Няколко думи за Катрин
Вярно е, че животът й е бил „безупречен", но и лишен от фантазия и спонтанност. Катрин е била нещо като „войни-че". Дългът? Несъмнено. Само че идеята за дълг я сковава, затваря я в стереотипи. Тази идея не е произлязла от нея, а й е била „впръскана" от точно толкова сковани и тревожни родители. Проявявала е „безкомпромисност" към себе си... и към целия свят, който непрекъснато е съдила. Всъщност Катрин е имала „бинарно" поведение. За нея всичко е било добро или лошо, истинско или фалшиво; на всичко е отговаряла с "да" или „не". Никаква отсенка, никакъв преход, нито разбиране, нито смекчаващи обстоятелства за човешките действия и за нейните собствени. Ясно е, че афективността на Катрин е представлявала една огромна несъзнавана тревожност и един огромен (и изтласкан!) апетит за живот... И че нейната „Сянка" е не по-малко важна.
Да се върнем към асоциациите, породени от същия елемент от съня,
•ИЗОСТАВЯМ ДЕТЕТО СИ. Правя всичко за детето си. -Как мога да сънувам такова абсурдно нещо? Бих дала живота си за момиченцето си. То ще бъде добродетелно и праволинейно като мен. То прилича на мен. Задоволявам и най-малкото му желание. Този сън е направо смешен. Как бих могла да си представя, дори несъзнателно, че изпитвам желание да изоставя детето си?
Асоциации, свързани с другия елемент на съня:
•ПРОСТИТУТКА. Ама не, това е подигравка! Точно обратното на онова, което представлявам! Абсолютен антипод! Добре, че човек не носи отговорност за сънищата си! Мразя, презирам, ненавиждам проститутките. Впрочем мразя и всички кокетки, които позволяват на мъжете да ги ухажват. Проститутка? Барове? Нощни удоволствия? По-скоро бих умряла.
Сподели с приятели: |