата.
Теория на монетаристите (“кейсианците” ) – Милтън, Фридман (професор от Чикаго) – “всичко трябва да се управлява от парите. Получава Нобеловата награда. За пръв път неговите идеи се прилагат в Англия от М.Тачър. благодарение на тях Англия излезе от кризата. Но обществото отново се връща към социалните идеи на Кейнс. Валутният борд у нас е типичен пример за монетаризъм.
Адам Смит за Оксфорд: повечето професори дори са престанали да си дават вид, че четат лекции. Повечето университети в Европа са били създадени от папата и са имали функцията да възпитават свещеници. С този си статут университетите са били извън гражданското законодателство. Преподавало се е теология и науки, обслужващи го. Когато християнството е прието официален става латинския език. Църковната служба на латински език, която е неразбрана от народа се запазва още дълго време. Свещениците са учили латински в университетите. “Вулгата” – превод на библията на латински. Гръцкият език се е използвал чак до IXв. в службата. Гръцкият превод на библията както и еврейският “Стар завет” са били по-добри от “Вулгатата”, поради което и тези езици са се преподавали в университетите, след латинския и преди Философията.

Древната гръцка Философия се е разделяля на три:



  • физическа (натурфилософия);

  • етика;

  • логика.

Натурфилософията е била исторически първа – опита да се обясни по-понятно природата, отколкото с идеята за боговете.

Етиката се е заела да свързва тези изведени хаотични закономерности (притчите на Соломон) и т.н. от натурфилософията.

Логиката оборва софистите. Науката за общите принципи на правилното и неправилното мислене. В Древна Гърция се е смятало, че студента трябва да познава принципите и на правилното и на неправилното мислене.

В Европа образованието се разделя на пет (философията е била преподавана в помощ на теологията):



  • метафизика (мневматика) е била преподавана с обема на доста по-добре наблюдаваемата физическа форма на телата;

  • онтология – наука, която разглежда качествата и свойствата на другите две науки (метафизиката и физиката);

  • моралната философия – в какво се състои щастието на човека и осъвършенстването на човешкия живот. През призмата на обслужваща теологията наука, тя има за цел да осигури щастието за бъдещия живот.

В Средновековните университети реда на изучаване на дисциплините е било следното:

  • латински език;

  • гръцки език;

  • логика;

  • онтология;

  • метафизика – природата на човешката душа;

  • изопачена система на морална философия, която се смята за непосредствено свързана с метафизиката, но пречупена през теологията (безсмъртието на душата и т.н.);

  • кратко обобщение на физиката.

ТЕРМИНОЛОГИЯ

Еднозначното назоваване има фундаментално значение за всяка наука,. По възможност, разбира се, вложеното съдържание трябва да е еднакво, така че да е разбираемо за хората.



Минералната икономика като интердисциплинарна наука взаимства термини от други науки, като има и свои собсвени, така че термините в икономиката на минералните ресурси могат да се разделят на три или четири групи:

  1. общогеолого-икономически понятия;

  2. термини свързани със запасите от полезни изкопаеми;

  3. термини, свързани с икономическата оценка на находищата;

  4. термини, свързани с промишленото усвояване на находищата.


Общи термини:

  • природни ресурси: естествени наличности, формирани в резултат на природни процеси: метални, неметални полезни изкопаеми, въглищам гори, води, почва. Делят се на няколко подгрупи:

  • възобновими (гори, води);

  • невъзобновими;

  • изтощаеми;

  • неизтощаеми;

  • рециклиращи се;

  • нерециклиращи се;

  • попълващи се (минерални води, метали от съвременни вулкани).

  • Минерално – суровинна база: част от естествените производствени сили на дадена страна, основа за развитието на икономиката. Включва както предмети на труда (находищата), така и средства за труда. За тях е характерно следното:

  • неравномерното (понякога крайно неравномерно) разпределение. Например диаманти в Африка; нефт и газ около Персийския залив. Нерудните полезни изкопаеми са доста по-равномерно разпространени;

  • голямата капиталоемкост – за да се развие производството са необходими огромни парични капитали и то за дълъг период от време;

  • ресурсите са изтощими.

  • Минерално-суровинен потенциал: съвкупността от проучените запаси и предполагаемите потенциални наличности.

  • Полезни изкопаеми: природни минерални натрупвания, които ако при съвременните технологични възможности позволяват тяхното извличане, като същевременно то е икономически изгодно.

  • Минерална суровина: полезно изкопаемо, което е добито и е предназначено за пряка употреба или преработка.

  • Находище на полезно изкопаемо: пак природно минерално натрупване на полезни изкопаеми, което в качествено и количествено отношение може да бъде от интерес индустрията и което при дадено състояние на техниката и технологията може да бъде усвоено и целия този процес да е икономически изгоден.

  • Рудопроявление: минерално натрупване, което при съвременното състояние на техниката и технологията не може да се извлече икономически ефективно.

  • Руда: минерал или минерален агрегат с такива качества, които да осигуряват икономическа съобразност на добива му при съвременното състояние на техниката и технологията.


Понятия и термини, свързани със запасите:

  • Запаси на полезно изкопаемо: проучени и оценени количества полезно изкопаемо (бележат се с P = S.m.d.C.r, където S е площ на плезното изкопаемо, m – мощност, d – относително тегло, С - съдържание на полезни елементи, които могат да се добиват, r – коефициент на загуби и обедняване; S.m = V – обем на полезното изкопаемо). Запасите могат да се делят на:

  • балансови запаси: запаси, чието добиване е икономически целесъобразно (т.е. удовлетворяват кондициите);

  • небалансови запаси: обратното, но тъй като цените често се сменят едно полезно изкопаемо може да премине от едната в другата категория;

  • промишлени запаси: част от балансовите запаси, от които са приспаднати проектните загуби (целици около шахтите и т.н.);

  • извлекаеми запаси: залежи, които поради икономически или други причини е изгодно да се извличат;

  • разкрити запаси: запаси, до които е достигнато с минна изработка;

  • подготвени запаси: запаси, които вече са подготвени за изземване;

  • прогнозно запаси: по някои геоложки съображения могат да се екстрапулират.

  • Осигуреност със запаси: до каква степен нуждите на обществото ще са задоволени със запаси от полезни изкопаеми;

  • Погасяване на проучените запаси: определя динамиката, процеса на тяхното изземване;

  • Попълване на запаси: вследствие на експлоатационно проучване са открити нови запаси;

  • Промишлена усвоеност на проучените запаси: доколко проучените запаси са въведени в експлоатация;


Термини, свързани с икономическата оценка на находищата:

  • кондициите: система от оценъчни показатели за количеството и качеството на полезните изкопаеми плюс геоложки, икономически и технически изисквания на стопанството. Например имаме кондиции за съдържание на полезен компонент, който зависи от типа полезно изкопаемо, може да е в г/т, в проценти, в проценти на m3, за химичен елемент, за окис, за съединение, за агрегат. Кондиция за средно съдържание на полезен компонент изчислена за цялото находище, за отделен блок и т.н;

  • Минимално промишлено съдържание: това е вид средно съдържание за находището или блока за даден химичен елемент или група химични елементи, извлекаемата стойност на които е целесъобразна (ефективна) икономически.

  • Бортово съдържание: най-ниската стойност за съдържание или мощност или тяхното произведение, която е целесъобразно да се извлича при дадени минно-технически и технологични условия. Например ако имаме медна жила или някакво тяло.

  • Извлекаема ценност на полезните изкопаеми: това е произведението от съдържанието, коефициента на извличане, цената.


Термини свързани с промишленото усвояване на находището:

  • Производствена мощност: максималното количество и качество, което може да произведе едно минно предприятие.

  • Интензитет на разработката: темп във времето как се добива полезното изкопаемо.

  • Коефициент на извличане на полезното изкопаемо;

  • Коефициент на изменение на качеството на полезното изкопаемо;

  • Коефициент на проученост;

  • Транспортируемост;

  • Време за възвръщане на инвестициите (payback period, cutoff grade);

Бившата класификация на находищата в България (група A, B, C1, C2, P запаси):



  • категория А – геоложкия или експлоатационния блок (тук тези два термина съвпадат) е оконтурен от всички страни с минни изработки. Смисълът е, че като има минна изработка са изяснени много от кондициите;

  • категория B – когато поне от 2-3 страно блокът е оконтурен с минни изработки, от другите може със сондажи;

  • категория С – когато блокът е оконтурен само със сондажи;

  • категория С1 – оконтурен с определена гъстота на сонадажите, различна за различни полезни изкопаеми. Зависи от изменчивостта на полезните и вредните компоненти и на мощността на полезното изкопаемо. По този показател полезните изкопаеми се поделят на няколко групи:

  1. изключително силно изменчиви (Au, Pt);

  2. силно изменчиви (Cu, Pb, Zn);

  3. средно изменчиви (Pl, Zn, Cu в зависимост от генетичния тип, Fe);

  4. слабо изменчиви (въглищни пластове, солни пластове, Fe).

  • категория С2 – резерв, който при изменение на икономически и технически показатели могат да преминат към категория С1, и обратното;

  • категория Р – прогнозни запасите се изчисляват на базата на геоложки изчисления, на базата на някои изработки.

US Geological Survey препоръчва следната категоризация:





Discovered (открити)


Undiscovered (неоткрити)






Measured (измерени)

Identified (идентифицирани)

Extrapolated (екстрапулирани)

Hypothetical


Speculative





Mineral deposits

(запаси)

Reserves


Submarginal

Reserves



Paramarginal



Ако намалява бортовото съдържание запасите се увеличават с много малко.

Ако се стремим да изземем повече от рудното тяло, графиката на увеличаване на запасите не е пропорционална:

Сб,% Сб,%

1,2 1,2
0,8 0,8
0,4 0,5

4 5 6 Q,ln 0,7 1,4 Сср,%






















Данни от службата на Конгреса на САЩ при какви стойности на барел нефт какви запаси притежава страната:



Цена за барел нефт

Запаси в 109 барела

11,69$

21,2

13,75$

29,6

22,00$

41,6

30,00$

51,1

Световни цени за барел нефт:

  1. 33$

  2. 29,6$

  3. 29$

  4. 28$

  5. 14,4$

  6. 18$

  7. 15$

  8. 18$

  9. 24$

  10. 20$

Цената на газта много по-малко варира на световния пазар, защото поддържащите инсталации са огромни и се сключват дългосрочни договори с фиксирана цена.


Цени на метали:

За желязо:



  1. 70$/т

  1. 20$/т

за манган:

  1. 5$ за единица (10кг манган)

  1. 1$ за единица

за алуминий:

  1. 1600$/т

  1. 700$/т

  2. 2200$/т

за мед:

  1. 1600$/т

’80–’90 900$/т

за олово:



  1. 1500$/т

  1. <450$/т (траен спад)

за цинк:

  1. >1000$/т

  1. 1200$/т

за злато:

  1. 50$/тройунция

  1. >600$/тройунция

  1. 320$/тройунция

2000 250$/тройунция
Световна продукция на метали в тонове руда:

Манган:


  1. 8млн.

  1. 23млн

алуминий:

  1. 2млн.

  1. 16,5млн.

Олово:

  1. 1млн.

  1. 3,5млн.

  1. 3млн.

Цинк:

  1. 2млн.

  1. 7мнл.

Мед:

  1. 2,5

  1. >10млн (само Чили 3млн.)

злато:


  1. 800т

  1. 1800т

  1. 1200т

През 1977г цената на златото и среброто се изравни за кратко време.

Неметални полезни изкопаеми.

Общата стойност на нефта като съвкупен продукт и на въглищата са почти равни и са равни на цената на всички метали взети заедно.


Средни годишни цени на неметални полезни изкопаеми в $/т

Полезно изкопаемо

1965г.

1975г.

1983г.

Азбест

313

273

276

Барит

81

76

78

Диатомит

160

151

204

Фелсшпати

29

33

35

Флуорит

144

148

181

Графит

336

495

606

Гипс

12

9

9

Каолин

75

77

90

Слюда

153

122

130

Перлит

25

24

33

Фосфорити

21

43

24

Калиева суровина

132

171

146

Пясък и гравий

3,16

2,94

3,25

Трошен камък

4,57

4,23

4,27

Камък на блокове

122

133

139

Сяра

64

53

91

Талк

69

33

94

Вермикулит

52

72

96

Бристоу: на даден етап от развитието на индустриалните общества неметалните суровини стават доминиращи и по-важни от металните, както по обеми, така и по стойности. За Великобритания това е станало в края на XIX в., за САЩ – началото на XXв., Испания – 70те години, Австалия е в този преход. Човек отново се връща към каменната ера.”

Групите от причини за това са три:


  • гоеложка;

  • икономическа;

  • технологично.

Геоложките причини са:

  1. металните са много по-неравномерно разпределени от неметалните полезни изкопаеми;

  2. огромните им запаси;

  3. тяхната достъпност – най-често те се добиват от кариери.

Технологичните причини са:

  1. изискват много по-малка обработка;

  2. необходима е много по-малка енергия, както пти добива, така и при преработката им (това има и екологично значение – повечето електроцентрали са ТЕЦ, които замърсяват околната среда със сяра, пепел, радиоактивни елементи);

  3. техногенно замърсяват по-малко околната среда, отколкото металите;

  4. притежават доста атрактивни свойства за индустрията, строителството и т.н.

Икономическите причини са:

  1. изискват значително по-малки капиталовложения;

  2. сами по себе си неметалните полезни изкопаеми са по-евтини (с изключение на скъпоценните камъни);

  3. могат да са значително по-ефективни за обществото.

При разработката трябва да се изучават физичните им свойства.




Общ обем на световната продукция за 1983г.

Стойност

Вид твурдо полезно изкопаемо

В млн. т

В проценти

В млрд $

В проценти

Неметални полезни изкопаеми

12 000

72

130

43


Твърди горива

4 000

24

122

38

Метали и руди

540

4

39

13

Благородни камъни

0,014

<1

30

9


Производство на полезни изкопаеми за 1987г, в млн.т:

Баластри, пясък 10 250

Въглища 4 656

Нефт 2 838

Цимент 1 000

Желязна руда 500

Глини 400

Кварц 200

Сол 180

Фосфати 150



Гипс 80

Сяра 50


Калиева суровина 30

Натриева суровина 30

Манганова руда 22

Каолин 21

Алуминий 16

Магнезиева суровина 12

Хром 10

Мед 10


И т.н.
Средно нарастване на продукцията в проценти:

Вид продукт

1966 – ‘73

1973 – ‘80

Суров петрол

70 %

7 %

Неметални полезни изкопаеми

29 %

16 %

Метали

54 %

7 %

Заключение: консумацията на природни ресурси общо взето се увеличава трайно. Причина за това е увеличаването на населението и повишаването на жизнения стандарт.



БОРСИ

Продуктите се произвеждат и трябва да се търгуват. Това става в специализирани центрове – борсите. На много борси сега се търгуват полезни изкопаеми. Особено за металите и металните полезни изкопаеми, които са много неравномерно разпределени на земята и затова трябва много да се търгуват между различни страни. Има една специализирана борса в света за метали (на нея се търгуват само седем метала – “основните метали” – мед, олово, цинк, калай, никел, два вида алуминий: първичен и вторичен, а от май 2000г. и сребро). Това е Лондон Метал Ексчейндж (Лондонската Метална Борса). Борсите обикновено са съсредоточени близа до консуматорите – големите промишлени градове (най-известните борси са тези в Ню Йорк, Лондон, Токио, Чикаго, Хонг Конг, Сингапур). Борсите са възникнали естествено. Хора с общи интереси са се събирали. Първите прототипи на борсите са пазарите, само че за разлика от тях се търгува на много по-едро. Т.е. борсите са центрове на пресичане на интересите на различни групи хора (търговци, производители и потребители). Там тези интереси се уравновесяват и по този начин се постига оптимална цена. При международната търговия се използват щатския долар, британската лира, японската йена и др. На борсите са изработени правила за общуването между тези групи хора. Първата борса се счита, че е създадена в Брюж (1383г.). все още съществува като сграда. Нефтът също се търгува на много борси – Лондон, Ню Йорк, Токио и др.



Лондон Метал Ексчейндж

Лондон Метал Ексчейндж е образувана през 1877г. На Лондон Метал Ексчейндж най-дребната единица, с която се търгува е лот = 22,5т. Исторически първо започват да се търгуват мед и калай. Лондон Метал Ексчейндж има три основни функции:


  1. осигурява пазар, в който участват търговци, производители и потрбители на основните метали, за да ги предпази от рисковете. На борсата техните интереси се пресичат;

  2. осигурява препоръчителни цени (справочни) за световното ценообразуване при световната търговия с основни метали;

  3. в подходящо разположени складове по света се натрупват количества от различни метали, които дават възможност на участниците в този пазар да правят или да получават доставки от съответните метали с доказано качество.

Качеството е много важно (включва чистота на метала – за медта тя е 99,95%, формата под която се доставя). Това е важно за по-лесния контрол и намаляване на риска от измами. Има стандарти за всички метали. Има два български стандарта, които отговарят на тези на Лондон Метал Ексчейндж (за олово и мед).

От тези складове (над 400) първият, извън Англия, е в Ротердам (1962г). в тези складове металът принадлежи на продавачът. Борсата играе важна роля - по време на криза тя дава минималните средства за съществуването на мините авансово (т.е. борсата започва да притежава запаси). По този начин тя намалява свръхпредлагането, както и осигурява съществуването на мините. Без тази намеса на борсата цените биха паднали много повече и много мини биха прекъснали съществуването си.

На Лондон Метал Ексчейндж всеки ден се срещат брокерски фирми, които открито се наддават и така се формират цените. Търговията се извършва по два начина:


  • сесийно – всеки ден брокери се срещат в един открит кръг;

  • по съответните служби.

Борсата работи по 24 часа на денонощие.

Обемите на търговия са средно 10млрд.$/денонощие. Около 100 са фирмите участнички на тази борса. В търговията на ринга (кръга) участват 17, по офисите участват 27-28 фирми, останалите фирми участват чрез други. В доста от фирмите участие имат различни минни предприятия. Над 90% от световната търговия с метали минава през Лондон Метал Ексчейндж. Освен това 97% от търговията идва отвън. Лондон Метал Ексчейндж е добре установена организация, която отразява измененията в предлагането и търсенето на основни метали. Позволява действията на много браншове заедно, както и предпазването от големи изменения в цените. Лондонската Сметна Палата контролира дейността на Лондон Метал Ексчейндж.

Кръговата търговия идва от историята – чертал се е кръг с тебешир и който иска да търгува влиза вътре. Сега влизат 17 човека, представители на фирмите и зад тях стои щабът им. На таблото се изписва кой метал се търгува в момента и хората в кръга буквално се пазарят. В края на сесията се определя една средна цена за всеки метал.

АНАЛИЗ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ РИСК




Анализ на паричните потоци


Анализ на паричните потоци с намаление.

Оценката на риска и неопределеността на инвестициите следва да се прилага за продукта, формиран от смесването на интересите на три страни:



  • предприятията;

  • банките;

  • правителството.

Характерът и типът на рисковете за компаниите и банките са различни, но в крайна сметка определящи са тези, поемани от банките. Видовете риск от гледна точка на банковите среди се разделят основно в следните направления:

  1. рискове, свързани с неправилно изчисление на запасите;

  2. рискове, породени от промени в цените на крайния продукт;

  3. рискове от промени в законодателството.

Последните два риска са предмет на изследване с метода на анализа на паричните потоци и неговата модификация основана на използването на намалението (discount cash-flow analis). Двата основни показателя на този анализ са сегашната чиста стойност (NPV) и вътрешната степен на възвръщаемост (IRR). Те са определящи при вземане на решения за влагане на инвестиции в конкретни находища. Самият анализ на риска основно са провежда по две методики: тези на чивствителния анализ и по метода Монте Карло. Анализът на паричните потоци е мощен и надежден инструмент на риска, както на техническия, така също и на пазарния, ценовия, на добива и преработката. На сегашния етап общуването между банковите среди и предприятията, свързани с добива на полезни изкопаеми, се основава на съществуването на големи различия, неразбирания и празноти. Това е обусловено от различните подходи при оценката на рисковете от предприятията и банките. Като правило представители на банковите среди са слабо запознати с особеностите на обектите, в които инвестират, а от своя странапроучвателните и добивните предприятия не полагат нужните усилия да намерят по-разбираем език, на който да изложат основните си доводи пред банкерите.главните обекти при добива на полезни изкопаеми са банките, предприятията и правителството. Техните различни, често противоречиви интереси, в крайна сметка определят реализацията на една или друга инвестиция. В този смисъл изключителен интерес представлява позицията на банковите среди, която основно определя инвестиционните решения.

Позицията на предприятията (enterprise) – интересите на компаниите, представени от техните директори или управители се свеждат до следното:



  1. защита на капитала на акционерите;

  2. максимална печалба.

От това следва ориентирането на директорския или управителния съвет към такива обекти, където величините на NPV и IRR ще бъдат най-големи.

Позицията на банките – противно на предприятията, банките извличат печалбите си от разликата между получените от тях лихви срещу кредити и сумите, които трябва да изплатят на акционерите си под формата на дивиденти. Банките рядко имат равенство между лихвите и дивидентите, следователно рядко инвестират в предприятия с възможни големи неочаквани печалби, но при които съществуват рискове за провал на проекта и призтичащи от това загуби на капитала. Т.е. банкерите имат консервативна гледна точка по отношение на проектите за добив на полезни изкопаеми. Те са склонни на ниски печалби, но за продължително време и голяма сигурност.

Отношение на правителството - за него данъците и таксите са едно от основните източници за доход, при добива на полезни изкопаеми. Това означава приходи от успешни инвестиции и следователно е заинтересувано от реализацията на дългосрочни и стабилни проекти, които водят до увеличаване на заетостта на работната ръка.

Позицията на банкерите по определяне на риска: анализът на проектите за добив на полезни изкопаеми се свежда основно до три задачи:



  1. технически обзор на проекта;

  2. икономическа оценка;

  3. определяне на риска.

Техническия обзор включва определяне на запасите от полезни изкопаеми и свързаните с тях геоложки, технологични и минно-технически усложия. На основата на това се определя:

  • начина на изземване;

  • каква ще бъде металургията и преработката;

  • какви ще бъдат капиталните вложения на основата на изготвения проект;

  • какви ще бъдат оперативните разходи;

  • прави се обзор на околната среда;

  • пеоучване на пазара и основно цените на полезните изкопаеми.

Всички тези направления са изключително важни, но все пак най-прецизна трябва да е оценката на полезното изкопаемо. Грешките в оценките на запасите, особено от оптимистична гледна точка, са фатални.

Гоч: “рискът в добрия смисъл е мярка за степента на изменчивост на възможните приходи и разходи. Инвестициите с малък риск имат малка изменчивост на възможните приходи, за разлика от онези с голям риск. Бъдещите приходи и разходи, свързани с инвестиция за разработка на дадено находище не са определени сигурно, защото е невъзможно факторите, които ги определят да бъдат известни надеждно в момента на инвестирането, т.е. колкото дадена инвестиция има за цел по-големи печалби, толкова риска е по-голям.”


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница