Какъв е истинският й Аз?
Сънят й казва: трябва да си дадеш сметка за чувството за вина, свързано с детето ти. Не само че си се превърнала в негова робиня, но и ще направиш от него същата скована и неосвободена жена като теб. Разнообрази живота си, не го затваряй във веднъж завинаги определени граници. Твоят Аз е останал в сянката; ти си обратното на това, което си мислиш. Дългът и правият път са просто съставни части на стереотипното поведение, което те предпазва от сблъсъка със страха ти от живота. Цялата ти ценностна система е фалшива. Смяташ, че образът на проститутката е твой антипод; всъщност той е антипод на твоята скованост, на неспособността ти да съчувстваш, да проявяваш разбиране, да приемаш. Опитай се да се отърсиш и от чувството за вина, което прехвърляш върху детето си...
После?
Ако Катрин бе продължила да „блокира", тя може би щеше да укрепи системата си на фалшива самозащита и да стане още по-безмилостна към себе си и другите. Но след известно време тя си спомни за съня си и каза: „Все си мисля за този гаден сън... В края на краищата той е мой сън! Бих искала да се върна към него, но малко ме е страх..."
И това бе началото на серия от „осъзнавания", на които тук няма да се спирам, но които бяха насочени към
казаното no-горе и към постепенното превръщане на Катрин в „бившо войниче"...
Сподели с приятели: |