Сън на дванайсетгодишно момче

Най-учудващото в този случай е, че сънят често се по­втаря.

- Майка ми е на волана на колата. Аз съм се отпуснал на задната седалка и пуша пура. Усе­щам майка си като някаква наета от мен кур­тизанка. Колата всеки път минава покрай баща ми, който стои неподвижен на тротоара. Не се е измил, рошав е. Носи скъсани дрехи. Гледам го високомерно, докато колата го отмине.

Да отбележим, че става дума за дете, отгледано в се­мейство, което ни най-малко не робува на овехтели възпи­тателни системи. Освен това, също като в приказките, бащата е млад и красив.

Потърсих заедно с момчето корените на този повта­рящ се сън. Бе достатъчно интелигентно, за да разбере в общи линии същността на едиповия комплекс. След като му го обясних, ми каза:

-Всъщност усещах това, без да мога ясно да го опре­деля. Да, точно така. Но този повтарящ се сън до така­ва степен ме тревожи, че никога не съм могъл да го спо­деля с родителите си, на които иначе имам пълно дове­рие! Ами да, толкова обичам мама (също млада и хуба­ва!), че бих искал баща ми да замине и да не се връща с години. Бих искал майка ми да обича само мен. Предпо­лагам, че в съня си съм я наел, за да може напълно да ми принадлежи, за да бъде изцяло в моя власт.

Да споменем и пурата, която пуши момчето; тя е знак за социално преуспяване и фалически образ. Това, заед­но с видението на „жалкия" баща, зарязан на тротоара, не е ли типичен едипов комплекс?

Тълкуване на детските сънища

Детските сънища рядко могат да се анализират като при възрастните чрез свободно асоцииране около някой от елементите им. И все пак, освен ако сънят не е толкова прозрачен, че да се разбира от само себе си, сътрудничес­твото на детето е наложително.

Добре трябва да разберем колко важни са сънищата за него. Детето е „пряко включено" към своя неосъзнат „ком­пютър". Цялото му бъдещо поведение се намира там в по­тенциално състояние. Детето прилича на леко надут балон на миниатюрни петънца. Тези петънца са потенциалните части на личността му. Докато е малко, те са точковидни. По-късно балонът ще увеличи обема си и с него ще порас­нат и петната. Потенциалното ще се разшири. Затова е необходимо да открием отрицателните петънца още при по­явяването им, за да можем да ги „изчегъртаме", преди да започнат експанзията си. Да не забравяме, че неврозата е неуспешен опит за приспособяване към живота. Тя е не­правилно търсене на себе си. Според Юнг тя е страданието на душата, която се стреми да открие смисъла си.

Така че си струва да се вгледаме в детските сънища.

Първото, което трябва да направим, е да се опитаме да накараме децата да ни ги разкажат. Понякога това е достатъчно, за да ги освободи от някое сериозно безпо­койство, дори ако не успеем да разгадаем смисъла на съня. Следва преди всичко да се провери дали един сън не се повтаря редовно (както вече казахме, има сънища, които неуморно преследват индивида - понякога през целия му живот!). Ако е така, това би означавало, че лич­ността на детето „буксува" и не може да преодолее ня­какви важни вътрешни или външни конфликти.

Стига да е възможно, не е зле да подканим детето да „асоциира" било направо („Какво ти напомня този или онзи елемент от съня?"), било под формата на рисунка. Ако де­тето е много малко, родителят може да „изиграе" с него съня. Така сънят се превръща, колкото и неточно да е срав­нението, в нещо като театрална пиеса или психодрама.

Разбира се, никое дете (нито възрастен) не би могло да нарисува съня си точно. За да направи това, би трябвало да притежава таланта на един Салвадор Дали. Така че ис­каме, ли да разтълкуваме съня на някое дете, следва да се задоволим с несръчните му художествени транспозиции, като коментарите му по рисунката ще ни насочат.