Тълкуване на сънищата

- Бяхме с татко и мама в кухнята на тяхната къща. Мама приготвяше вечерята. Татко не правеше нищо. Много ми се караха. Беше. ме страх, много ме беше страх.

Да отбележим преди всичко „тяхната къща". Няма да се спираме на онова, върху което отделно работих с дете-

то. След като поговорих с родителите, стана ясно след­ното: момиченцето изпитваше усещането, че „не си е у дома, а у своите родители" вследствие на чувство за вина (вече!), което също ще е твърде дълго да разглеждаме тук.

Сънят не изглежда особено интересен. Но родителите ми бяха разправили за честите кризи на нощен страх, при които детето викало майка си.

Започнах разговор с Мариет.

- Спомняш ли си нещо друго от съня?

- Не. Нищичко. Беше ме страх от татко, който кре­щеше. Беше голям, голям!...

- Нищо. Не, нищо. Крещеше!

- О, да, много силно!

- А ти какво правеше в кухнята?

- Ами за да му дам да разбере на татко, затова. Мра­зя го!

- Сигурна ли си?

- (Мариет ме поглежда „изотдолу".) Да, мразя го, мра­зя го.

- Добре. Но защо?

-Не знам.

Изражението на детето става по-твърдо. Отново ми хвърля поглед изпод вежди.

- Можеш ли да нарисуваш съня си?

Можеше. Виждам жълт квадрат - кухнята. Ярко оцве­тена жена - майката, формите са широки, вдъхващи спо­койствие. Бащата е много по-малък и представлява прос­то черен контур, .незапълнен с никакъв цвят. Мариет се намира до майка си. Устните й са ярко червени.

- Баща ти е толкова малък, а в съня ти беше много голям, нали?

- Сърдита съм му.

- Бях си начервила устата!

- Така ли? Та нали всички жени правят това?

- Знам, знам... (Мило и снизходително.) И мъжете са доволни, нали? (Кимам колкото се може по-сериозно.) Обаче мен татко ме хвана.

Тя поправя рисунката си. Бащата „пораства" и се оц­ветява също в червено.

- Ето. Вече не ми се мръщи. Мариет се замисля.

- Но пак ще се червя.

Би могло да ми се възрази, че сънят на Мариет е само жалък опит за раздяла с бащата. Така е. Но пък вижда­ме, че графичното представяне на един сън е доста спор­но - „големият" баща от съня се е смалил до неузнаваемост в рисунката.

Истинската основа на раздялата си оставаше нощният страх на момиченцето, което също бе замесено в битка между „великани" като в съня в началото на главата.

Колкото до червилото, то наистина бе станало причи­на за неоправдания гняв на бащата, неразбрал колко нор­мално и разпространено е това явление. Момиченцето се е червило, за да „прави като мама" и да бъде забеляза­но от татко в качеството си на малка женичка. Бащини­ят гняв предизвиква у него агресивен обрат и го превръ­ща в съучастничка на майката срещу бащата. Мястото на действието е кухнята, която традиционно принадле­жи на майката и където бащата става ненужен и смален.