Друг разтълкувай от автора си сън

Сънят на трийсетгодишния Люсиен изглежда по-сложен. Но го смятам за интересен, защото:

а) Люсиен сам избра всички елементи, на базата на които да асоциира;

б) докато асоциираше, Люсиен „блокира"; това ни по­казва, че човек може да се натъкне на собствената си съпротива въпреки съня, който го подканя да отиде по-надалеч и по-надълбоко;

в) сънят му се разпростира отвъд очевидните си зна­чения;

г) Люсиен извърши асоциирането без никаква намеса от страна на психоаналитика.

- В съня си бях на около осемнайсет години. Намирах се в къщата от детството ми. Преко­сих двора и отворих една врата. Зад нея имаше

стълбище, което водеше надолу до сумрачна изба. Вътре се бяха събрали няколко души. Всич­ко бе някак неясно, но знаех, че тези хора ме гле­дат. Обзе ме паника. Усетих, че мърдам крака­та си. Казвах си: „ Трябва да се събудя..." Събудих се, облян в пот.

Избраните от Люсиен елементи и асоциациите му

Трябва да отбележа, че Люсиен е интелигентен мъж, чете много, екстроверт е (обърнат навън, общителен), без да има някаква специална култура.

•КЪЩАТА НА ДЕТСТВОТО. Баща ми. Строг. Трябва да успееш, момчето ми! Трябва да си достоен за името, което носиш? Никакви извинения. Изпълнявах дословно заповедите на баща ми. Колкото до майка ми, обичах я, но почти не смеех да й го покажа. Това не би било дос­тойно за мъж, син на такъв баща, нали?

•ВРАТАТА. Всяка врата води нанякъде, освен ако не е из­мамна. Небесната врата, вратата на Ада, Вратата на люляците¹! Последната ме подсеща за един филм с Фе-нандел. Това няма нищо общо с баща ми. Или по-скоро има! филмът се казваше „Кравата и затворникът". Не е хубаво... но какво пък - баща ми беше кравата, а аз- зат­ворникът. Да вървя по пътя на баща си, добре де, а мене някой пита ли ме?... Вратата на насладите. Вратата на бащиния ми кабинет. Чук-чук!Хич не беше забавно да чукам на тази врата! Викаше ме, за да ме смъмри, за да давам обяснения, но никога за самия мен, за личността ми, за щастието ми, единствено за социалния ми успех или неуспех. Врата? Трябваше да се насоча към вратата, която води към полето, към морето, към далечните земи, и да кажа майната ви на всички бащи на света. Междувременно вратата в съня ми се отваряше към изба.

•СТЪЛБИЩЕ. Нагоре, надолу, накъде ли води? Стълби­те във Фонтенбло. Сбогуване. Сбогом на любовта, сбогом на щастието. Думата „сбогом"винаги ме е преслед­вала. Сбогом, никога, никога вече, nevermore, сбогом, моя любов, да изчезнеш, да заминеш, да умреш, сбогуването от „Песен за земята" на Малер, да се стопиш в синева­та, любовта на моите петнайсет години, сбогом, сбо­гом, мой живот, тръгнах нагоре по стълбите на зрелост­та и те изоставих, къде ли си сега? Стълби от злато, изкачване към небето, стълби към избата, тъмно, про­цежда се слаба светлина, несъзнавано, сянка, гъста сян­ка, прикрила толкова неща в мен, искам да ги видя, ис­кам все пак да бъда щастлив!

•ИЗБА. Сянка и полусянка. Откровение? Посвещаване? Кои са тези хора, които ме чакат? Неподвижни, мълча­ливи. Приятели? Съдии?Инквизицията?Баща ми, умно­жен по броя им? Да, несъмнено... Какво ме чака -ад или рай? Избата на детството ми. Страх от тъмното, страх, че някой ме причаква там... Тези хора са съд. Да, съд.

•СЪБРАНИЕ. Тайно. Изпит. Тайно мнение. Да се взреш. Да се взират в теб. Зад мен - стълбите като възможно отстъпление към светлината. Не искам. Искам да знам. Обвиняем. Аз. Винаги се чувствам като обвиняем. Все давам обяснения. Само да не трепна. Да не се проваля. Виновен. Никакъв мъж не съм.

Тук Люсиен се върна към някои вече разглеждани еле­менти от съня си.

•ВРАТА. Баща ми често ме викаше в кабинета си. Като при Бога-Отец! „Бъди послушен, момчето ми!" Казваше ми: „Седни, трябва да поговорим!"Всъщност той се ин­тересуваше само от себе си, от успеха си чрез мен. Баща довереник и наставник- дрън-дрън! Истината е, че той ме кастрира и задуши личността на майка ми. Но коя е тя, майка ми?...

•СЬБРАНИЕ../'f като си помислиш, че смятах себе си за личност! Поведението ми винаги е имало само една цел - да представя пред другите определен образ, фалшив образ на личността ми, разбира се! Опитвах се да съответствам на онова, което мислех, че другите очакват от мен. Нищо друго. Никаква спонтанност следовател­но. Никога не съм се замислял много за всичко това -беше твърде смътно, твърде мъчително. Да живееш само за да се харесаш на другите! Във всеки от тях виждах баща ми! Пустият му човек! Сякаш беше навсякъде. Така че това събрание обединява всички съдии на съществува­нето ми. Ще рече, всички хора изобщо. Продължавам да се държа, както се чувствах принуден да се държа пред баща ми. Трябва да се издигна. Провалът е позорен. Мно­го се тревожа, когато се разболея, тоест когато съм се провалил! И когато ме размързи, и когато съм в отпуск! •СУМРАК В ИЗБАТА. Странно. Особено, много дълбо­ко усещане... Чувствах се почти добре в сумрака. Явно за­щото бях вън от светлината. Но имаше още нещо; да видим... Сумрак... Сянка... Слязъл съм в сянката, хвърле­на от всекидневието ми, следователно от мнимата ми светлина... Слязъл съм в сянката, хвърлена от неискреното ми поведение, виж ти! В тази ли сянка съм открил свободата си? Свобода... какво означава тя за мен?

Тук Люсиен започва да асоциира по тази дума.

•СВОБОДА. Хипи... Плейбой... Власт на цветята... Ни­какви пари... Хипи - как бих искал да познавам някое ис­тинско хипи! Но не бих посмял да го заговоря - ще ми се подиграе, на мен, на превзетия ми вид, на сковаността ми. Само ако ме знаеше какъв съм! Надарените хора -те също са свободни, преуспяват без много усилия. Да, завиждам на всяко хипи, на всеки плейбой, но и ги мразя. Те са това, което не съм, а искам да бъда... Но защо усе­щах смътно, че свободата ми е в тази изба?... Сумрак... Вярно е, че съм обратното на това, което всъщност съм, че съм сянката на истинския си Аз. Да. Сянка, призрак. Аз, моят Аз се намира в сянката. Трябва да отида там и да го открия... Може би ще попадна и на душата си? Може би дори ще срещна любовта на жена?...