Глава 6. Контекстът на Библията

Глава 6. Контекстът на Библията

При всяко едно съобщение някои от нещата са посочени, но за други само се предполага. Например, аз пиша на английски, като предполагам, че както аз така и моите читатели знаят английски. Ако Павел пише до коринтяните на гръцки, той допуска, че те знаят гръцки. Аз допускам, че моите читатели знаят какво е Библия и ще се чувствам в безопасност ако те знаят какво е кола, радио и какво е получи (въпреки че читателите на Павел не са знаели тези неща, освен какво е представлявал Стария Завет). Следователно Павел прави описание на различни традиции, които са били практикувани от неговите читатели, без да ги обяснява, защото коринтяните вече са знаели какво е искал да каже той (например, „кръщение за мъртвите“, 1 Коринтяни 15:29). Но за да можем ние да разберем какво е искал да каже Павел, то ние трябва или да знаем гръцки или да имаме превод и трябва или да познаваме културата, която библейските писатели са имали заедно с техните читатели или да имаме достъп до ресурси, които да ни помогнат да си обясним тази култура. Онова, което авторът приема като част от неговото значение е и част от значението на това, което иска да каже.

По-горе отбелязахме колко е важно да се разбира контекста на цялата книга, защото повечето книги от Библията наблягат на конкретни теми, които засягат различни проблеми. Ние не трябва да прескачаме от една книга от Библията на друга книга от Библията (освен в случаите, когато дадена книга конкретно дава препратки до някоя друга по-ранна книга, която е била широко използвана), поне до тогава докато първо не разберем всеки един пасаж в неговия контекст. Една от причините, поради които конкретни книги наблягат на конкретни теми е че те описват конкретни ситуации. Въпреки че понякога хората са пренебрегвали такива стихове, много от стиховете посочват конкретните читатели, за които са написани тези книги – например, християните в Рим (Римляни 1:7) или в Коринт (1 Коринтяни 1:2). Има правилни начини за това да приложим тези книги към съвременния живот, но първо трябва да приемем сериозно това, което тези книги заявяват, че са: произведения, адресиращи конкретни читатели, в конкретно време и на конкретно място. С други думи, преди да определим как да приложим значението им към настоящия момент, то първо трябва да разберем тяхното древно значение. Ако пренебрегнем тази важна стъпка за тълкуване на Библията, то това е все едно да пренебрегнем това, което Библията казва за себе си.

Когато Павел е писал посланията, самият жанр, който той употребява ни напомня, че писмата са писани за конкретни ситуации, каквато е и целта на едно писмо. Затова например, в 1 Коринтяни, Павел повдига въпросите за храната предлагана на идоли, покривалото на главата и други теми, които някои християни мятат за приложими само в някои култури. Посланието също говори за разделението между последователите на Павел и последователите на Аполос, което не става точно в този вид в наши дни. Ние имаме разделения в църквата, но малко хора могат да заявят, че са последователи на Аполос. Ако ние четем посланията като писма, то ние трябва да не забравяме да уточним конкретната ситуация, за която те пишат.

Ние също трябва да обърнем внимание на това какво е практическото приложение на разказите за слушателите, за които те се отнасят. Например, Ако Мойсей е написал Битие за онези, които току що са били освободени от робство от Египет, то те биха се оприличили на Йосиф, който също е бил роб в Египет преди да се издигне. Повтарящото се ударение на обещанието за святата земя в Битие също би представлявало голямо насърчение за израелтяните, които са готови да отидат и да я завладеят. Имайки в предвид тази приложимост на Библията за първоначалните читатели ни кара да не я смятаме за по-малко приложима и за нас. Тя по-скоро ни учи как да откриваме нейната приложимост по подходящ начин. Всяко едно нещо в Библията е за всяко време, но не всичко е за всички обстоятелства.
Някои примери в Библията за учения, специфични за определена култура
Всички ние осъзнаваме, че някои заповеди в Библията са били ограничени до периода, който те посочват. Мойсей казва да се построи „ограда“ около покрива, за да не привлечеш виновност за кръв ако падне някой от покрива (Второзаконие 22:8), но въпреки това много от нас днес не строят огради около покривите си. Ние в неподчинение ли сме спрямо този пасаж? Но по времето на Мойсей хората са имали равни покриви (като домовете близо до Кано ) и по времето на Мойсей, хората са прекарвали времето си на покрива заедно със съседите си. Затова ако детето на съсед падне от покрива, то е можело да се нарани. Затова Мойсей заповядва да се изгради парапет около покрива, за да предпазим нашия съсед. Днес, тъй като ние не водим съседите си на покрива, смисълът за нас е не парапета. Принципът е да се грижим за безопасността на съседа си (например, когато някой се вози в колата до нас да го накараме да си сложи колана). Но ние не бихме открили смисъла на този принцип, ако не познавахме контекста.

Някои хора днес търсят как да измислят някоя доктрина от посланията на Павел, затова нека да вземем за пример някои новозаветни послания. Павел казва на Тимотей да отиде в Троада и да му донесе мантията (2 Тимотей 4:13), но никой от нас не се опитва да се подчини на тази команда и да отиде до разкопките в Троада и да търси мантията на Павел. (Въпреки че Павел вика и Тит да дойде при него в Тит 3:12, ние не приемаме за заповед това да посетим Павел в Рим.) Дори и ако Тимотей не беше взел мантията и дори тя да съществуваше и днес и дори и да сме сигурни, че тя е принадлежала на Павел , то само един човек е можел да я донесе. Никой от нас не би могъл да я занесе на Павел. Този пасаж от Писанието се отнася за единствения човек, който е можел да я донесе, а именно Тимотей. Също така, трябва ли и ние да се пазим от медникаря Александър (2 Тимотей 4:14-15)? Имайки в предвид смъртността на хората над 150 години, то със сигурност можем да заключим, че той е мъртъв от доста време. (Що се отнася до споменаването на някои други конкретни ситуации, вижте например 2 Тимотей 1:2-6; 3:14-15; 4:20; Тит 1:4-5.), то ние можем да се научим на принципи от връзката на Павел с Тимотей и неговите предупреждения относно противопоставянето, но ние не можем да превърнем тези твърдения в заповеди, отнасящи се за настоящето.

Ние разбираме, че това са абсурдни примери. „Това са били заповеди, отправени единствено към Тимотей.“, протестираме ние. Нашето негодувание е правилно, но колко други заповеди в 1 и 2 Тимотей се отнасят само за Тимотей и за културата, характерна за ефесяните от първи век? . Ние не можем да разрешим този въпрос само като гадаем отговора, който предпочитаме, нито пък можем да пренебрегнем въпроса и да се надяваме, че сме последователни. Най-вероятно Павел е знаел, че Святият Дух го напътства докато той пише (1 Коринтяни 7:40; 14:37), но е съмнително дали той е очаквал християните, живеещи два века по-късно да могат да прилагат това писмо за себе си или пък е съмнително дали е знаел, че човешката история ще продължи още две хилядолетия (вижте 1 Коринтяни 7:29; „ние“ в 1 Солунци 4:17). Ако те са се опитвали да приложат това послание за Тимотей, то той ще е очаквал те да вземат под внимание какво точно твърди за себе си това писмо: Писмо до Тимотей (1 Тимотей 1:2; 2 Тимотей 1:2).

Много християни днес поставят под съмнение вярата на други, които не тълкуват буквално всеки един текст, който ние тълкуваме буквално. И въпреки това много от нас отказват да приемат някои текстове буквално или поне ние отказваме да приложим някои текстове директно за нас, без да вземаме под внимание, че нашата ситуация е различна. Павел казва на Тимотей да избягва водата и да пие по малко вино за стомаха си (1 Тимотей 5:23). Разбира се Павел не казва на Тимотей да се напие. По времето на Павел, към всяка част вино се е прибавяло две части вода и виното не е било дестилирано, затова съдържанието на алкохол не е било високо. В същото време, преди да се замрази и да се запечата херметически, всеки сок от грозде, който е бил от няколко месеца след последната реколта е съдържал някакво количество алкохол. Днес ще кажем ли на всеки един човек, който има болки в стомаха, да избягва вода и да изпие една разредена бира? Или това е било единственото най-добро лекарство по времето на Павел, за разлика от сега?

Всъщност, всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука (2 Тимотей 3:16). Това не означава обаче, че то не се произнася по специфичен за културата и за езика начин. По-скоро ние трябва да имаме в предвид ситуацията, когато тълкуваме Библията, и да я четем с цел изучаването на случая, който се отнасят до определена ситуация и да открием принципите, които можем да приложим в други ситуации. В противен случай човек може да завърши като някои библейски мисионери, които смесили собствената си култура с библейското послание и след това казали на африканските християни, че трябва да спазват както библейските принципи така и тези на западната култура, за да бъдат добри християни (което прилича на онова, което противниците на Павел направиха в Галатия –Гал. 2:3-5; 6:12-13).

Вдъхновението не променя жанра на дадена творба или на литературно произведение. Псалмите са си псалми, повествованията са повествования, а посланията са послания. (Ще се занимаваме с жанра в следващата глава.) Пасторските послания, като проповеди, отнасящи се до местни църкви, могат да съдържат универсални и характерни за културата увещания едно до друго. Това е истина за вдъхновените, библейски писма, както е истина и за всяко друго писмо.

Например, аз понякога пиша увещаващи писма, отнасящи се до конкретна ситуация, която аз посочвам. Въпреки това, в същите тези писма, аз може да включа някои увещания, които се отнасят само за конкретната ситуация.Освен ако не започна умишлено да пиша, очаквайки другите, бъдещи читатели, които са извън ситуацията, да се присъединят, то аз може никога да не мога да разпозная моите универсални наставления и тези отнасящи се до конкретната ситуация. Понеже аз искам моите увещания да са уместни за непосредствените ми читатели, то аз не пиша тези два вида наставления по различен начин или не ги изказвам чрез различни литературни форми. Един бъдещ читател може да разграничи двете като възстанови в ума си ситуацията и като сравни другите ми писмени работи, които се отнасят до конкретни ситуации. И така мърморенето е винаги неправилно (1 Коринтяни 10:10; Филипяни 2:14); да се яде идоложертвено е грешно (1 Коринтяни 8-10); авторитета на жената като на служител на словото понякога е било ограничено, но понякога е било и препоръчано (вижте Римляни 16:1-12; Филипяни 4:3).

Павел ни дава много преки заповеди, които ние не спазваме днес и понякога неща, които не можем да спазим днес. Колко християни заделят пари в първия ден от седмицата за християните в Ерусалим (1 Коринтяни 16:1-3)? Павел заповядва на читателите си да приемат Епафродита (Филипяни 2:29), но понеже последният е мъртъв, то ние не можем да изпълним тази команда буквално. Павел наставлява читателите си да се молят за неговото служение и това на неговите спътници (2 Солунци 3:1-2), но днес е твърде късно да се молим за тяхното служение. Вместо това ние се научаваме на основни принципи за това как да приемаме с гостоприемство и да се молим за Божиите служители.

Трябва ли едно междукултурно приложение да бъде безсмислено, за да го ограничим? Или тези безсмислени примери ни посочват начина, по който трябва да четем посланията на Павел? Да твърдим, че само явните пасажи, ограничаващи се до определена култура са всъщност такива, е просто да се измъкнем от въпроса за метода на тълкуване. Ако тези примери ни напомнят за жанра, с който пише Павел то те ни напомнят и за това, че Павел е можел свободно да смесва твърдения на други култури с такива, които са адресирани само за специфични ситуации. Не трябва да ни изненадва, че Павел посочва на тези читатели къде се намират те. Той конкретно посочва, че това е неговата мисионерска стратегия (1 Коринтяни 9:19-23; 10:31-33), а повечето от нас днес по подобен начин се опитваме да звучим уместно пред онези, пред които говорим.

Когато Павел наставлява мъжете да се молят подобаващо (1 Тимотей 2:8), да приемем ли, че жените не се молят подобаващо? Или трябва да приемем, че както Павел се обръща към жените в тази църква в зависимост от конкретната ситуация (2:9- 15), то той също е имал в предвид и конкретен проблем, когато се обръща към мъжете и говори за тяхното поведение (2:8)? Като се има в предвид други пасажи, които заповядват (Римляни 16:1-12; виж Съдии 4:4; Деяния 2:17-18; 21:9; Филипяни 4:2-3) или разрешават (1 Коринтяни 11:4-5) различни служения на жени, то тогава възможно ли е ограниченията, които текстът в 1 Тимотей 2:11-12 прави да се отнасят за конкретна ситуация? Отговорите на някои от тези въпроси са много дискутирани, но нашето желание да сме последователни в начина, по който тълкуваме Библията може да ни накара да зададем такива въпроси.

Длъжността „епископ“ (1 Тимотей 3:1), подобно на повечето други длъжности, изпълнявани в местната църква в новозаветно време, е възникнала в конкретен културен контекст. Тя е била на практика необходима на църквата, която е копирала модели на водачество от синагогата, която вече е съществувала в римския свят. Възможно ли е недоразуменията на съвременните деноминации относно формите на църковно водачество да стигат до толкова далеч, а в същото време това да не е било нещо съществено за смисъла на този текст. Някои смятат, че изискването за това да управляваш църква е да можеш да управляваш дома си е междукултурна черта (3:4-5). Но този модел заимства от древните средиземноморски обичаи за едно достойно водачество, в една култура, където авторитета на бащата се е налагал чрез сурова дисциплина (на теория дори се е стигало до екзекуция) — една култура, която се различава много от нашата. В зависимост от това, някои смятат, че тези модели на църковен ред са междукултурни и за това трябва да се обърнем към други примери, които ясно говорят за спецификата на тогавашната култура.

Може би, някои пасажи, които дават инструкции не само към Тимотей, но и към цялата църква са по-съществени. Колко от вас смятат, че вдовиците, които са под 60 години говорят лоши неща (вероятно най-добре ще се преведе „лъжеучение“; 1 Тимотей 5:11-13) или клюките, които се разпространяват предимно сред старите жени (4:7) са характерни за всички култури? Тук например, вдовиците не трябва да се поддържат финансово, освен, ако не са под 60 години и са били женени само веднъж (5:9), отгледали са деца и са мили нозете на непознати (5:10), а също така нямат голямо семейство, което да се грижи за тях (5:8). Обикновено американците разчитат на правителствени програми, които да се грижат за вдовиците; Африканците, които са много по-близки до библейската култура, обикновено си помагат чрез семейството. Но в повечето култури, толкова малко вдовици са мили краката на непознати, че нашата църква може да претендира, че се подчинява на ученията на Павел, без да ги подкрепя.

Павел заповядва на младите вдовици да се оженят повторно и да не претендират да заемат положението на по-старите вдовици, които са поддържани от църквата (5:11, 14). Но как те могат да се подчинят на това правило, ако не намерят съпруг не е съвсем ясно. По времето на Павел е имало недостиг на жени (най-вероятно заради езическата практика да се изоставят децата от женски пол) и затова повечето жени са търсели и са намирали мъже много бързо. В много американско-негърски църкви неженените жени са повече от женените и то в съотношение повече от 2:1. В някои провинциални части на Индия и Китай броят на мъжете далеч надвишава броя на жените.

Ясно е, че някои от заповедите на Павел се отнасят до това да се избягва отстъпничеството (1 Тимотей 5:15) и — един проблем, свързан с възгледите на по-широката културна среда – публичното порицаване (1 Тимотей 3:2, 6-7, 10; 6:1; Тит 1:6-7; 2:5, 8, 10). Това включва неговите наставления относно подчинението на робите (1 Тимотей 6:1-2; вижте Тит 2:9-10), които повечето християни днес приемат, че се отнасят за конкретна културна ситуация. Ако принципите са по-обвързващи от наставленията, отнасящи се до конкретната ситуация, която ги представя нагледно, то тогава може и да разсъждаваме за това колко много се различава днешната ситуация от тази в първи век и какви практики подкрепят или пречат на свидетелството на църквата.

Това не означава, че тези практики няма на какво да ни научат. Павел конкретно пише на Тимотей, Тит или до конкретни църкви, но ние можем да се научим от неговата боговдъхновена мъдрост за това каква е била тяхната ситуация и за това как тази ситуация може да се пренесе по различен начин в нашата различна ситуация. Човешката и Божията природи не са се променили, но ние можем да приемем промените в културите, но след като знаем нещо повече за първоначалните култури на Библията. Например, Павел конкретно оставя Тимотей в Ефес, за да предупреди срещу онези, които учат на лъжедоктрини (1 Тимотей 1:3), и наставлява Тимотей да го направи според пророчествата, които му се дават (1:18; 4:14; вижте 2 Тимотей 1:6); Той също така посочва някои лъжеучители (1:20), които сега са мъртви. Въпреки че Павел не ни е оставил в Ефес, нито пък ние имаме пророчествата на Тимотей, тук има много принципи, отнасящи се до всички култури, като това да се борим срещу опасните доктрини , или да обръщаме внимание на мъдрите думи или на правилно изпитаното пророчество. Но отново, като виждаме, че конктретните наставления могат да имат и по-обширно приложение, то това не ни позволява просто така да приемаме, че това има приложение за всички култури преди да се изучили внимателно ситуацията.

Когато Павел казва на Тимотей да пие по малко вино заради стомаха си (1 Тимотей 5:23), ние научаваме, че понякога е нужно да се вземат лекарства. Бог често ликува мигновено, в отговор на нашата молитва, но в много други случаи, той ни е дал естествени средства, чрез които да подобрим здравето си. (Под „естествени“ ние имаме в предвид това, което той е създал в природата, а не окултни практики, които включват зли духове.) И въпреки, че ние осъзнаваме, че това е единственият начин, по който можем да приложим някои стихове, то това трябва да ни кара да сме последователност: може би това е начина, по който трябва да се чете цялото Послание, за да може да е полезно за поучение (2 Тимотей 3:16).

По този начин Павел често четеше Стария Завет: Събитията от онова време са били записани като примери положителни така и отрицателни за нас (1 Коринтяни 10:6, 11). По същият начин, ние трябва да четем историите в Библията като изучаване на ситуацията – като пример за това как Бог е действал с хората в определени видове ситуации. След като открием аналогични ситуации днес, то ние можем да извлечем предупреждение или насърчение от тях. Но трябва да сме сигурни, че ситуациите са наистина аналогични. Например, Бог унищожава неподчиняващите се хора в пустинята (1 Коринтяни 10:6-10); но това не означава, че онези, които се подчиняват трябва да се страхуват от унищожение. Ние не отнасяме направо за себе си всеки един пасаж, който прочетем без да вземем под внимание разликите в ситуациите.

Същото се отнася и за посланията на Павел. Павел се обръща към конкретни ситуации в конкретни времена. Ние не можем да приложим неговите думи направо във всички култури, просто така като пренебрегнем разликите. Когато Павел казва да се „поздравяваме със свята целувка“ (Римляни 16:16; 1 Коринтяни 16:20; 2 Коринтяни 13:12; 1 Солунци 5:26), той използва стандартната форма за интимна целувка в неговата култура. (Семейните целувки са били често леки целувки по устата.) Днес християните все още трябва да се целуват с любов, но в повечето от нашите култури много малко от нас го правят като използват целувка, особено онзи вид целувки, които са били използвани по онова време. Въпреки че християнските тълкуватели днес се различават относно това, къде да направят разликата, то никой не се опитва да изпълни буквално всяка една заповед от Библията, без да се е опитал да разбере разликата в ситуациите. Никой не се опитва да вземе наметалото на Павел от Троада и да му го върне.

От къде получаваме тази информация? Част от информацията е в самата Библия. Например, ние можем да научим много неща за времето, когато Исая е пророкувал като прочетем историята на царете, по времето, когато той пророкува (споменати в Исая 1:1) в 4 Царе; по същия начин и ситуацията, която Еремия споменава накратко един век по-късно. Деяния на апостолите 17:1-9 ни казва за създаването на църквата в Солун, което на свой ред ни дава информация за 1 и 2 Солунци. Ние също можем да пресъздадем част от ситуацията, за която се говори въз основа на това, на което самите текстове наблягат. Например, изглежда, че Павел споменава за разделението между юдеи и езичници в Рим, за конфликти между богатите и не толкова богатите християни в Коринт и т.н. Забелязвайки тези модели в тези писма, може да ни помогне да пресъздадем с какви неща писателите е трябвало да се преборят, хвърляйки светлина върху много подробности от писмата.

Но не цялата информация е на разположение в самата Библия. Когато Павел пише до Коринтяните, той не дава превод на писмото си на езиците хауза, ибо, английски или арабски. По-късно преводачите го правят за нас, но Павел пише писмото си на гръцки, защото това е бил езикът, на който са говорели повечето от коринтнските християни. По същия начин, той не спира, за да обясни обичаи или за ситуации, които и той и коринтяните са знаели. Те се подразбират от читателите със същото значение, което Павел ги разбира, но съвременните читатели трябва да направят известно проучване, за да открият какво е имал в предвид той. Павел разбира се може и да приветства по-късните читатели да се учат от неговите писма, но той не е можел да напише писмо, което да засяга едновременно всички езици и култури. Той би очаквал от нас да научим неговия език и култура или да използваме инструменти, които да ни помогнат.

Придобиването на повече познания за културата изисква повече работа, защото не всеки един човек притежава източници за историята на Библията извън това, което самата Библия казва. Относно някои теми (като святата целувка, юдейските погребални ритуали или съдовете за вода в Кана) ние разбираме, че Библейската култура често се различава от нашата. Но много често дори и да приемаме наготово, че нашата собствена културна среда (тоест това, че всички християни имат една и съща култура) е достатъчна, за да можем ние да разберем Библията, то много често ние грешим. Много от нас пропускат шокът, който първите слушатели на притчата за блудния син са преживели: нито един почтен баща не би разделил наследството си, когато синовете му поискат това, след това бяга, за да поздрави сина си и го приветства с добре дошъл у дома без да му наложи някакво наказание. Исус сравнява Бог с един отстъпчив, твърде снизходителен баща, който ни показва колко милостив е той независимо от нашия бунт спрямо него.

Много често ние пропускаме смисъла на даден пасаж, защото не сме запознати с културата и времето, когато той е бил писан. Някои култури, като тези от Средния Изток и Средиземноморието или някои традиционни африкански племена са по-близки до културата в Стария Завет отколкото повечето западни култури. (Културата на бедоините е може би най-близка до културата на Аврам. Смесицата от селските фермери и еврейските мъдреци ни дава най-добрата предистория за евангелието от Марк. Посланията на Павел разкриват един по-обширен, космополитен, градски свят на гръко-римската култура.) Но никой от нас не би си помислил, че може да тълкува правилно Библията, без да се консултира с древната култура. Африканските култури са по-близки до културата на Библията отколкото западните, но това може да ни накара да пропуснем факта, че понякога африканските и библейските култури се различават (например в Коринт, съпругът или съпругата са можели да се разведат с другия независимо от протеста на другата страна --1 Коринтяни 7:15).

Различни източници ни дават информация за древната средиземноморска култура. Някой, който иска да изучава евангелията обстойно трябва да прочете апокрифните книги към Стария Завет (които се съдържат в католическата Библия, но не и в протестантската), особено Мъдрост Соломонова и Сирахова; някои от свитъците от Мъртво море (особено Наръчникът за дисциплина и летописът за войната) и така наречения псевдоепиграф (eособено 1 Енох; Послание на Аристей; 4 Езра и 2 Барух); части от Йосиф (особено неговият „Живот”, Срещу Апион, и части от Войната); и вероятно трактата Авот и Мишна. Понеже не всички студенти имат достъп до тези източници, то човек може да използва Библейска енциклопедия (като Новата Интернационална Библейска Енциклопедия), за да получи отговор на конкретни въпроси, които има. Но понякога човек не знае какви въпроси да зададе без да познава част от историята.

Поради тази причина, едно от най-простите и най-разпространените помагала е Коментар на Библейския Контекст. Новозаветната част дава информация за всеки пасаж или стих от Новия Завет. Преди много години аз исках да имам такова помагало, но понеже нямаше такива неща, то аз прекарах много години в изучаване на древната средиземноморска култура, за да я напиша в един том, пасаж по пасаж, за да може да е на разположение на всеки един, който чете Библията. От тогава на пазара са излезли и други коментари. Коментарът на Библейския Контекст e една библиография с различни източници, които са полезни за по-нататъшно изследване на древната средиземноморска култура, за онези, които имат възможност да я изследват в по- големи подробности.